Защо някои десни и изветрели костовисти се гневят на „Да, България”?
Партията „Да, България” имала 2,6%, а „Нова Република” 1,5% в някои социологически сондажи преди изборите и някои избиратели се сърдят – защо било разпиляно дясното. И им се иска тези две партии да са събрани в едно, за да минат бариерата. Имало конспирация да се създаде „Да, България”, за да отнеме от гласовете на реформатори и костовисти, да ги раздели и да не влязат в парламента.
Това е много интересен въпрос, който издава увреденото мислене и непоправимия дефект на т. нар. костовисти и остатъци от някогашното СДС, събрали се в двете формации извън „Да, България”.
Те смятат априори, че тези гласове за „Да, България” им принадлежат по принцип и някакви подли конспиратори направили партия, за да им ги откраднат.
Тези десни избиратели задължително трябва да са при тях, и да изпълняват техните костовистки въжделения. Те са си техни с нотариален акт. Да си гласуват за генерал Атанасов, за Москов, да се радват на фейсбук-публицистиката на Александър Йорданов и т. н.
Сметките за сбора на процентите на едни и други също така показват, че те са готови да се събират безпринципно само заради бариерата. Защо тогава се сърдят на някои партии, че така се събират механично, влизат в парламента в една коалиция, излизат с друга?
И както обвиняват „Да, България” в някаква конспирация, самите „Нова Република” и Реформаторски блок също са разделени. Не допускат ли, че има избиратели, които ги смятат за отживелица, с изчерпани идеи и неадекватни на реалностите в България? Които поради тази причина искат да създадат нова партия.
И една нова партия не е задължително да влезе веднага в парламента и да направи веднага коалиция, за да мине бариерата. Още повече коалиция със старите обсебени костовисти, които се смятат за единствените правоверни и чисти десни. А те логично изтичат в канала. Формацията на Костов ДСБ се сведе до 2% на избори, той подаде оставка, но упадъкът на партията не е само в неговото лидерство. И с Радан начело партията им влезе в парламент само заради коалицията Реформаторски блок. Сега отделена естествено пак ще се сведе до 2%, и пак няма да е само заради лидера. Това е сбъркана и изчерпана партия.
След всичко случило се т. нар. десен избирател има голям избор. Лошо ли е? Но това предизвиква гняв към „Да, България”, не към други партии. Десният избирател е длъжен да гласува за старите муцуни, макар и с нежелание.
И новата „Да, България” може да не е най-идеалната партия, и там наднича по някой лакомник или неадекватен протестърски активист. Подобно на всяка други партия, впрочем. Но теориите на конспирацията как „Да, България” била създадена да раздели дясното, са изключително нахалство от страна на „правоверните”.
Онези партии, които нямат достатъчно подкрепа, ще останат маргинални, дълбока опозиция извън парламента. Да се сърдят на себе си, че така разбират света, искат те да карат влака, да казват какво да става, а другите да слушат и да им гласуват. А има демокрация. Българите не щат да гласуват „с отвращение“, ако имат избор на партии. И медиите хиперболизират и оказват несъразмерно внимание на маргинални десни, сякаш те са първа политическа сила.
Щат не щат, ще трябва да се примирят, че ГЕРБ на Борисов е най-голямата дясна партия, каквото и да значи това в България. Основната маса избирател на някогашното СДС отиде към ГЕРБ. Партията на Борисов има едно превъзходство пред насипното дясно – той не претендира, че малките нови и стари партии трябва да минат към него, не търси теории на конспирацията, че се създават партии вдясно. Дори той подкрепя създаването на партии като тази на Марешки.
Въпросът, обаче е, че Борисов е охранител от групировките и управлява държавата по мутренски. Остатъците от някогашното СДС да не го бяха легитимирали, като станаха негова патерица за втория му мандат. И така да провокират създаване на нови десни партии или просто да отблъскват избиратели.
Впрочем, и новата партия „Да, България“ трябва ясно да заяви отношението си към Борисов, ако евентуално влезе в парламента, да не изненада с нещо симпатизантите си, както т. нар. реформатори.
За партиите е въпрос на идентичност, екзистенциален въпрос на въпросите, да заявят ясно своето отношение към Борисов преди тези избори. За да знае избирателят.