Трябва ли да се притесняваме от хакерите на ЦРУ?

Барбара Ортутей
Асошиейтед прес

И така, вие използвате чат приложения като „Уотс ап“ или „Сигнал“, или имате смарт телевизор и компютър. Трябва ли да се притеснявате, че ЦРУ подслушва разговорите ви? Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е „може би, макар че все пак е малко вероятно да има нужда да се притеснявате прекалено много“.

Разкритията на Уикилийкс, описващи тайните хакерски програми на ЦРУ, за които се смята, че са използвани за проникване в компютри, със сигурност може да имат реално значение за всички, които използват технологии, свързани с интернет. В частност, документите на Уикилийкс подсказват, че ЦРУ се е опитало да превръща телевизори в устройства за подслушване и да заобикаля – макар и не да краква – чат приложения, използващи защитно кодиране на информацията.

Но за хора, уморени от привидно постоянните разкрития за хакерство, подслушване от страна на правителството и притеснения за сигурността, новините не са изненада. „Изтеклите днес информация със сигурност ме притесняват, но вече съм приел, че рисковете за сигурността са неотменна част от нашата модерна технология“, заяви в имейл Ендрю Маршело, оператор на пулт от Куинс, Ню Йорк.

„Понеже технологията е толкова интегрирана в нашето общество, е трудно да се предприеме разумната стъпка – да се спрат всички смарт устройства, чат приложения и др. – без да пожертваме част от социалния си живот“.

Макар че „със сигурност е притеснен“ за последствията на
извършваните от правителството хакерски действия и наблюдение,
Маршело казва, че няма да изключи айфона или модерните
чат-приложения от живота си. Но той няма смарт телевизор и не
планира да купува. Когато не използва компютъра си, той държи
микрофона си изключен, а камерата – покрита. Програмата за
разпознаване на гласове на телефона му също е изключена.

Той не е единственият. Миналата година се появи снимка на
изпълнителния директор на Фейсбук Марк Зукърбърг, на която
камерата и микрофона на лаптопа му са покрити със залепваща
лента. Някои онлайн потребители го нарекоха параноичен, други
заявиха, че просто е разумен.

Защо това има значение

„Това, което всички би трябвало да се питат, е дали някои от
тези неща са били споделени с местните органи на реда“, заяви
Скот Върник, партньор в адвокатската фирма „Фокс Ротшилд“,
специализирана в защитата и сигурността на личните данни. С
други думи, дали ЦРУ е споделило някои от тези техники с ФБР и
други местни правоналагащи органи, които могат да ги използват в
страната.

Ед Мержвински, директор на потребителската програма на
групата за защита на правата на потребителите U.S. PIRG, заяви,
че новинарските медии трябва да предупреждават потребителите
колко са уязвими свързаните с интернет устройства. „Не би
трябвало да се притеснявате, че ЦРУ ще ви хакне, освен ако
правите нещо незаконно“, каза той. „Но това би трябвало да
подейства на средния потребител като алармен сигнал“.

Той препоръча паролите на смарт телевизорите, камерите и
други свързани с мрежата устройства да се сменят толкова често,
колкото и паролите на компютрите. „Независимо дали е фризера ви,
умни лампи, които програмирате от телефона си, или монитора за
наблюдение на децата, системите за сигурност в повечето продукти
на „интернета на предметите“ всъщност не са умни, а глупави“.

Умора от защитата на личните данни

„Към този момент съм толкова свикнал да чета истории за
хакнати акаунти, че това трябва да се очаква“, заяви по имейл
Мат Холдън, редактор и координатор на социални медии от Далас,
щата Тексас. Холдън се притеснява за сигурността на лични данни
като номера на социалната си осигуровка и финансовите данни, но
казва, че не е толкова притеснен за сигурността на чат
приложенията си.
„Докато се държа по начин, показващ, че нямам какво да крия,
не се притеснявам дали правителството ще надзърта“, заяви той.

Близо 46 на сто от анкетираните в проучване на
социологическия център „Пю рисърч“, проведено през пролетта на
2016 г. и публикувано през януари тази година, смятат, че
правителството трябва да има достъп до кодирани разговори,
когато разследва престъпления. Само 44 на сто смятат, че
технологичните компании трябва да могат да използват
„непробиваеми“ за правоналагащите органи инструменти за
кодиране. Процентът на подкрепилите силното кодиране е по-висок
сред младите хора и демократите.

Ако са автентични, изтеклите документи на ЦРУ показват една
очевидна истина: че може би няма дигитален разговор, снимка или
друга част от живота, които да могат да бъдат защитени от шпиони
и други натрапници, ровещи се в смартфони, компютри и други
свързани с интернет устройства.

Друга истина: на мнозина може и да не им пука.
„Хората изпитват умора в тази област, особено когато говорим
за издаване на поверителна информация, и до известна степен, за
хакерство“, каза Ева Веласкес, председателка на Центърът за
предотвратяване на кражбите на самоличност. Според нея е трудно
да си представим какви злоупотреби биха ги принудили да
изоставят смартфоните си. „Хората обичат забавните си играчки и
устройства“, заяви тя.

Интернетът на шпиониращите предмети

„Не знаем каква е била ролята на ЦРУ, но знаем, че всичко,
което има свързан с интернет чип, е податливо на хакване“, каза
анализаторът по сигурността на Gartner Авива Литан.
Хакерска атака през октомври миналата година, която наруши
работата на сайтове като Амазон и Нетфликс, започна в свързани с
интернет устройства като домашни видеокамери.

„В основата си „интернетът на предметите“ е уязвим и беше
разпространен, без да се мисли първо за сигурността“, заяви
Литан. Всички, които имат основание да мислят, че някой може да
ги шпионира, „би трябвало да премислят два пъти, преди да се
сдобият със свързана с интернет кола или камера“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.