Американски войски в Сирия – засилва се борбата за влияние
Американски сили навлизат в Северна Сирия, за да запазят мира между двама съюзници, които се бият помежду си от седмица, допълнително усложнявайки битката на Вашингтон с „Ислямска държава“ и подчертавайки обърканата регионална борба за влияние в това, което е останало от опустошените северни райони.
Бронирани камиони, върху които демонстративно се развяват големи американски знамена, пристигнаха във вторник в няколко села на запад от град Манбидж, където река Ефрат играе ролята на разделителна линия между подкрепяните от кюрдите сили на изток, поддържани от Вашингтон, и подкрепяните от арабите сили, направлявани от Турция, на запад.
Въпреки че Турция и САЩ са съюзници във войната срещу ИДИЛ, никоя от двете страни не е изяснила позицията си за състава на силите, които в крайна сметка ще отвоюват Ракка – последната голяма крепост на групировката в Сирия. Междувременно армиите на четири държави – Турция, Русия, Сирия и сега САЩ – предявяват претенции да определят условията.
Макар да са все още в началните си дни, преговорите между
Турция и Русия се съсредоточават върху това останките от
сирийската армия – евентуално заедно с подкрепяните от арабите
подразделения, поддържани от нея, да бъдат основна част от
сухопътните сили. Подкрепяните от Турция араби и подкрепяните от
САЩ кюрди влизат в спорадични сблъсъци през последната седмица,
а дълбокото недоверие между тях спъва борбата с ИДИЛ. Засега
САЩ решително подкрепят сирийските кюрди, които Турция смята за
враг, а Русия – за неприятност.
В сряда САЩ увеличиха изпратените от тях войски в Сирия до
900 войници и морски пехотинци, някои от които ще използват
артилерийски оръжия срещу Ракка.
За първи път в сирийската война битката за влияние на място
сега се оформя главно на политическия фронт. Тази седмица Русия
и Турция, които са съюзници през голяма част от последната
година, поканиха сирийските сили да се завърнат в същата
изоставена територия близо до турската граница, където сега са
американските войски.
Сирийските бунтовници смятат този ход за последен удар по
отслабващите турски усилия в подкрепа на каузата им. Падането на
Алепо, по време на което Анкара остана безмълвна, и
преориентирането от сражения срещу подкрепящите режима сили към
съсредоточаване изцяло върху ИДИЛ убеждават бунтовническите
водачи, че битката за северните райони е загубена. Изместването
на фокуса също така създава политическо прегрупиране, което
оформя нов регионален ред, съществено повлиян от Турция и Иран и
гарантиран от Русия.
Опозиционни групировки казват, че е изпратено ново турско
послание: общият враг на режима и бунтовниците сега вече би
трябвало да бъде колективна мишена. Изтощените бунтовнически
групи в Северна Сирия започват да осъзнават това. „Нашата кауза
вече е загубена“, каза ветеранът Саид Шейх, който от пет години
участва в бунта. „Без Турция и Катар сме за никъде. А всъщност
това е така от преди (падането на) Алепо.“
От средата на 2012 г. средище на опозиционната битка за
Северна Сирия беше щаб, наричан Център за военни операции (ЦВО)и
намиращ се във военна база в турския град Адана. Оттам минаваха
оръжия, идващи главно от Източна Европа, за сирийски
бунтовнически подразделения, проверени от ЦРУ заедно с турското
разузнаване. Бунтовнически водачи редовно пресичаха границата,
за да настояват пред турците и американците за по-големи и
по-добри оръжия, и много често се връщаха разочаровани в Сирия.
„Американците бяха тези, които винаги казваха „не“, заяви
бивш опозиционен водач, отказал се от борбата през юли миналата
година и живеещ сега в Южна Турция. „Те бяха доволни на куршуми
и автомати. Но това беше всичко. Никога не бихме могли да
спечелим войната така. Но все пак се надявахме вместо това да
заловим оръжия от режима. А после Турция промени мнението си.“
Въпреки че ЦВО продължи да действа по време на ръководеното
от руснаците и иранците отвоюване на Алепо, служители казаха
пред „Гардиън“, че сега той изпраща много по-малко оръжия в
Сирия. А тези, които пристигат – оръжия от съветската епоха от
Сърбия и България, идват с указания да бъдат използвани само за
борба с ИДИЛ.
Главна роля за промяната в позицията на Турция изигра
свалянето на руски изтребител в края на 2015 г. Турските
командири бяха упълномощени да използват смъртоносна сила срещу
руските самолети, редовно прелитащи близо до северната сирийска
граница или през нея от няколко седмици преди това, след като
Москва разположи сили за намеса на север в подкрепа на
изпитващия затруднения сирийски лидер. И Техеран, и Москва бяха
започнали да вярват, че до седмици Асад ще загуби контрол върху
страната и войната.
Владимир Путин се развихри през следващите шест месеца, като
забрани руски туристи да пътуват за Турция, временно спря
търговски сделки и засили контактите с кюрдите в Северна Сирия.
Анкара отдавна смята кюрдите за продължение на ПКК – по-голяма
заплаха за нейните граници дори от ИДИЛ, а руският ход се
разглеждаше като доста провокативен.
После настъпи отварянето, което промени както настроението
между двете страни, така и съдбата на войната. През април
миналата година, когато бунтовническите групи бяха подложени на
почти ежедневни бомбардировки от руските изтребители, Путин
каза, че подкрепя териториалната цялост на Сирия. Това беше
музика за ушите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган,
защото значеше, че Русия няма да подкрепя амбициите на
размирните кюрди. Ердоган видя тази отстъпка като гаранция за
турския суверенитет, който той смяташе, че е по-пряко заплашен
от кюрдите, отколкото от ИДИЛ заради връзките на сирийските
кюрди с продължаващия бунт в Югоизточна Турция.
Русия намали връзките си с кюрдите, а САЩ увеличиха
подкрепата си за същите групи. Според Ердоган главният съюзник
на Турция упорито си затваряше очите за нейния най-голям страх.
Русия, от друга страна, беше благоразположена.
„Това вероятно беше моментът, който промени всичко“, каза
висш западен дипломат. „Оттам насетне Турция предаде Алепо, за
да държи на разстояние кюрдите. Тя започна да оказва само
хуманитарно съдействие. Оттогава американското участие (в Сирия)
е малко и все повече намалява.“
През февруари директорът на ЦРУ Майк Помпейо пътува за
Анкара, за да обсъди с турските си колеги сирийската война и
битката с ИДИЛ. Висши военни служители от двете страни също се
срещат.
„Резултатът е, че все още не е ясно кой ще поеме Ракка,
когато падне Мосул“, каза висш служител, участващ в
обсъжданията. „Американците продължават да държат на кюрдите,
въпреки че турците са твърдо против. Руснаците искат сирийската
армия и бунтовниците да го направят – под тяхно ръководство.
Турция не е против това. Едно нещо обаче е сигурно – вече не е
необходимо Асад да се страхува от бунтовниците. Неговата съдба е
в ръцете на Русия и Иран.“
БТА