Виена – 6 кафенета, през които мина историята. Дори българската
Виенските кафенета са много и прочути. Но има сред тях има няколко по-специални.
Те са на толкова разстояние едно от друго в центъра на Виена, че можеш да ги обиколиш за около 40-50 мин. пеш. Но влезеш ли вътре, можеш да се отпуснеш за часове да се насладиш на атмосферата. Особено, ако знаеш какви пластове история са се трупали между стени и маси.
В тях още звучат гласове и музика от прочути хора, които са били редовни посетители тук.
Кафе „Централ”
Café Central, открито 1876 г.
(Адлер, Хитлер, Ленин, Троцки, писатели и философи)
Кафенето е толкова автентично старо, че е използвано като естествен декор за снимките на филма за художника Густав Климт (с Джон Малкович в главната роля, 2006 г.).
В края на XIX век кафенето се превръща в средище на виенската интелигенция, символисти и новатори в литературата като Петер Алтенберг, Хуго фон Хофманстал и др.
И не само хора на изкуството. Като редовни посетители са известни д-р Алфред Адлер, един от основателите на психоаналитичното движение, развил теорията за индивидуалната психоанализа и влязъл в конфликт с Фройд. Може би затова Фройд по-рядко идвал в това кафене и през 20-те години на XX век вече предпочитал „Ландман”.
В кафе „Централ” редовен посетител е бил Лео Троцки, един от водачите на руската революция и пръв външен министър на СССР, по-късно избягал от Сталин чак в Мексико, но застигнат там от изпратения от диктатора убиец.
Около 1913 г. сред прочутите му редовни посетители, докато пребивават във Виена, се нареждат и Адолф Хитлер, и Ленин, също и младият Йосип Броз Тито, който по-късно става лидер на Югославия.
Помни се един исторически разговор в кафе „Централ” по това време, в който бившия външен министър на Австрия Виктор Адлер попитал настоящия тогава външен министър и бивш посланик в Русия граф Леополд Берхтолд: „И кой ще води тази революция в Русия, за която казвате? Може би г-н Бронщайн (Лео Троцки), който седи ей там в кафенето?”
Членовете на философския кръг на логическите позитивисти са се срещали тук години наред преди и след Първата световна война. Заради многото играещи тук шах посетители, в началото на миналия век понякога наричали кафенето „училището по шах”.
Кафенето е затворено след края на Втората световна война. Открито е отново през 1975 г., в друга част на същата сграда (бивша банка и борса), проектирана от ахр. Ферстел, която сега се нарича на негово име „Дворецът Ферстел”. Съхранени са части от интериора, на стената има два големи маслени портрета на на император Франц Йосиф и императрица Сиси (Елизабет Австрийска), също и скулптура от папие маше в естествена големина на писателя Петер Алтенберг.
Кафе „Фрауенхубер”
Café Frauenhuber
Открито 1788
(Моцарт и Бетовен)
Най-старото виенско кафене. Келнерите са задължени да се обръщат към новите посетители със „сир” и „мадам”, така както се обръщат и към редовните. Къщата в бароков стил е построена през 1720 г., по поръчка на Мария Терезия, ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария, кралица на Бохемия, херцогиня на Лотарингия и на Тоскана, императрица на Свещената римска империя, наследила трона и станала суверен реформатор, обичана и от народа, водила войни за империята. И след смъртта й нейният личен готвач през 1788 г. основал в тази сграда луксозен ресторант. Той ще остане в историята не с друго, ами с това, че в него от време на време са свирели на посетителите Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг Ван Бетовен, двама от най-великите композитори в историята.
В същото помещение, под същите сводове, се помещава днес кафе „Фрауенхубер”. Човек ако се заслуша, може да долови като ехо от времето виртуозните изпълнения на пиано на двамата велики…
Моцарт свири тук само в последните 3 години от живота си. По онова време Бетовен, който се преселва във Виена, се прочува като виртуоз пианист. Едно от местата, където са могли да го чуят, е именно днешното кафе „Фрауенхубер”.
Ресторантът на готвача на Мария Терезия естествено се трансформирал в кафене през вековете. През XIX век няколко пъти сменял собствеността си. Мебелировката не е чак от времето на Моцарт и Бетовен, но полилеи, картини, маси, стъклени пластики, дървени ламперии – всичко е от XIX век, старият дървен под поскърцва.
Кафе „Хавелка”
Café Hawelka
Открито 1939
(Хундертвасер, Ернст Фукс, писатели, критици, артисти)
„Ако си дошъл във Виена и не си ходил в кафе „Хавелка”, все едно не си бил във Виена” – така казва австрийският актьор, писател и кабаретен артист Хелмут Калтингер. Кафето е средището на австрийската артистична бохема през 50-те, 60-те и 70-те години. Привлечени от авторитета му, в него са идвали писателите Артър Милър и Елиас Канети, художникът Анди Уорхол. Но за да добие авторитет и да го посещават прочути личности от чужбина, тук са се натрупали интензивно няколко десетилетия история. Кафето е основано през 1939 г. от Леополд Хавелка и жена му Жозефин. До този момент той държал недалеч в центъра кафе „Стара Виена”, но наел помещение на кафе, бивш бар, който в началото на века бил известен като място за любовни срещи. Направил в него кафе „Хавелка” и поддържал артистична атмосфера, негов патент са многото плакати по стените – от изложби, театрални постановки и др. В началото на войната обаче се наложило да затвори. Отворил го отново през 1945 г. и кафето бързо се превърнало в сборище на виенските критици, писатели и артисти.
Особено след като през 1961 г. било закрито друго артистично кафене, тук станал постоянният дом и на художници като Ернст Фукс, Хундертвасер и много други, по-малко известни на широката публика. Кафенето и днес има опушен вид, стените му са напластили десетилетен дим от цигари на артистичния свят на Виена. Днес вече не се пуши, но все така има плакати по стените, мебелите са стари и сякаш разхвърляни в помещението, а посетителите са и множество туристи, решили да се потопят в артистичната атмосфера на Виена. Разказва се история от 60-те години, когато посетител седнал чисто гол в заведението и артистичната бохема от посетители и собственикът Хавелка провели спор какво да направят, накрая решили, че свободата на нравите допуска да го оставят необезпокояван.
Хавелка умира през 2011 г. и до смъртта си често седял в кафенето. И до днес синът му приготвя по стара рецепта десерти специалитет на заведението.
Café Landtman
Кафе „Ландман”
Открито 1873
(Цар Фердинанд, Фройд, Густав Малер, Имре Калман, политици)
Когато кафенето е основано от Франц Ландман през 1873 г., на т. нар. Виенски ринг, който обикаля центъра, наблизо в строеж били сградите на парламента, кметството и Виенският университет. В следващите години кафенето, което е доста просторно, се превърнало в едно от най-посещаваните, събирало политици, артисти, идвали театрали след представление в близкия Бургтеатър. Тук започнали да правят и пресконференции. През годините кафенето сменило няколко собственици, за последно му е правена реконструкция през 2001-2002. Запазени са стари елементи от едно време, обстановката е тежка и изискана.
Свързано е и с българската история – тук дошъл през 1886 г. Стефан Стамболов с депутати да търсят цар на българите и в кафенето се състояла срещата с бъдещия княз Фердинанд, тогава поручик в австро-унгарската армия.
Кафенето през годините станало желано за срещи и на политици, индустриалци, учени.
Известно е като любимо постоянно място на знаменития виенски доктор Зигмунд Фройд, който идвал тук до смъртта си, на композиторите Густав Малер и царя на оперетата Емерих (Имре) Калман.
Кафе „Ландман” се споменава в романи и филми.
Кафе „Захер”
Café Sacher
Открито 1876
(Греъм Грийн, Джон Кенеди, Елизабет II, Караян, Пласидо Доминго)
Кафе „Захер” е под 5-звездния хотел „Захер”, един от най-елитните в света. Прочуто е най-вече от името на торта „Захер”, създадена от австрийски сладкар Франц Захер. А хотелът и сладкарницата под него са построени от кралския доставчик и ресторантьор Едуард Захер, син на сладкаря. Бащата, обаче, го надживява. В началото на XX век хотелът и кафето под него се управляват от дъщерята и зетя, те постигат авторитета му на един от най-престижните в Европа.
И досега без промяна обстановката там е тежка и авторитетна, но същевременно част от кафето е достъпна като сладкарница, откъдето може всеки турист или виенчанин да мине и да си купи торта „Захер” и други сладкарски чудеса за вкъщи.
През годините хотелът и кафенето са посрещали прочути гости, като английската кралица Елизабет II и Джон Кенеди. Тъй като е близо до операта, в кафето и хотела чести посетители били Херберт фон Караян, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, музиканти. Тук дори Джон Ленън и Йоко Оно са давали пресконференция през 1969 г.
След Втората световна война хотелът, който бил повреден от стрелби, попада в британската зона и става щаб на британското командване. Това е пресъздадено във филма „Третият човек” (1949 г.), по сценарий на писателя Греъм Грийн, който бил чест посетител на кафенето и хотела, когато идвал във Виена.
Хотел „Захер” е арена на действие в няколко филма, телевизионни сериали и романи.
Кафе „Слука”
Café Sluka
Открито 1891
(Елизабет Австрийска (Сиси), Оскар Кокошка, висшето общество)
Вилхелм Слука бил толкова добър майстор на торти и сладкиши, че през 1896 г. му дали титлата „сладкар на кралския двор”. Освен кралският двор, цялото виенско висше общество било сред клиентелата на неговите сладкарски изделия.
Слука основал своята кафе сладкарница през 1891 г. под сводовете на огромна сграда, съседна на виенското кметство, построена в подобен архитектурен стил. Помещението не е голямо, през лятото има маси и отвън под сводовете на сградата. Любимо място за ценителите на сладкарски изделия, защото традицията на Слука от 1960 г. насам се поддържа от две поколения сладкари на фамилията Беранек, които спазват старите рецепти.
Това е било кафенето на виенското висше общество. Императрица Елизабет Австрийска (съпруга на Франц Йосиф) била сред ценителите на сладкишите и понякога посещавала кафето. Близостта на парламента превърнала кафе „Слука” в място за срещи на министри и депутати, идвали често и театрали от Бургтеатър, който е недалеч.
Сред посетителите бил и известният художник сецесионист Оскар Кокошка, още докато бил учител по рисуване. Веднъж довел учениците в парка наблизо да рисуват, една ученичка вместо кметството нарисувала кафето отвътре. Кокошка харесал картината, но се случило директорът на училището да разгледа картините и той я скъсал и уволнил учителя по рисуване, че позволява такива волности. Така той започнал пътя си към славата.
(от сп. „Биограф“)
Виена – улици
