Турците в Германия са разделени за референдума на Ердоган
Даниел Фелайтер
Ройтерс
Усилието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да разшири правомощията си с референдум на 16 април създава дълбоки пукнатини във вече поделената тримилионна турска общност в Германия, скарвайки семейства и превръщайки приятели във врагове.
Емоциите се повишиха, особено след като германските власти забраниха няколко планирани митинга на турски министри от съображения за обществения ред. Ердоган нарече тези забрани „фашистки“ и разгневи германското правителство.
„Моят баща е за Ердоган. Когато пусне телевизора, се налага да изляза от стаята“, заяви 22-годишен мъж от турски произход пред Ройтерс в Берлин, където приключва едногодишна програма за доброволци преди да започне първата си година като студент.
Много от семействата на неговите приятели също са поделени относно наближаващия референдум, каза мъжът, който поиска да остане анонимен от страх от отмъщение на ревностни привърженици на Ердоган или от забрана за влизане в Турция.
На улица в мултикултурния район на Берлин Кройцберг, ярки червени табели, обявяващи се за „Хайър“ – „Не“ на турски език, и „Не на диктатурата в Турция“, са свалени от ограда и лежат на земята.
Други са шокирани от усилията на германски, холандски и
други власти да попречат на турски политици да набират в Европа
подкрепа за референдума.
„Начинът, по който са третирани турците тук, е напълно в
духа на крайната десница и радикален“, каза друг турчин Ергюн
Гюмюшалев пред Ройтерс в Кьолн. „Аз съм всъщност против Ердоган,
но как е възможно това? Къде живеем? Ние сме тук от 50, 60
години, експлоатирани като животни…, и ето каква благодарност
получаваме“.
Много турци са дошли в Германия като „гастарбайтери“ през
60-те и 70-те години и са допринесли за следвоенното
„икономическо чудо“ в страната.
Но последният конфликт отново разпали дебата за интеграцията
на турците в германското общество и германският канцлер Ангела
Меркел и други политици са разтревожени да не внесат вътрешните
турски конфликти в Германия.
Исмаил Кюпели – преподавател по политически науки в Рурския
университет в град Бохум, каза, че очаква около 60 процента от
1,4 милиона турци в Германия, които имат право да гласуват на
референдума, да подкрепят Ердоган – грубо същият процент, който
подкрепи турския лидер на последните президентски избори.
„Ердоган опитва да събере подкрепа за референдума тук,
защото според социологическите анкети има лек превес на
противниците на референдума в Турция“, заяви Кюпели пред
Ройтерс.
„На хората им се казва: „Или сте за президента, или сте
терористи…Или сте за силна Турция при Ердоган, или за слаба
Турция под властта на Запада“.
Ахмет Дашкън, мениджър на проекти във Фондацията за диалог и
образование, заяви, че напоследък се забелязва голямо
увеличение на посланията с омраза в социалните медии. Фондацията
е близка до Фетхуллах Гюлен – живеещият в САЩ ислямски
проповедник, обвинен от Ердоган за мозък на осуетения преврат в
Турция през лятото. „Много по-зле е отколкото преди няколко
месеца“, каза Дашкън.
В момента лидерът на групата Ерджан Каракоюн обикаля
Германия заради представяне на книга, но неговите изяви трябва
да бъдат координирани с полицията, след като получи над две
дузини смъртни заплахи след пуча, каза Дашкън.
„Всеки път, когато Ердоган повиши реториката, заплахите и
тревогата тук се увеличават“, допълни той.
Решение на Съда на ЕС от вчера, съгласно което компаниите в
съюза имат право да забраняват на служителките си да носят на
работното място ислямски забрадки или други видими религиозни
символи, може да изостри още повече напрежението в турската
общност.
„Мисля, че това е дискриминационно и ненужно, защото моята
забрадка не ограничава способността ми за работа“, каза в Кьолн
туркинята Бейда Кьоклюдже.
„Това само ще влоши положението“, каза втора жена Гьокалп
Джерджи. „Всеки човек е свободен да реши как да ходи облечен на
работа и създаването на общи забрани за хората не допринася с
нищо“, допълни тя.
БТА