Холандия: Защо премиерът Рюте надделя над популиста Вилдерс
Франс прес
Марк Рюте, който вероятно ще получи трети премиерски мандат в Холандия, е либерал, чиито обещания в сферата на сигурността и стабилността за пореден път дадоха резултат. Неговата Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) победи Партията на свободата на крайнодесния лидер Герт Вилдерс на изборите вчера, както показаха екзитпол резултатите, публикувани вчера вечерта при затварянето на изборните секции.
„След Брекзит и след изборите в САЩ холандците казаха „не“ на грешния популизъм“, заяви Рюте, усмихвайки се пред претъпкана със симпатизанти зала в Хага. В последните дни той укрепи имиджа си на защитник на страната и на ценностите й, след разразилата се дипломатическа криза с Турция, свързана с наложената на турски министри забрана да участват в митинги в Холандия в подкрепа на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Рюте, който е 50-годишен ерген и обича да цитира Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Уинстън Чърчил, след парламентарните избори на 9 юни 2010 г. стана първият либерален премиер в Холандия от 1918 г. Оттогава той управлява страната въпреки бурните холандски
води. Рюте смята за свой най-голям успех икономическия подем на страната благодарение на кампания за бюджетни икономии по време на кризата в еврозоната. „Живеем в много нестабилни и опасни времена и моята основна задача като премиер е да запазя сигурността и стабилността на страната“, каза неотдавна Рюте пред Франс прес.
През януари той публикува отворено писмо във вестниците,
призовавайки онези, които не зачитат холандските ценности, или
да се адаптират, или да напуснат страната. В опит да привлече
симпатизанти на популиста ислямофоб Герт Вилдерс Рюте избра за
предизборен лозунг призива: „Да действаме. Нормално“ – девиз,
който е препратка към често употребяван от холандците израз.
По време на предизборната си кампания елегантният Рюте се
опита да се наложи като единствена сериозна алтернатива пред
депутата Вилдерс и остана встрани от предизборната полемика, за
да запази имиджа си на ръководител.
Марк Рюте работи в продължение на 10 години за холдинга в
аграрната и хранително-вкусовата индустрия Юниливър,
по-специално в отдела Човешките ресурси, преди да се посвети
изцяло на политиката през 2002 г. и да стане държавен секретар
по социалните въпроси до 2004 г.
Въпреки че през юни 2010 г. партията на Рюте се класира на
първо място на изборите и спечели 31 места в 150-местния
парламент, през октомври същата година той стана премиер на
десноцентристко правителство на малцинството, подкрепяно от
крайнодясната партия на Герт Вилдерс.
Но през април 2012 г. той връчи оставката на
правителството си след седемседмични преговори за намаляване на
държавния дефицит.
„Вилдерс е песимист и човек, който бяга от отговорностите
си“, каза по-късно либералът, описващ се като „несклонен към
песимизъм и хленчене“.
Лидер на либералната партия от 2006 г., Рюте е „холандец с
американска мечта“, казва неговият приятел от 20 години Дерк Ян
Епинг в биография, публикувана през 2010 г. и озаглавена „Всичко
за политиката“.
„За него силата на град като Ню Йорк или като страна като
САЩ е в това, че хора, родени без да имат нищо, могат наистина
да постигнат нещо в живота си“, казва Ерик Тринтхамер, бивш
говорител на парламентарната група на либералите, цитиран в
същата биографична книга.
Рюте не робува на условностите, кара само коли втора ръка и
продължава да живее в апартамент, купен още, докато е бил
студент. Той е човек с установени навици, всяка събота вечер яде
индонезийска храна с майка си, която днес е на над 90 години. А
в петък вечер може да бъде видян понякога в местната пицария
със пуловер, джинси и маратонки.
Любезен, той умее с хумор да се измъква от неудобните
въпроси по време на пресконференциите и парламентарните дебати,
което му спечели прякора „Премиерът, който изважда топката в тъч
с усмивка на уста“.
Роден на 14 февруари 1967 г. в шикозен квартал на Хага,
града, в който е седалището на правителството и в който е
отраснал, Рюте е най-малкото дете в семейство с 7 деца. Като
малък искал да стане пианист. Смъртта на брат му, починал от
СПИН през 1989 г., му се е отразила много тежко, сподели
неотдавна Рюте, който е завършил история
Още по темата: Политическата върхушка в Холандия запази властта си
Политическата върхушка в Холандия запази властта си, въпреки
че загуби гласове за сметка на настроените против имиграцията
националисти и други по-нови партии, пише американският в.
„Уолстрийт джърнъл“.
Народната партия за свобода и демокрация на
министър-председателя Марк Рюте спечели най-много гласове на
най-внимателно наблюдаваните избори в Холандия в последно време
и това поставя премиера в силна позиция да състави ново
правителство, отбелязва изданието.
Партията на Рюте си осигури победа над Партията на свободата
на Герт Вилдерс и според предварителните резултати е на път да
получи най-много места в парламента. Предполага се, че премиерът
вероятно ще трябва да избира между различни възможности за
коалиция, чието съставяне може да отнеме месеци – средното време
за това в Холандия е три месеца, а рекордът е над 200 дни,
изтъква британският в. „Гардиън“.
Политическият спор между Холандия и Турция позволи на Рюте
да блесне дни преди изборите. Това вероятно засили явлението,
наричано „премиерски бонус“ – увеличаване на гласовете за този,
който е на власт, изтъква британският в. „Индипендънт“.
Холандските избори са първите от три ключови гласувания в
Европа, на които популистки политици се очертават като сериозни
претенденти. Анализатори прогнозираха, че евентуално силно
представяне на Вилдерс би подпомогнало кампаниите на лидерката
на Националния фронт Марин льо Пен във Франция и на партията
„Алтернатива за Германия“ в Германия, пише британският в.
„Файненшъл таймс“.
Вилдерс не оправда очакванията на тези избори – той постигна
увеличаване на представителството на своята партия в
парламента, но не успя да убеди решаващ дял от гласоподавателите
да подкрепи крайните му позиции за спиране на мюсюлманската
имиграция и отказване от Европейския съюз, пише в. „Ню Йорк таймс“.
Резултатите бяха приветствани от проевропейски политици,
надяващи се, че изходът от изборите в Холандия може да помогне
за ограничаване на възхода на популистките, настроени против ЕС
и антимюсюлмански сили, които Вилдерс символизира и които
заплашват да разрушат общността. Избирателите все пак
възнаградиха десни и десноцентристки партии, споделящи някои от
неговите твърдолинейни послания.
Изборите бяха внимателно наблюдавани като предвестник на
възможни тенденции в година на важни гласувания в Европа,
включително във Франция след няколко седмици, а по-късно в
Германия и евентуално в Италия. Много от холандските партии,
които надделяха на изборите, подкрепят ЕС – това е рядък лъч на
надежда в момент, когато популистките сили създават
екзистенциална криза за общността, а Великобритания се готви да
напусне блока, коментира американското издание.
БТА