Световната среща за тоалетните: Сбогом на септичните ями

Шансът на 40 процента от населението на Земята, което е без достъп до тоалетни и питейна вода, е в използването на химически тоалетни или други модерни технологии. Експертите са категорични, че септичните ями трябва да бъдат оставени в миналото. Снимка: worldtoiletsummit2007.org

За да постигне една от Целите на хилядолетието за развитие и да намали наполовина броя на хората без елементарни хигиенни условия до 2015 г., светът трябва да предприеме радикални реформи и да се сбогува със септичните ями. Това е становището на близо 400-те експерти по канализацията от 44 държави, които се събраха в Ню Делхи на четиридневната Световна среща за тоалетните. Те се споразумяха да работят по-усилено по проектирането на тоалетни, подходящи за развиващия се свят.

“Не ни трябват просто тоалетни, а канализационна система”, каза ученият и бивш президент на Индия Абдул Калам на срещата, организирана от базираната в Сингапур World Toilet Organisation (WTO) и от Sulabh International Social Service Organisation с помощта на индийското правителство. “Тоалетните технологии трябва да са подходящи за работа в сурови условия и с минимум разход на вода.”
“Най-директните и нехуманни последици от бедността са липсата на адекватни санитарни условия и на канализация”, заяви Ана Тибаюка, ръководител на програмата на ООН за населените места (UN-HABITAT). Тя изпрати специално послание до Световната среща, като призова всички политици по света да одобрят нискобюджетни технологии, за да гарантират адекватни санитарни условия за всички.

На срещата бяха представени различни технологии в помощ на развиващите се страни, които имат най-спешна нужда от тоалетни. Много от тях обаче се оказват неподходящи заради местните култура и обичаи. Африканските тоалетни AfriSan например работят без вода и са разработени в Южна Африка. Те използват малки количества торфен мъх и чрез слънчева енергия превръщат отпадъците в тор без миризма, който се събира в контейнер и се изпразва веднъж седмично. Този модел обаче се оказал неприложим в Индия, където хората се подмиват, а не използват тоалетна хартия.

Друго решение за Африка е тоалетната Vacu-tug – малка преносима машина, която изпразва химическите тоалетни и предизвика революция в санитарните условия в Кения. Тя намали значително броя на т.нар. летящи тоалетни в Найроби с найлонови пликчета, които се изхвърлят през прозореца.

Най-евтината, икономична и подходяща за развиващите се страни е тоалетната по системата с два изкопа-близнака, в които екскрементите се преработват в биогазове. Снимка: lged.gov.bd

Едно от най-добрите решения остава системата с два изкопа-близнака, разработена от Pathak преди няколко десетилетия. Тя изхабява 1,5-2 литра вода при всяко използване на тоалетната, свързана с две ями, които позволяват отвеждането на мръсотиите и преработването им в биогазове.

Според ООН в момента 40 процента от населението на Земята няма достъп до чиста вода или до тоалетни, което се отнася с особена сила за субсахарна Африка и за Южна и Източна Азия. “Липсата на задоволителни тоалетни не само нарушава достойнството на бедните хора в градовете, но засяга и здравето им”, заяви Тибаюка. Според нея хигиената е проблем, който не може да бъде отделен от бедността и от разпространението на смъртоносните болести.

През 2000 г. световните лидери стигнаха до подобен извод и се ангажираха да направят всичко, което е по силите им, за да може до 2015 г. поне половината от тези, които днес нямат всекидневен достъп до чиста вода, да го получат. Задачата да се осигури чиста вода е включена и в “Цели на хилядолетието за развитие http://www.undp.bg/millenium_goals.php?=&lang=bg” на ООН (UN Millennium Development Goals), които включват 50-процентно намаляване на бедността, намаляване с две трети на детската смъртност и ограничаване на смъртоносните болести като СПИН и малария.

През 2002 г. световните лидери добавиха към списъка с Целите на хилядолетието искането поне половината от населението на Земята, което в момента няма достъп до санитарни съоръжения, до 2015 г. да може да използва тоалетни. В момента милиони обитатели на гетата в големите градове на планетата не могат да черпят вода от другаде, освен от местните потоци и реки, които често са пълни с екскременти, боклуци и токсични материали. В последните години се отбелязва и невероятно увеличение на населението на градовете. Значителна част от него живее в бедняшките квартали без достъп до чиста вода и до тоалетни. Според ООН в субсахарските африкански градове има повече от 500 млн. души, които изобщо нямат тоалетни.

Експертите на срещата предупредиха, че промените в климата може да влошат положението в гетата, тъй като очакваните наводнения, засушавания и горещи вълни ще причинят разпространението на най-различни инфекциозни заболявания, които ще тръгват от питейната и от отпадната вода.

За да привлече вниманието на обществеността към този проблем, ООН обяви 2008 г. за година на канализацията. Според Тибаюка повечето политици и правителствени глави не успяват да решат проблема с канализацията, тъй като смятат, че ще са необходими големи разходи за инфраструктурата, а те не носят политически дивиденти. Подобно на много други експерти по развитието, Тибаюка твърди, че политиците не са прави. “Въвличането на засегнатите общности в решаването на проблема с водата и с канализацията, съчетано с прости технологии за лесна поддръжка, може да благоприятства за възвръщане на инвестициите и да осигури разумен достъп до санитарни съоръжения”, казва Тибаюка. Наблюденията й показват, че въвличането на общностите и особено на жените се оказва много ценно в борбата срещу проблемите, свързани с хигиената в бедните райони. “Мобилизацията на населението в съчетание с прости технологии за лесна поддръжка може да даде невероятни резултати,” твърди експертката и добавя, че образоването на хората е една от първите стъпки на Програмите за градовете, стартирани от ООН в Африка през 1999 г. и в Азия през 2003 г.
Целта на тези програми е да се осигури доход на най-бедните от градското население като бъдат въвлечени в предоставянето и управлението на услуги, свързани с канализацията и водата. В индийските градове например програмата е построила десетки тоалетни. В Африка тя функционира в 17 града на 13 държави.

Според експертите на ООН все повече хора в развиващия се свят имат достъп до питейна вода, като през 2004 г. броят им е достигнал 80 процента при 71 процента през 1990 г. Същото не може да се каже обаче за канализацията и за отпадните води.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.