Да те изхвърлят от имота, който си построил… Някой си Стефан Манолов гази и не пита
Поучителна история, да видят хората от какво да се пазят
При толкова безобразия в държавата още едно едва ли ще направи много впечатление.
Но все пак – нека хората знаят от какво да се пазят. Всеки може да попадне в такова положение. А положението е, че един човек и неговото семейство са отстъпили къщата си с двор да построят жилищна кооперация на нейно място, взели са апартаменти в нея, а сега нов собственик е придобил тази кооперация, прехвърляна от една фирма на друга, и гони хората от апартаментите им. Как става това?
Петко Тодоров е дългогодишен журналист, литератор, носител на титлата „Рицар на книгата”. Години наред пише рецензии и анотации за книги в няколко вестника. Тих и незабележим, никого с нищо не е обидил.
Отрасъл в едноетажна къща в кв. „Редута” в София. Един ден през 2004 г. се спазарил с инвеститор да даде къщата си и двора, наследени от родителите, за да построят жилищна кооперация. Срещу това получава един апартамент. Защо само един, след като могъл да вземе няколко? Защото в договора включили нещо, че може да купи още апартаменти на най-ниската възможна цена, той си знае, така се е спазарил с инвеститора.
Тук трябва да светне първата лампа
за онзи, който отстъпва свой имот с право на строеж – задължително да иска гаранции. Има няколко начина. Един от тях е правото на строеж да се отстъпва поетапно, на части, в процес на строителство на сградата.
Инвеститорът, някой си Велко Петров, се оказва бивш полицай, шеф на охраната на една финансова къща, която пък се оказва на прочутия Евелин Банев Брендо.
Инвеститорът почва да строи, а още преди това казва на Петко – „Абе, намери някой купувач на апартамент на зелено, че да се разплатя с проектантите”. И Петко купува още един апартамент, на най-ниската цена, според условието по договора. И още един купува негова роднина, на пазарни цени.
Тук трябва да светне втората лампа за читателя, ако попада в такава ситуация. „Купува” е неточен термин. Купувачът не получава документ за собственост, а предварителен договор. Тоест – голо обещание. Инвеститорът може да го изпълни, може и да не го изпълни. И контрата остава в купувача. Защото инвеститорът може да изчезне. Както и става. Масова практика в последните години беше по този начин инвеститори да продават един и същи апартамент на няколко души – с предварителен договор. И после довършват сградата и си измиват ръцете – да се оправят в съда.
И този инвеститор продава още апартаменти, на кого, как, по колко пъти, той си знае. Взима парите, а продава целия още незапочнат строеж на шефа на въпросната финансова къща Константин Дишлиев, който е баджанак на Брендо. Петко научава от общината, покрай документацията за строежа, че новият инвеститор е финансовата къща. Първоначалният инвеститор изчезва. Новият собственик поема нещата, вдига сградата тя остава да седи недовършена. Петко живее под наем, съборили са му къщата заради тоя строеж. Така минават 3 години. Строителния надзорник го съветва, че ако намери пари да довърши общи части и своите апартаменти, блокът може да се пусне в експлоатация като първи етап. Петко намира пари оттук оттам с роднините си, продали други имоти, и довършват сградата. Може да се обитава и без акт 16, и се нанасят в апартаментите.
Преди това първоначалният инвеститор и новият собственик на сградата започват да се съдят. Но още не минали делата, новият собственик Дишлиев го убиват на улицата (2005 г.).
Покрай уреждането на документите в общината, Петко разбира, че финансовата къща е закрита, Брендо, който седи зад нея, не смятал да инвестира в имота и той отива в друга фирма, която продължава да се съди с първоначалния инвеститор. Който впоследствие влиза в затвора за други неща, иди че го съди и търси от него пари.
Другата фирма през 2009 г.
продава имота на трета фирма,
която е в Пловдив, за 260 000 лева. После сградата е продадена на още една фирма, после на още една – общо пет пъти!
Периодично в блока идва по някоя нова охранителна фирма, разбива вратите и обявява, че собственик е някой си.
Мяркат се фирми, свързани с Брендо.
И се оказва, че първоначалният инвеститор, като продал сградата на финансовата къща, в списъка включил и апартаментите, които вече е продал на Петко и роднините му. Те не знаят това. Научават впоследствие. Започват да се съдят с придобилия собствеността, но междувременно тя се прехвърля като топка от една фирма на друга. Петко има съдебно решение, че една от фирмите му дължи 220 000 лева, колкото е изплатил приблизително за довършване на апартаменти и общи части. Но тази фирма е закрита, с активи 0,0 лева. Нищо не може да вземе от нея вече, а освен това таксите за процедурата да събира с изпълнителен лист 220 000 лева са непосилни. Първоначалния инвеститор Петров е в затвора, и него да го съди, не може да вземе никакви пари.
Последно, сградата се оказва собственост на фирма „Естием Билд” ЕООД на варненеца Стефан Манолов. Той е придобил фирмата, която е била предишен собственик (виж тук по-подробно историята на прехвърляне, с имена на фирми).
И последният собственик си е извадил всички документи от общината, нотариален акт, има влязло в сила съдебно решение и изпълнителен лист и
гони Петко и роднините му
от апартаментите им. Които те са купили и довършили общи части на блока със свои пари. Собственикът, придобил сградата, не се интересува. Петко и роднините му нямат документ за собственост.
Тук още веднъж трябва да светне лампата за онези, които са в подобна ситуация да живеят в недовършен блок без нотариален акт – извадете си документи, има и други констативни документи, преди нотариалния акт, които могат да послужат в съда. Документирайте от кой момент живеете в този имот, може да го придобиете по давност, но трябва документ някакъв, с голи свидетели не става. И задължително търсете опитен адвокат в имотните дела.
Сега на Петко не му остава друго, освен да застане с един плакат пред президентството и да го снима някоя телевизия. Поне да му обърнат внимание.
Или да разчита на милостта на новия собственик, който да оцени, че Петко е довършил сградата, купил е апартаменти, да се споразумеят за някакви компенсации, да не изхвърля хората от жилищата им.