Има ли лек за ислямизма в Моленбек?
В борбата с „Ислямска държава“ брюкселското предградие се нуждае от нещо повече от репресии
Година след като жители на брюкселското предградие Моленбек се оказаха замесени в две от най-смъртоносните нападения на европейска земя, анализатори предупреждават, че правителството на Белгия трябва да опита да се справи с корените на местното недоволство. Моленбек се прочу вследствие на две големи терористични атаки в Европа: в Париж през ноември 2015 и в Брюксел четири месеца по-късно.
След като извършителите на двете атаки бяха свързани с този придобил лоша слава квартал в западната част на града, в белгийската политика започна период на задълбочено проучване, за да се разбере как Моленбек е станал „убежище на джихадисти“, както казва един белгийски депутат. Но измина една година след най-кръвопролитните атаки в белгийската история и наблюдатели предупреждават, че уроците още не са научени.
„Чувствам се донякъде измамен. Първото нещо, към което трябваше да се подходи, е образованието“, казва 70-годишният Йохан Леман, изследовател, който живее в Моленбек от 1981 г. и ръководи там регионален център за малцинствата. „Всеки знае, че има голям проблем с образованието тук, а досега не съм чул от правителството нещо за това“, казва Леман, който през продължителен период е наблюдавал в Моленбек пристигането и напускането на хора.
Научното му изследване се съсредоточава върху политиката в
областта на религията, миграцията и интеграцията. За известно
време е работел за федералното правителство по политиките за
миграцията и равните възможности.
Леман казва, че от десетилетия белгийското правителство си е
затваряло очите пред това, което се е случвало в Моленбек, даже
когато „Ислямска държава“ (ИД) вече е вербувала там хора за
боевете в Сирия и Ирак. „Когато през 2012 г. започнаха
вербуванията, Моленбек вече беше станал, още от 90-те години,
място, където се събират в едно различни проводници на
джихадистко влияние.“ „Тук имаше много успешно и стратегическо
вербуване за ИД; те търсеха неуспели престъпници, наркодилъри,
хора, които знаят как да намират оръжие и как да се укриват. А
също и млади хора с манталитет на неудачници“, казва той.
След бомбените атентати в Париж и Брюксел белгийските власти
бяха критикувани силно заради небрежния подход към проблема с
домораслия тероризъм. Властите отговориха с въвеждането на
мерки, които облекчават превантивното задържане на заподозрени в
тероризъм, засилване на наказанията за подстрекателство към
тероризъм и налагането на изолация до 23 часа дневно за всички
свързани с тероризъм престъпници.
Но ученият от университета в Льовен Питер ван Остайен, който
подобно на Леман наблюдава вербуването на белгийци за
екстремистки групи като ИД, не е убеден, че тези мерки са
достатъчни за решаването на проблема.
„Повечето от мерките са от репресивен характер, а като цяло
е необходим дългосрочен подход, който включва инвестиции в
жилищно строителство, почистване на квартала, образование и
интеграционна политика“, казва Остайен. „Белгийците, които се
присъединяват към ИС, говорят за социално изключване, забрана на
забрадките, липсата на работа и усещането, че са граждани втора
или трета класа. Изглежда е разпространено чувството, че не са
свързани с нищо, нито с Мароко, нито с Белгия. В същото време
една от най-важните идеи на ИД е усещането за принадлежност и
братство.“
Докато белгийското правителство и администрацията на
Моленбек са бързи в заклеймяването на квартала – и много бавни
при изработването на по-структуриран подход, – 35-годишният
технологичен предприемач Ибрахим Уасари, жител на Моленбек, е
решил да вземе нещата в квартала в свои ръце. Той казва, че е
бил разстроен от усещането, че всъщност не е част от Белгия,
нито от родината на родителите си Мароко. Напуснал училище на
13-годишна възраст и се оставил на течението. Но след няколко
години съумял да преобърне живота си, сам се научил да
програмира и успешно стартирал своя компания. Сега е предприемач
с четири технологични предприятия, създал е школа за
програмисти, наречена „Моленгек“, насочена към младите хора в
квартала. Школата се помещава в сграда, изпъстрена с графити
отвън и с безплатно кафе в кухнята.
„Технологията ми даде много възможности и перспективи“,
казва Уасари. „Защото, ако си неудачник в училище, това не
означава, че ще си неудачник в живота. Искам да бъда ролеви
модел за младите хора тук. Белгийското общество се нуждае от
положителни ролеви модели оттук, чиито имена са Исмаел или
Маруан“.
Йохан Леман е съгласен: „Съветът ми към онези, които правят
политиката, е да бъдат креативни. В противен случай има
опасност, че когато белгийските бойци от ИД се завърнат, ще имат
възможност да използват недоволството и липсата на позитивно
говорене, и да продължат да вербуват тук“.
БТА