Ангел Ангелов – пазителят на стари български готварски рецепти

За традициите и децата, които се учат да месят хляб, и за това, че патриотизмът не е само носии и годишнини

Ангел Ангелов (в средата) готви за събор. Снимка: личен архив

Ангел Ангелов е крепител на паметта за български народни рецепти и традиции. На което той скромно отговаря: „И да, и не“. Безбройните му инициативи, обаче, са по-категорични.
Ангел е председател на Управителния съвет на фондация „Национален тръст за съхранение на културно историческото наследство България“. Работи в областта на недвижимите имоти, но преди години с няколко души създават организацията, първоначално с намерение да работят във връзка с паметници на културата. Оказва се обаче, че законите ни са неблагоприятни по отношение на влиянието, което една неправителствена организация може да окаже. Затова стартират с друго – популяризиране на огнището, „най-малката част на дома, където обаче се подготвя храната“. Към днешна дата имат множество инициативи – всички в посока опазване на българските кулинарни и домашни традиции.
Сред около седмината сподвижници са младият майстор-хлебар Митко в Копривщица, възрастна жена, баба Цонка, която обаче, щом заработи, „не можем да я достигнем“. Те създават Хлебна къща „Кулинарен историк“ и Музей на хляба в Копривщица. Събират стари кулинарни рецепти и експонати; правят фестивал за българска гайда, конкурс за „народен готвач“;  обикалят из градове и села с т.нар. юнашки тиган на България или Юнашка тава, в които готвят в големи количества на масови събития. Работят много и с деца, с които месят хляб, разговарят за традиции. С Ангел говорим за ястия, стари мелници, минало и бъдеще, както и за това как боравим с понятия като минало и патриотизъм.

– Каква е връзката ви с Копривщица, където развивате голяма част от дейността си?

– Зет съм в Копривщица. Съпругата ми е оттам.

Ангел Ангелов. Снимка: Асен Великов

– Как се разви дейността ви през годините?

– Първото намерение бе да направим нещо, свързано със съхраняване на кулинарните традиции. Стартирахме програма, според която посрещнахме на 3 март 2012 г. туристи, на които се готви по местна традиционна рецепта. Някои от храните нямат аналог към днешната ни представа за храна. Това е проблем у нас – взимаме аналози от чужди кухни. Ястието, което приготвихме, се прави от майстори на луканка и суджук в Копривщица, подобно е на кюфте, но по-голямо, прави се от кайма, с която се пълни суджук. Дни преди възстановката на Априлското въстание, на 29 април 2012 г., създадохме Юнашкия тиган на България. В него се готви от много хора на дадено събитие. Когато отчетохме милион направени порции, спряхме да броим. Обикаляме събори, организираме, участваме в събития. Не сме финансирани по никакъв начин от никого. След Юнашкия тиган направихме още по-голям съд – Юнашка тава. В нея приготвяме от 1500 до 1650 кг лютеница наведнъж. Това са т. нар. балкански рекорди, поредица събития. Имали сме инициатива за най-много хора, изработващи мартеници за пет минути в цял свят. За хлебната къща наехме стара фурна в Копривщица. Разказваме приказката на хляба – как зърното е опитомено от хората, мелим в каменни мелници, правим безквасен хляб, рисуваме. След година работа с мрежа „Хлебни къщи“ създадохме „Музей на хляба и традиционните храни“. Сега тече ремонт, за да е още по-пълен, ще имаме мултимедийна стена. Вътре има фурна от времето на Помпей. Има две други фурни от старата фурна на града. Сега правим зала със сечива, инструменти и съдове, свързани с кулинарната традиция.

– Откъде събирате експонатите?

– Отвсякъде – битака, антиквари, всеки от нас е събирал. Аз например преди 15 години си купих един хлебен печат. Нали знаете какво е това?

– Не.

– Това е просфорът, в църквата. Когато се правят специални хлебчета, те се подпечатват, натискат се със специални печатчета. В момента не се използва много в България. В Атон се прави по този начин, но в къщите някога е имало подобни просфори, за да се бележат питките и хлябовете по Гергьовден, Ивановден. Вече имаме много интересна колекция от лопати за фурни. Имаме колекция за нощви, дърво, в което хлябът е престоял. Имаме и каменна мелница, там се е мляло жито. Децата се учат да мелят лимец, овес и жито. Смилат, правят безквасен хляб.

Гостуване на Музея на хляба и традиционните храни в център за деца и възрастни с увреждания във Враца. Снимка: личен архив

– Кулинар ли сте по професия?

– Аз по принцип в младостта си се занимавах с кулинария и съм сертифициран готвач. Но не ми е амплоа. Обичам да готвя на открито. Ние впрочем винаги готвим навън – по поляни и площади. И зимата. На 26 декември миналата година бяхме пак навън –  правихме Панагюрска луканка, панагюрски пръжки с праз (рецептата включва само праз и месо – без домати, гъби, чушки). Този, който ни кани някъде, обичайно осигурява продукти. Това са общини, организатори на фестивали. Това са двата основни случая.

– Дарители, физически лица, имате ли?

– Специално за събития сме имали един случай, в който дарител дари яйца за един рекорд за най-много хора, боядисващи яйца за няколко минути. С изрична уговорка да не съобщаваме името му.

– Само един?

– Да. Другите дарения, които получаваме, са предметни, неща, за които не всеки намира място в съвременния бит. За да не бъдат откраднати от изоставени къщи, ги дават на нас, ние ги реставрираме ако е нужно.

– Какви хора стоят зад една такава сложна организация?

– Всеки има някакво друго занимание. Главният ни идеолог е младият майстор хлебар Мито. В Копривщица има един майстор на хлебни неща Бай Рале, който буквално вeче 30 години прави закуски и хляб. Той предаде майсторлъка и част от рецептите си на младия майстор.  Него го оставяме с децата, не можем да ги отлепим от него. Майстор Никола е основният технически експерт. Направи фурната от Помпей по чертежи от тамошния музей, с ръчно правени тухли и глина от две находища в Копривщица. Един от другите е Мария, секретар на читалището. Съпругата ми Велислава поема организационната част на събитията ни. Баба Цонка е основният двигател  и коректив, при възстановяването на старите рецепти.

Ангел Ангелов (в средат) готви за събор в Копривщица. Снимка: личен архив

– Откъде се сдобивате с рецепти?

– Хора идват при нас и ни разказват (имаме впрочем амбиция да направим конференция за стари храни и напитки). Имаме два подарени стари тефтера, т.нар. халваджийски тефтери. Има и много етноложки и исторически изследвания, от които черпим информация. Има достатъчно източници. Има стара книга на Славейков на ястията, както са се готвили в Цариград, с много интересни, позабравени рецепти… Поставяме си и още една трудна амбиция – да се върнем доста по-назад, към тракийските кулинарни традиции. Там, където правим Надсвирването „Златна Българска Гайда“, има тракийско светилище, в местност „Кулата“. Мястото е приютявало култовите практики на траките през вековете, осеяно е с жертвеници, каменни тронове, въобще – уникални неща.

– Работите много с деца?

– Да. Наскоро бяхме във Враца, в дневен център за деца  в неравностойно положение, където месихме с тях безквасен хляб. Получи се нещо много хубаво и те продължиха след това със занимания с тесто.
От самото начало на фондацията работим с център за деца с онкохематологични заболявания. При всички събития разказваме за усилията на тези родители да създадат един оазис за децата и техните родители, минали през ада на онкохематологичните проблеми. Един от хората, с които работим, е възпитател в дневен център „Зорница“ Враца – Цветан Дочев. Благодарение на него и на подкрепата на директорката отидохме и забавлявахме децата. Приказката  „Пътят на хляба“ е двучасово представление, в което участват самите деца. Ние просто им даваме възможност да се забавляват, учейки (можем да използваме съвременната дума „интерактивност“). Това на нас ни се е случвало, когато нашите баби правиха питки, баница. Тогава винаги някое малко дете се е навъртало край бабите и дядовците си, опитвало си е, гледало е целия процес.

Ангел Ангелов, първият отляво, със сподвижници, приготвя ястие в голям казан, за 1000 души. Снимка: личен архив

– Занимавате се и с Национален конкурс „Народен готвач“?

– Да, на 8 април ще сме в село Асеново и ще правим шарени банатски козунаци. Това са козунаци, които са „извезани“ в розово-жълто-зелено, пекат се във фурна. Изглеждат много различно от традиционното. Приличат на италианския сладък хляб Панетоне.

– Посещавате и села по време на обиколките си. Какви са наблюденията ви за българското село?

– Зависи за къде говорим. Българските села са много различни. При малките градове и села, ако има поминък, ако селището е на топло място, нещата са приемливи, хората са в добро физическо и психическо състояние. За социалното не говоря…Но има села, където нещата са много страшни. Села, които де факто не съществуват. Бяхме в едно село, където сигурно има 30 къщи. Събраха се над 3000 души от родове, които не живеят вече там. Върнали са се за празника, за да се видят за събора. А реално селото е обезлюдено. Няма да кажа името – ако има хора, които все още живеят там, ще се обидят.

– Кое е това, за което се борите?

– Като говорихме за малките села, там има един проблем, голям проблем за всички ни – обръщаме се към нещо, което е било, опитваме се да го възраждаме с ерзац средства, без да мислим какво ще бъде то занапред. Ние като организация възобновяваме нещо с поглед към бъдещето. И искаме да запознаем част от децата с неща, които няма как и къде да видят. Много се радвам, че последните години започнаха да се обличат носии, че има интерес към този начин на представяне на историята. Но се чудя дали само кремъклийките, носиите и калпаците са историята на България… Пак имам усещане, че има някакво изкривяване. Фейсбук е пълен с хубави млади жени и мъже, облечени в носии, запасани с колани и пищови позиращи по поляни и паметници. Но това ли е историята? Само с това ли ще възраждаме патриотизма? Това е много дълга тема. Стана върховна патриотична постъпка, но това не е достатъчно. Да напомниш на всички, че сега е годишнината от обесването, а на другия ден отново Хаджи Иванчо Пенчович да е част от живота, също не е достатъчно. Опитваме да се задълбочим повече, може би не винаги успяваме.

БългарияЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.