„Румен“ – българската кола за над 100 000 евро

Знаете ли, че по света има над 180 марки автомобили, а вече специфичните модели са над 4000. В историята на автомобилостроенето над 3000 други марки са имали своята краткотрайна слава. Само в Индия потребителят може да избира между 75 различни марки коли. И една от тези марки е българска – казва се Румен, на името на българския изобретател, живеещ в Париж.

Българинът Румен Антонов пред супермодерния си автомобил. Снимка : сп. „Топ Гиър“.

Дори сред цялото множество най-разнообразни автомобили, неговият модел няма как да остане незабелязан. Не само, защото е измислен от българин и няма как да не ни хареса, просто колата е същинско бижу, което се доказава и от цената и – над 100 000 евро. Тя беше показана за пръв път миналата година на автоизложението в Париж, а едва от средата на миналия месец вече е в серийно производство.

Моделът е ретро, но нищо в него не е копирано от стари автомобили. Съчетание на Мики Маус и Жан Бугати, така някои журналисти определиха автомобила на Румен. Може би това сравнение се нуждае от малко допълнителни обяснения.

Сещате ли се за Фиат Тополино? Малка симпатична количка от 30-те с подобна предница като тази на „Румен“. А италианците казват на Мики Маус – Тополино. Бугати пък е луксозната марка автомобили на Еторе Бугати, основателя на компанията, наследена от сина му Жан Бугати. Именно Жан прави дизайна на най-впечатляващите коли на марката през 30-те, като Bugatti Type 57 Atlantic. „Румен“ напомня много на точно тези легендарни автомобили, както и на други френски аеродинамични модели от епохата.

Приликата не е случайна. Румен Атанасов не отрича, че винаги се е възхищавал на Bugatti Atlantic и други коли от тази златна ера. Но всички части и материали са много модерни, а дизайнът е изцяло на Румен, без нито един детайл да е прекопиран от другаде. Колата е малка, като всяко бижу – дълга е 3,5 метра, широка 1,6 м. и висока 1,31м. В това компактно купе има място само за две седалки, а двигателят е точно зад тях, по средата на автомобила, и задвижва задните колела. Колата е лека категория, тежи малко над 500 кг, две трети от теглото на Maruti Alto например.

Как е съумял Румен Атанасов да направи всичко това? Ключът е в употребата на леки сплави. Част от шасито е от стъклопласт, а двигателят също е от най-леките : трицилиндров 998cc Peugeot 107/Toyota Aygo. Tова е много компактен двигател, който в случая е съчетан с ефективна автоматична скоростна кутия. Мощността не е толкова голяма, само 68 конски сили, но Антонов настоява, че „Румен“ не е спортна кола, а повече играчка за красивите и елегантни представители на елита. А ако толкова настоявате на мощността, скоро в продажба ще е и модификация със 100 конски сили. Това ще направи играчката на Румен доста по-внушителна…

Но да обърнем внимание на човека зад проекта „Румен“? Кой е Румен Антонов? Противно това, което повечето американци биха предположили, Антонов не е руснак и няма нищо общо с гигантските самолети „Антонов“. Румен е български инженер и учен. Имал е големи проблеми с режима на Тодор Живков поради нежеланието си да се занимава с ядрени технологии. Прави 17 неуспешни опита да избяга зад граница, докато през 1988 г. се жени за французойка и емигрира във Франция. По-късно се мести във Великобритания. През 90-те години Антонов изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и намалява разхода на гориво. С помощта на капитал от Холандия учредява фирма „Антонов Пи Ел Си“, регистрирана в Манчестър през 1991 г. Румен продава скоростната кутия на водещи световни производители – най-напред на „Хонда“, а после на „Рено“, „Пежо“, „Роувър“, „Даймлер-Крайслер“ и „Сузуки“. Има редица други изобретения, не само в автомобилостроенето, а едно от най-известните е нов тип 4-тактов двигател с вътрешно горене и турбокомпресор.

Румен става популярен сред западната аудитория след парижкото автошоу през 1994 г. Оттогава насам той участва на всеки такъв форум, където прави промоция на новите си изобретения. През 2002 г. за пръв път показва и мини автомобил, прототипа на днешния „Румен“ – 4Stroke . Тогава той е възприет от специалистите по-скоро като лъскава витрина, която да демонстрира всички изобретения на Антонов. Но и тогава стават ясни тенденциите – стил от 30-те, съчетан с технологии на 21 век. Моделът от 2002 г. е със 700 кубиков двигател с мощност 100 конски сили, съчетан с шестскоростна кутия. При тегло едва 500 кг, колата на теория е способна на невъобразимо ускорение.

Още тогава става ясно, че обикновеният потребител остава впечатлен от вида на самата кола, не толкова от модерните технологии, които я съставляват. Хиляди се тълпят пред щанда на Антонов, за да разберат кога планира да пусне 4Stroke в серийно производство. И преди Румен да разбере какво се случва, 4Stroke се превръща в център на шоуто.

„Румен“ – българската кола за над 100 000 евро. Снимка: 4stroke-design.com

Когато обаче се стига до самото разработване, става ясно, че в една кола се съчетават твърде много нови технологии. След намесата на нужната доза здрав разум и с ясната представа за производствената реалност, Антонов се отказва от някои от частите и ги заменя с вече използвани, тествани и лесно достъпни модули.

В крайна сметка Румен решава да използва частите на Peugeot 107/Toyota Aygo – не само двигателя, но също окачването, спирачките, ABS-а, дори климатика. Става дума за тествани, надеждни компоненти, които лесно могат да се набавят или да се поправят. При това положение двигателят се мести от предната част на колата в задната, където задвижва задните гуми. Но повечето настройки, като тези на амортисьорите, са специално направени за „Румен“.

Сработва ли в крайна сметка всичко? Отговорът е положителен. Колата се държи много добре на пътя, сцеплението е отлично. Не е особено бърза, но това по-скоро е в хармония с цялата й идея.

Има приятни екстри като отварящия се заден люк, който доставя свежа доза чист въздух в иначе малкото купе. Цялата задна „гърбица“ може да се махне, което придава доста спортен вид на „Румен“. Интериорът е изцяло кожен, а таблото е от истинско дърво. Антонов казва, че всякакви прищевки на клиента могат да бъдат удовлетворени. Стилът може да е от миналото, технологиите от бъдещето, но явно има нещо взето и от днешната епоха – философията да се правят персонализирани автомобили според нуждите на отделния клиент. Което говори за истински стил.

(по материали от сп. „Топ Гиър“)