Неудържимият възход на Реджеп Тайип Ердоган
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който има доминиращо присъствие в турската политика от 15 години, изглежда решен да остави трайна следа в историята на своята страна по подобие на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк.
Девет месеца, след като осуети кървав опит за преврат в нощта на 15 срещу 16 юли, 63-годишният Ердоган заложи всичко на референдум за конституционни промени, който ще му позволи значително да разшири своите пълномощия. Ердоган днес обяви победа на референдума, след като 51,34 на сто от избирателите гласуваха с „да“ (според 99 процента от преброените бюлетини).
Според Ердоган и неговите привърженици реформата, предвиждаща въвеждане на президентска система на управление, е необходима, за да осигури стабилност в ръководството на държавата. Противниците на конституционните промени пък заявяват, че те ще доведат до засилване на авторитаризма в страната.
Ердоган участва през последните седмици в десетки митинги в цялата страна, възпламенявайки масите с цел да спечели гласовете им. Той не щадеше усилията си, за да постигне победа на 16 април на най-важните избори в своя живот.
Ердоган, който бе премиер на Турция над 11 години, бе избран с около 52 процента от гласовете на първите преки президентски избори в историята на републиката на 10 август 2014 г.
Ердоган е роден на 26 февруари 1954 година в турския
черноморски град Ризе. Кръстен е на дядо си Реджеп и е трето
дете в семейството на Ахмет и Тензиле Ердоган. Баща му Ахмет
Ердоган е бил служител в турската брегова охрана. Тайип Ердоган
има трима братя и една сестра.
Ердоган е бил на 13 години, когато баща му решава
семейството да се премести в Истанбул.
Като тийнейджър той е продавал лимонада и симид по улиците
на Истанбул, за да припечелва джобни пари.
Завършва религиозно училище „имам хатип“, а през 1981 г.
завършва факултета по икономически и търговски науки в
университета Мармара. Като студент играе професионален футбол.
Докато е в университета се среща с Неджметтин Ербакан,
който впоследствие става първият премиер ислямист на Турция.
Като студент започва да се занимава активно с политика,
като през 1976 г. е избран за председател на младежкото крило на
ислямистката Партия на националното спасение, сред чиито
учредители е Ербакан.
След военния преврат на 12 септември 1980 година е
прекъсната политическата му дейност. През 1983 г. той се
присъединява към Партията на благоденствието, създадена от
Ербакан. Ердоган става неин ръководител за Истанбул през 1985 г.
На 27 март 1994 г. Ердоган е избран за кмет на Истанбул.
Дори критиците му признават, че е свършил добра работа като
кмет, като е направил мегаполиса по-чист и зелен.
През 1998 г. Ердоган е осъден на десет месеца затвор за
подстрекателство към религиозна омраза. Осъден е заради
рецитиране на ислямска поема на митинг през декември 1997 г.
След като Конституционният съд нарежда ислямистката Партия
на добродетелта да бъде закрита заради „антисветски дейности“,
на 14 август 2001 г. е създадена Партията на справедливостта и
развитието (ПСР). Ердоган е сред учредителите на формацията.
На 3 ноември 2002 година ПСР печели парламентарните избори
в Турция с 34 процента. Ердоган не може да стане премиер, тъй
като не е избран за депутат заради наложената му през 1998 г.
присъда затвор за рецитиране на ислямска поема.
Той иска Абдуллах Гюл да изпълнява функцията във времето,
докато организира собственото си избиране на частични местни
избори в Сиирт, в които може да участва благодарение на
поправките, приети от доминирания от неговата ПСР парламент.
Ердоган става премиер през март 2003 г.
От идването на власт на неговата партия през 2002 г.,
Ердоган се е изправял неколкократно пред предизвикателството на
избори, които винаги е печелил.
За привържениците си Ердоган е човекът на икономическото
чудо и на реформите, които освободиха религиозното и
консервативно мнозинство на страната от господството на светския
елит.
Неговите гигантски инфраструктурни проекти вече
трансформираха лицето на Турция и специално на Истанбул.
Но след големите антиправителствени демонстрации от лятото
на 2013 г., които бяха грубо потушени, той стана също така
най-критикуваната фигура в Турция, като неговите противници го
обвиняват в авторитарен и ислямистки уклон.
След опита за преврат през юли, за който турските власти
обвиняват живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, в
страната бяха предприети масови чистки в държавни институции,
училища, университети и медии, като десетки хиляди души бяха
арестувани, а към 100 хиляди бяха уволнени или отстранени от
длъжност по подозрение за връзки с Гюлен.
Това предизвика безпокойството на ЕС и на неправителствени
организации, които обвиняват Ердоган, че иска да заглуши
опозиционните гласове.
В рамките на извънредното положение, въведено след опита
за преврат, турските власти засилиха арестите на прокюрдски
активисти, обвинени в „тероризъм“, и на опозиционно настроени
журналисти.
Същевременно кампанията за референдума бе белязана от
напрежение между ЕС и Турция. Ердоган многократно обвини Европа
и специално Германия и Холандия в „нацистки практики“ заради
отмяната в тези страни на агитационни прояви, в които бе
планирано да участват турски министри.
Някои анализатори смятат обаче, че турският президент,
който има репутацията на прагматичен човек, въпреки огнения си
темперамент, би могъл да смекчи тона с Европа и да направи
позитивни стъпки към кюрдите след референдума, в случай на победа.
Конституционната промяна, гласувана на референдума, би
позволила теоретично на Ердоган да остане на власт най-малко до 2029 г.
БТА