Турция: пет възможни последици от референдума
Франс прес
Малко мнозинство турци одобриха увеличаването на правомощията на президента Реджеп Тайип Ердоган на референдума в неделя, чийто резултат може да бъде от решаващо значение за бъдещето на страната.
Резултатът от всенародното допитване ще повлияе на бъдещето на отношенията с Европейския съюз, на подхода по кюрдския въпрос и на развитието на социалните отношения. Ето пет въпроса, за да разберем какво може да промени вотът:
Повече или по-малко демокрация?
С тази победа Ердоган ще задържи власт, ще я разшири значително и на теория може да остане на власт до 2029 г. Изпълнителната власт ще бъде съсредоточена в ръцете на президента, а постът премиер ще изчезне.
Привържениците му подкрепят такава мярка, защото я смятат за необходима за стабилизиране на изпълнителната власт и за установяване на ясни разграничения със съдебната и законодателната власт.
Опонентите му обаче твърдят, че в новата система няма да има повече противопоставяне, което открива пътя към автократичен режим. Тази президентска система „съсредоточава безпрецедентна власт в ръцете на един-единствен човек“, подчертава Алън Маковски от Центъра за американски прогрес.
Какво ще е бъдещето на отношенията с Европа?
Отношенията между Турция и ЕС се влошиха значително в края на
кампанията за референдума, Ердоган обвини някои страни в
„нацистки практики“.
Ердоган отбеляза, че кандидатурата на Турция за ЕС, която е
на мъртвата точка от години, ще бъде поставена „на масата“след
референдума. Той спомена също за възможен референдум за
възстановяване на смъртното наказание – червена линия за
Брюксел.
„Постоянната тактика на упреци към ЕС има за цел вътрешната
политика и сега достигна границите си“, подчертава Марк Пиерини
от центъра Карнеги Европа.
С тази победа Ердоган може да се опита да погребе проекта за
присъединяване към ЕС и да привилегирова търговските отношения
под формата например на засилен митнически съюз.
Война или мир с кюрдите?
От скъсването на историческото примирие с Кюрдската
работническа партия /ПКК/ през лятото на 2015 г. Югоизточна
Турция бе хвърлена в спирала от смъртоносни сблъсъци между
турските сили за сигурност и кюрдските сепаратисти.
Военната офанзива на Анкара бе дублирана с нарастваща
репресия срещу кюрдските политически и медийни среди, обвинени в
„терористични“ дейности и връзки с ПКК.
С победата с малко на отговора „да“ Ердоган може да бъде
принуден да възприеме по-помирителен подход по кюрдския въпрос,
смята Аслъ Айдънташбаш, експерт в Европейския център по
международните отношения.
Сега обаче е време на войнствена реторика и близкият до
управляващите печат съобщава, че след референдума ще бъде
предприета сухопътна офанзива срещу ПКК в Северен Ирак.
Помирение или поляризация?
Турското общество е силно разделено през последните години
около фигурата на Ердоган. По време на кампанията за референдума
турският президент сатанизира опонентите си, обвинявайки ги в
сговор с „терористите“ и „пучистите“.
Ердоган „спечели, но накрая половината го обожават, другата
половина го ненавиждат. Това е в основата на кризата на модерна
Турция“, обяснява Сьонер Чагаптай, анализатор от Института
Вашингтон.
Впрочем Ердоган, който се съюзи с ултранационалистите, за да
спечели битката за референдума, прояви голям прагматизъм в
сравнение с миналото.
„Сега е моментът за солидарност, единство, всички заедно да
бъдем Турция“, заяви премиерът Бинали Йълдъръм в неделя в речта
си след победата.
Икономическо възстановяване или отслабване?
Пазарите реагираха предпазливо на победата с „да“ на
референдума, с надеждата за връщане на стабилността в Турция,
която от година и половина е ударена от вълна от атентати и
раздирана след опита за преврат през юли миналата година.
Средносрочно обаче несигурността доминира. Отслабването на
доверието на инвеститорите в институциите, нарастващата
поляризация в обществото и забавянето на структурните реформи
може да засегнат растежа.
Победа на „да“ може да бъде приветствана от пазарите в
краткосрочен план, бе отбелязал кабинетът BGG Partners в
Истанбул преди гласуването. Растежът обаче „остава маркиран и
отражения в дългосрочен план на президентската система все още
не са известни“, подчертаха те.
Още по темата: Референдумът откроява дълбоките разделения в Турция
в. Хюриет дейли нюз
Една победа може да бъде наречена и с друго име, но човек
не може да не се замисли дали това е „победата“, на която
президентът Реджеп Таийп Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм се
надяваха.
Това бе в крайна сметка референдум за нова конституция,
най-важния, основен закон в страната, и докато 25 милиона души
казаха „да“ за нея, почти 24 милиона я отхвърлиха.
Това едва ли осигурява „силния мандат“, който Ердоган
очакваше, за неговото изпълнително президентство с цел то да
изглежда безспорно в очите на света. Напротив, този резултат
показва дълбоко разделена нация, в която половината електорат му
каза „не“.
Гледайки към картата, която показва разпределението на
гласовете из страната, става също ясно, че подкрепата за Ердоган
е в консервативната и религиозна централна част на Турция,
която очевидно е по-загрижена за това да има свой човек начело,
отколкото от съдбата на турската демокрация.
Срещу това виждаме солидна полоса в егейския и
средиземнеморския регион, която отхвърли предложеното
изпълнително президентство. Още по-лошо за Ердоган е това, че
три основни града в страната, а именно Анкара, Истанбул и Измир,
гласуваха срещу промените в конституцията.
Неговите поддръжници казват, че вотът с „не“ в Анкара и
Истанбул спечели само с малка преднина, но да се изтъква твърде
много този факт би подкопало тяхната победа, която също е с
малко мнозинство.
Предимно кюрдските окръзи в източен и югоизточен Анадол,
започвайки с Диарбекир, също гласуваха масово срещу
конституционните промени и това показва още един вид опасно
разделение в страната, което би могло да има ужасни последици.
Ердоган и Йълдъръм твърдят, че страната е гласувала за
промяна. Това ще остане оспорвано твърдение с оглед на
резултатите от референдума.
Представителката на „Хюриет“ в Анкара Ханде Фърат, която
стана известна след като излъчи на живо призива на Ердоган към
поддръжниците си по мобилния си телефон мв ефира на Си Ен
Ен-тюрк в нощта на миналогодишния провален опит за преврат, има
интересна оценка.
Цитирайки мнения на нейни контакти в управляващата Партия
на справедливостта и развитието /ПСР/, тя каза, че за тях е
ясно, че по-образованите и градски слоеве са гласували срещу
конституционните промени, докато по-малко образованите слоеве са
гласували масово за предложените промени, което всъщност
означава, че те са гласували по-скоро за лидерството на
Ердоган, отколкото за конституцията като такава.
С оглед на преобладаващата „антиинтелектуалност“ сред
поддръжниците на Партията на справедливостта и развитието и
техните подозрения към „образованите класи“, изразявани често в
техните мнения по различни начини, става по-ясно отвсякога
откъде Ердоган черпи подкрепата за себе си. Това може да доведе
до нови социални напрежения в Турция, освен ако Ердоган излезе
с мъдро и безпристрастно ръководство, което достига до всички
сегменти на обществото. Как ще стане това обаче, тъй като той ще
бъде и лидер на ПСР според новата конситтуция, не е ясно.
ПСР има специфична религиозно базирана идеологическа мисия
и, основавайки се на опита от миналото, опасенията са, че
Ердоган ще се опита да прокара това в ущърб на другите класи.
Най-важното обаче е, че общо взето турската парламентарна
система от 94 години е заменена с президентска такава, която не
е ограничена чрез разделение на властите. Това не може да бъде
променено.
Не случайно Ердоган цитира стара турска поговорка след
обявяването на изборните резултати, казвайки: „Този, който взе
коня, е преминал Юскюдар /район на Истанбул/.“ Това, което той
искаше да каже, е: „Въпреки опитите да омаловажите моята победа,
аз спечелих, и тези, които не са щастливи от това, ще трябва да
се примирят“.
Това трудно ще доведе до добро начало за Турция, която е
видимо разделена по активни социални, религиозни и етнически
разломи.
БТА