Цензура отвсякъде. За какъв се мисли главният прокурор? Оставката му е задължителна
В един ден стана ясно, че яка цензура тресе медиите, покрай спряното за втори път предаване на Слави Трифонов, а също така главният прокурор се изявява като някакъв върховен цензор и генерал-губернатор.
Бизнесменът Сашо Дончев изведнъж влезе в новините (не на всички медии), заради видеозапис отпреди половин месец, който беше разпространен едва вчера. На някакъв официален обяд е записан да казва с искрено учудване, че бил привикан от главния прокурор Цацаров на среща. И на тази среща на неутрален терен, Цацаров обяснил на Дончев, че неговото „поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него”?!
„Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“, какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки…” – така Дончев преразказва претенциите на Цацаров.
Случката е потресаваща откъдето и да го погледнеш. Главният прокурор се изживява като някакъв шериф на територията и държи сметка на бизнесмен защо подкрепя политическа партия, защо подкрепя телевизия, защо издържа вестник с карикатурист…
Може да се направи извод, че от една страна имаме нагъл главен прокурор, който се меси в политиката и медиите, привиква да заплашва. От друга страна имаме
пълен профан, наивен и жалък
главен прокурор, който се информира с клюки на махленско ниво – защото Дончев няма нищо общо с „Да, България”, нито с телевизия Би Ай Ти. Виж, за карикатурите на Комарницки в „Сега” – Дончев е издател на вестника. И Цацаров се изяви като вторият случай на публична личност, която се гневи на карикатури – след Бойко Борисов.
„Нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза – ама аз не смятам, че нямате право да го правите… След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие представяте ли си в какво общество живеем?“, казва още Дончев във видеозаписа.
Ако прегледа човек медиите, ще види коя кого и как обслужва. Информацията за тази среща на Дончев с главния прокурор е пусната в сайтове като „Дневник”, „Офнюз”, „Медиапул”, „Банкер”, а от телевизиите само бТВ.
Но като хор в един глас дават отпор на новината жълто-кафявите сайтове „Блиц” и „Пик”, и оцветените в същия тон вестници на Пеевски „Монитор” и „Телеграф”. В тях Дончев е наречен газов барон, „почерпен на маса”, заобиколен от „кудкудякащи дами”. „Пик” постава абсурдния въпрос дали записът е истински, „Монитор” и „Телеграф” развиват цяла теория на конспирацията, в която вкарват Дончев в някакво измислено ОПГ (Организирана престъпна група) за компромати. Нападките им стигат до истерия.
Какво излиза? Медии с авторитет на лайняни храбро се бият да спасяват авторитета на главния прокурор. Който сам се е изпуснал и каквото и да мажат, само ще го омажат повече. На помощ се е притичал и вестник „Труд” с коментар.
Другият основен герой, чиито интереси защитават тези вестници и сайтове, е Бойко Борисов. Което показва видима връзка между Пеевски, Цацаров и Борисов. Но тези тримата се правят, че не се познават.
Този случай във всяка цивилизована държава ще доведе до оставка на главния прокурор.
Но кой да я поиска? Медии ли? Партии ли? Кой?
В същия ден се разигра цензурата, която
спря за втори път предаване
от „Шоуто на Слави”, заради поканения гост, репортера от Нова тв Васил Иванов, преди още да се разбере какво точно ще каже. На пресконференция го каза. Не беше кой знае какво, за зрителя е ясно, че в телевизиите има цензура и това не може да се скрие. По-голям скандал беше спирането на „Шоуто на Слави”, което е симптоматично за затягането на примката около медиите.
По повод разкритията на Васил Иванов за Нова тв някои коментиращи от медиите се държат като цацаровци. Не гледат кой какво е говорил, а защо Васил Иванов ги бил записал тайно.
Така и цацаратурата със записите на Борисов – не гледа какви неща се приказват там, а кой ги е записал.
Цензурата не трябва да се подкрепя, под каквато и да е форма, дори да не ти харесва Слави Трифонов. Винаги, когато спрат предаване, уволнят журналист, спрат вестник или публикация и т. н., се намират хора, които злорадстват или обясняват, че е правилно и съответният човек, предаване или вестник нещо бил нещо си.
Ако някой е недоволен от свободата на печата у нас, да знае, че самото общество иска цензура. И заслужава само предавания като на Николета Лозанова, напълно отговарящи на стандарта на СЕМ и бТВ.