“Светлинен душ” лекува зимната депресия
Светлината ни прави щастливи, но забелязваме това едва когато я няма. През ноември и декември, когато дните стават все по-къси, а нощите растат, липсата на достатъчно светлина започва да се усеща физически. Сутрин тръгваме за работа в сумрак, а вечер се прибираме по домовете си по тъмно.
Много хора боледуват от постоянния недостиг на светлина. Почти всеки пети германец страда от т.нар. сезонно обусловена депресия. Във Флорида обаче от това заболяване са засегнати едва четири процента от населението, в Ню Йорк – 17 процента, в Аляска – 28 процента. С други думи: колкото по на север живее човек, толкова по-малко слънце има, а опасността да бъде сполетян от зимен спад в тонуса расте.
Светлината ни е необходима, за да сме будни и да се чувстваме във форма. Тя дава енергия и повишава настроението. За мозъка обаче дните през зимата наподобяват дълга нощ. Последиците са, че епифизата, шишарковидно тяло, отнасящо се към междинния мозък, започва да произвежда необезпокоявано хормона на съня мелатонин. Затова тялото минава на по-ниска скорост, което в древните времена – когато през зимата храната не е достигала, а горите са били непроходими – е било напълно разумна стратегия. Не случайно доста животни спят зимен сън. Хората обаче трябва да се трудят през цялата година, а зимният сън е немислим. Това несъответствие – тялото копнее за почивка, а работодателите за обратното – удря директно върху настроението.
Според учените най-доброто противодействие е сутрин, след като слънцето изгрее, да се направи малка разходка, а денят да се започне със „светлинен душ”. При разходка на открито дори и покритото с облаци небе осигурява осветеност от няколко хиляди лукса. Които са достатъчни, за да се спре производството на мелатонин. Едновременно с това “светлинният душ” стимулира образуването на серотонин, хормона на щастието на мозъка и нещо като противоотрова на мелатонина. Депресиите често се свързват с недостига на серотонин. Обикновените антидепресанти повишават нивото му в организма, което подобрява и настроението.
Малко хора обаче имат време да се разхождат сутрин и прекарват все повече време в офисите, където най-често силата на светлината е не повече от 500 лукса. Което е прекалено малко, за да се спре производството на мелатонина, който ни кара да се чувстваме уморени. Вместо това посягаме към кафето, което в действителност понижава нивото на мелатонин и ускорява отделянето на серотонин. Затова в Европа консумацията на кафе е най-висока не в Италия или Испания, а във Финландия.
Сладкото също помага да се повиши нивото на серотонина. Може би затова според традицията около Коледа се ядат много сладкиши и се пие греяно вино. Дори и да не звучи много романтично, това е вид самолечение, с което повишаваме тонуса си.
Нискокалоричната версия на тази автотерапия е съвсем проста: повече светлина. Минимумът за подобна терапия обаче е половин час на ден с 10 000 лукса. За тези, които не обичат разходките на открито, има и уреди, подобни на кварцова лампа, но от тях не се почернява.
Ако диагнозата “зимна депресия” е сигурна, подобни уреди сто процента ще разсеят тъгата. Някои пациенти дори се радват на еуфорични чувства. Облъчването помага и на жените, които страдат от предродилни или следродилни депресии, както и на болните от булимия или хиперактивност. При това няма значение дали при поглъщането на светлината кожата е покрита или не, тъй като светлинните сигнали се предават до мозъка от очите.
Учените вече доказаха, че дозирането на светлината може да ни направи щастливи. В продължение на един месец те правили “светлинни душове” на хора, които не страдали от депресия. Резултатът бил, че след терапията те се чувствали по-добре. Някои полярни изследователи, които прекарали цялото лято във вечните ледове, също свидетелстват за подобни усещания. Благодарение на дългия ден в белия сняг те имали нужда от по-малко сън и се чувствали като допингирани. Така че – всички на слънце, дори и да е изкуствена лампа.