Има ли две категории граждани в Европейския съюз?
На фона на споровете в Италия за експулсирането на имигранти, свободното движение на хора и достъпът до пазара на труда са в опасност. Новите членки на ЕС са очаровани от свободното движение и достъпа до пазара на труда. В същото време се страхуват от изтичането на мозъци и заминаването на специалисти. От друга страна, стара Европа опитва да наложи мерки, за да блокира миграцията. Европейските граждани се страхуват от бързото разширяване на ЕС и се чувстват заплашени да не се повтори феноменът „полски водопроводчик“, който застрашава техните работни места и размера на заплатите им.
В Централна и Източна Европа властите и големите компании се оплакват, че в някои сфери, като медицината и високите технологии, вече се е появил дефицит на специалисти. В Западна Европа пък се борят с вълна от имигранти, каквато не са очаквали.
След разширяването на ЕС през 2004 г. повечето страни наложиха различни ограничения на трудовия пазар за новодошлите, с изключение на Малта и Кипър. Останалите три основни принципа на Договора от Рим (свободно движение на услуги, стоки и капитали) останаха в сила. За пазара на труда беше предпочетен моделът 2+3+2, приложен от повечето страни. Така за период от две години правителствата налагат серия ограничения, след които трябва да представят на Европейската комисия доклад, в който да оправдаят налагането на тези решения за още три години или отмяната им. След този период могат да се налагат ограничения за още две години.
Тези правила означават, че е необходимо разрешително за работа, за да може да се работи. Критериите за получаването му са различни във всяка страна. Само Ирландия, Швеция и Великобритания (с някои изключения) позволяват достъп до пазара на труда без специално разрешение. Еврокомисарят Бенита Фереро-Валднер, която отговаря за външните отношения и за европейската политика на добросъседство, обясни, че тези правила не означават, че гражданите на новите страни-членки са граждани втора категория на ЕС.
Работник от Германия не може да бъде нает на работа в Полша без разрешително. Страните от Централна и Източна Европа също наложиха някои условия. Правителството във Варшава не позволява на други граждани от ЕС да купуват земя в Полша през първите 18 години след присъединяването.
Някои страни казват, че не са очаквали толкова голяма вълна имигранти, но изглежда реалността е друга. През 2001 г. Институтът за икономически изследвания пресметна, че 15 милиона души ще мигрират във вътрешността на ЕС през следващите 15 години.
Днес е ясно, че тази цифра е далеч от истината. „До 2030 г. около 3,7 милиона граждани на Нова Европа ще се преместят на запад, 2,3 милиона ще отидат в Германия“, твърди икономическият анализатор Херберт Брюкер. Той смята, че само един процент от работната сила от Централна и Източна Европа ще реши да замине в другата част на континента. Брюкер оценява, че ще натежат много силно и други аспекти, като културните различия или професионалната подготовка.
Брюксел вече на два пъти се плаши от „инвазията“ на имигрантите: през 1981 г., когато Гърция се присъедини към ЕС, и през 1986 г., когато влязоха Португалия и Испания. Тези три страни имаха същите икономически проблеми, с които се сблъскват днес бившите комунистически държави. Само дето не е имало масово заминаване на работници от Гърция, Португалия и Испания, както се очакваше. В дългосрочен план процесът на застаряване на населението в редица европейски държави, най-вече в Германия, ще се засили и ще бъде необходима преоценка на ситуацията. Освен това в стара Европа още от сега има липса на квалифицирана работна сила във високите технологии и здравеопазването.
Последната вълна на разширяване, която обхвана Румъния и България, усложни още повече уравнението на пазара на труда в ЕС. Работниците от страните, които влязоха в ЕС през 2004 г. (с изключение на Малта и Кипър), още нямат достъп до пазара на труда в някои държави. От друга страна някои от старите членки, които не наложиха ограничения на осемте или ги премахнаха през май 2006 г., не подходиха по същия начин спрямо Румъния и България. Единствените държави, които не наложиха никакви ограничения за първата вълна на разширяване, са Великобритания, Ирландия и Швеция.
След прилива на работници, най-вече поляци, Лондон наложи някои ограничения за Румъния и за България. Като цяло, стара Европа не се поколеба да даде свободен достъп в икономическите сектори, в които регистрира дефицит на работна сила. По правило източноевропейските работници са предпочитани като санитари и за работа в земеделието, строителството или хранителната промишленост.
Директива 38 от 2004 г. на Европейския парламент съдържа регламентите за правото на свободно движение и отсядане на територията на страните-членки за гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Тъй като свободното движение на гражданите в европейското пространство е един от фундаменталните принципи на ЕС, Директивата определя, че от тях не може да се искат визи и че имат право да отсядат на територията на друга държава-членка за период от най-много три месеца без никакво друго условие или формалност освен изискването за притежание на валиден документ
за самоличност. Член седми предвижда условия, при които гражданинът може да остане на територията на дадена държава и повече от три месеца. В този случай е необходима регистрация при компетентните власти.
Документът съдържа и принципите за ограничаването на достъпа за влизане и на правото за отсядане. Така страните-членки могат да ограничат свободата на движение и на отсядане от съображения за обществения ред, сигурността и общественото здраве, с уточнението, че не може да се позовават на тези причини с икономическа цел. Документът уточнява, че предприемането на тези мерки трябва да спазва принципа на пропорционалността и да се основава изключително на поведението на въпросното лице.
Същевременно, не могат да бъдат използвани предишни съдебни присъди, за да се оправдае решение за експулсиране. Поведението на лицето трябва да представлява реална и достатъчно сериозна заплаха, като не се приемат мотиви, които не са пряко свързани със случая или които имат връзка със съображения за обща превенция. Независимо от националността на визираното лице и от извършеното деяние, държавата трябва да вземе предвид различни фактори, като продължителността на престоя, възрастта, здравословното състояние, семейното и икономическото положение, социалната и културната интеграция. В случай че бъде решено даден гражданин да бъде експулсиран, той трябва да бъде осведомен писмено за причините за решението. С изключение на някои спешни случаи, които трябва да бъдат мотивирани, срокът за напускане на територията не може да бъде по-малък от един месец от датата на осведомяване – време, през което въпросният гражданин има право да обжалва.
Страните-членки на ЕС, които решиха да отворят трудовия си пазар за гражданите на новите членки, спечелиха от това решение. Заключенията от доклад, представен от Института за икономически изследвания в Берлин, сочат, че Германия е направила лош избор, запазвайки най-строгите ограничения в блока. Авторите на проучването твърдят, че Германия губи съществени ползи, които имиграцията от Източна Европа носи на други страни. Страните с по-либерална политика, като Великобритания, Ирландия и северните държави, успяха да привлекат преди всичко хора с висока квалификация.
“Работниците от Източна Европа са по-квалифицирани от всяка друга категория имигранти и почти толкова добре подготвени, колкото и германците”, констатира институтът. От представените данни става ясно, че далеч от това да бъде „плашилото“ на Европа, източноевропейската работна сила носи икономически растеж и благоденствие в страните, където е отишла. За отбелязване е, че румънците, установили се през последните години в Германия, се издържат сами, а много малко от тях прибягват до социална помощ от държавата. Броят им е малък – около 2300 души.
За изненада на мнозина, Европейската комисия не критикува Италия за спешното законодателство, което позволява експулсирането на всяко лице, заподозряно, че може да представлява заплаха за обществената сигурност, дори ако въпросното лице е гражданин на страна-членка. Точно обратното, Европейската комисия даде да се разбере, че правителството на Романо Проди е имало правото да прибегне до подобна мярка. Отношение, което дава повод за размисъл, тъй като съществува възможност и други европейски страни да последват примера на Италия.
Преди случая Майлат (ром с румънско гражданство, който беше задържан по обвинение в убийството на италианка миналата седмица), гражданин на ЕС можеше да бъде експулсиран от друга страна-членка, само ако представлява заплаха за въпросната държава. Подразбираше се терористична заплаха. Италия разшири гамата на престъпленията, наказуеми с експулсиране. Веднага се появиха спекулации, че новият закон може да влезе в противоречие с Директива 38. Въпреки това Европейската комисия обяви, че правителството на Проди не нарушава нито един закон с решението да експулсира заподозряно лице, което представлява „заплаха за обществената сигурност“. Комисията само предупреди за възможна дискриминация въз основа на критерий националност или етническа група.
Първата страна, която може да последва италианския модел, е Великобритания, която от дълго време се бори с проблема “чуждестранни престъпници”, без да знае какво да прави с тях, след като изтърпят наказанието си. Според говорителя на британското вътрешно министерство, цитиран от „Дейли мейл“, миналата година над 300 граждани на ЕС са били експулсирани след престъпления, които са извършили в Обединеното кралство. Те съставляват обаче само 10 процента от над трите хиляди европейски престъпници, освобождавани ежегодно от британските затвори. Анализаторите оценяват като правдоподобна хипотезата Лондон да проучи внимателно новия италиански закон и реакцията на Европейската комисия за начина, по който се прилага, за да види дали не може да увеличи броя на експулсираните.
Британският печат пише, че негласната подкрепа, с която се ползва Италия от страна на Брюксел, ще доведе до засилване на натиска върху британския министър на имиграцията Лиам Бърн, критикуван, че не е изпълнил обещанието да приеме закон, който да позволи „автоматично депортиране“ на чуждестранни граждани, които извършват тежки престъпления. В понеделник британското вътрешно министерство обяви, че обмисля вариант за експулсиране на нарушители, осъдени на над две години затвор.
Скандалът в Рим е изключително удобен например за премиера на Дания – либерала Андерс Фог Расмусен, който защитава рестриктивната си политика по отношение на имиграцията. В интервю за Франс прес седмица преди парламентарните избори Расмусен каза, че Дания е „отворено общество“ за онези, които идват да работят и да водят „почтен живот“. Той допълни, че в сравнение с 2001 г. в момента в Дания има два пъти повече чужденци, които работят или учат, и че ще увеличи възможностите за внос на квалифицирана чуждестранна работна ръка.
Групата на зелените/Европейски свободен алианс в Европейския парламент поискаха вчера от ЕК да разясни правилата за ограничаване свободното движение на граждани на ЕС и начина, по който страните-членки могат да ги прилагат. Искането идва в контекста на двусмислените изявления на европейския комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини за прилагането на Директива 38. Според Моника Фрасони от тази група изявленията на Фратини „подвеждат и служат за преувеличаване и засилване на объркването в дискусиите в Италия“.
Напук на противоречията през последните дни, на 21 декември европейските министри на вътрешните работи ще одобрят влизането на страни от Централна Европа и Малта в Шенгенското пространство. Така те ще позволят пътуванията без контрол по границите. Това ще бъде коледният подарък за страните-членки от бившия комунистически блок, за които премахването на опашките от граждани, а също и превозвачи, беше приоритет след интеграцията им в ЕС, отбелязва Франс прес.
“Балтийските страни, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения и Малта показаха „достатъчно равнище на подготвеност за прилагане по задоволителен начин“ на двете необходими условия, за да се присъединят към 15-те държави от Шенген (15-те от ЕС, без Великобритания и Ирландия, плюс Норвегия и Исландия)”, посочва португалското председателство на ЕС.