Какво е да си акушерка на една топяща се нация

В някои болници допускат мъжете да присъстват на раждането на децата си, но без акушерка не може. Снимка: НХС блог доктор

Незабелязано, без шум, отмина 5 май – международният ден на акушерката. Според старата традиция, българите повече уважават и си честитят януарския Бабин ден. Независимо от датата обаче трябва да се радваме на факта, че акушерки все още има. И че са някъде там, както се казва – на бойното поле. Едно раждане си е досущ подобно на военно сражение, второ – и условията на работата им вече са подобни на бой под множество куршуми. Минават си тихо и другите дни, в които не се сещаме за акушерките и труда им, а междувременно се стопява броят им, успоредно на, както стана дума, качеството на условия за тази иначе извънредно трудна физически и емоционално професия.

В днешно време трудът на акушерките в държавните родилни домове, както и на останалия медицински персонал там, може да се сравни с борба с вятърни мелници. Това е един благороден, но ниско оценяван труд.
Това са хората, израждащи

децата на намаляващата ни нация,

според някои – дори изчезваща. Би трябвало много да се грижим за тях, така както те се грижат за намаляващите родилки. Точно в този момент някой може да припомни престъпната, нечовешка постъпка на акушерката, нанесла побой над новородено. Но защо не помислим за усилията на хилядите акушерки у нас, които се грижат за живота на майките и децата? Все още ги има, макар че има остър недостиг, редом с броя на медицинските сестри, фелдшерите и др. Броят на акушерките пада драстично. Здравната система се крепи на един намаляващ брой кадри, немалко от които вече са в пенсионна или предпенсионна възраст.  Бившият здравен министър д-р Стефан Константинов преди време припомни една статистика. През 1980 г. у нас са работили 7897 акушерки, а през 2013 г. броят им вече е само 3276. По-малко от половината са останали, а населението все пак не е намаляло с 60%, а с 20%.

Допреди няколко десетилетия

тази професия бе по-уважавана

и заемаше по-централно място. Когато ставаше дума за бременност и раждане, ролята й беше призната и уважавана. Така е и сега в много западни държави. Според схващането, определящо главна роля на акушерката, тя съдейства за естествен процес, какъвто са раждането и бременността, а лекарят направлява или съблюдава процеса в ключови моменти, при усложнения и т. н. У нас днес процесът е обърнат – лекарят, който също е достоен за уважение заради условията, в които работи и поради стресът, на който е подложен, играе централна роля, а акушерката – на пръв поглед – периферна. Ролята й обаче продължава да е важна. Това не е човекът, който просто казва на родилката да напъва. Акушерката има отговорност и майката и бебето да са добре, и да преминат без проблеми периода на износване и раждането. Не е до самото раждане, когато в определен момент акушерката трябва да прецени накъде да извърти бебето, за да помогне изваждането му, когато казва на жената да спре да напъва. Има такива жизненоважни моменти, от които зависи бебето да бъде извадено здраво.

Акушерка от държавна болница сподели, че през годините е

„изродила половината град“,

в който работи, но днес й се налага успоредно да прави клизми и да чисти, поради липсата на санитари. Затова не е чудно, че акушерки от държавен родилен дом са привлечени от частна болница с четири пъти по-големи заплати от тези, които получават в момента. Няма никакви илюзии за това достойно ли е заплащането на акушерките в държавните болници, където се ражда огромна част от бебетата на нацията. В някои родилни домове в София е около 200 лв. повече от минималната работна заплата от 460 лева у нас. Така ние, държавата, се отблагодаряваме на хората, от които зависи животът на майките и новородените. Това ли е наистина цената на новия живот у нас?

Да помислим за акушерките  както за близките и приятелите си, за нас, за бъдещето си. Никой не е безпомощен, гласи основното правило в една истинска демокрация. Длъжни сме да се преборим за по-добри условия за работата им и за по-достойно заплащане, което означава по-добри условия и за нашия живот.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.