Колко са бедни отчаяните германски работници в Рурска област

Франс прес

„Мисля, че не е за вярване – да живееш в една от най-богатите страни в света и да се отнасят така с теб“. Като милиони германци Петра Фогел е част от бедните работници, които едва успяват всеки месец да свържат двата края и се плашат от пенсионирането.

На 60 години, тази жена с крехка фигура и зелена спирала е прекарала половината си живот като служител по поддръжката в болница в родния си град Бохум, в провинция Северен Рейн – Вестфалия.

В неделя всички погледи ще бъдат насочени към тази западна провинция. Изборите там ще са изпитание за големите партии преди парламентарните избори през септември, една от големите теми на които е социалната справедливост.

Петра работи за компания, специализирана в сферата на услугите, която й плаща 10,51 евро на часа или „1115 евро на месец след приспадане на данъците“ за 39-часова работна седмица.

Тя е профсъюзна представителка и често напуска удобството на бюрото си, за да облече униформа в черно и бяло и да помогне на
колегите си, повечето от които са жени, въпреки че гърбът и коленете я болят след години на навеждане при чистене на тоалетни.

След като си плати наема, застраховката и телефона, й
остават 350 евро на месец за храна, облекло, лекарства – тя е
диабетичка – и за да си позволи от време на време лукса да изяде
един сладолед.

„Имам чувството, че съм била измамена“, признава тя,
мислейки за трудното си ежедневие и за още по-мрачното бъдеще.
До 5 години, след 41 години работа, тя ще може да излезе в
пенсия. „Предпочитам да не мисля за това… Ще получавам по 665
евро и ще попадам в категорията на бедните пенсионери“,
притеснява се Петра. „Надявам се само все още да съм физически в
състояние да работя след пенсия (на едно работно място) и ще
получава по 450 евро на месец“.

Преразглеждане на системата

За тези „мини-работни места“ не се внасят осигуровки, но
някои хора ги приемат охотно като временно решение. Те са една
от знаковите мерки на Програма 2010 – либерално ориентираните
реформи на пазара на труда, проведени от бившия канцлер от
Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Герхард Шрьодер в
периода от 2003 г. до 2005 година.

Друг опорен стълб на Програма 2010, „въвеждането на Харц IV
(по-малка сума, която започва да получава всеки безработен след
първата си година без работа – бел. АФП) засили страха от
безработицата в германското общество и много хора бяха тласнати
към несигурни работни места“, анализира Ерик Зайлс, изследовател
от фондацията Ханс-Бьоклер, интервюиран от АФП.

Той вижда в тази мярка „обратната страна на чудото на
трудовия пазар“ на най-голямата европейска икономика, където
безработицата – 5,8 на сто от активното население – е достигнала
най-ниското си равнище от обединението на страната.

По този начин през 2014 г. в Германия 9,7 на сто от
работещото население е живеело под прага на бедността (около 940
евро), в сравнение със 7,5 на сто през 2006 г. и с 9,5 на сто в
целия Европейски съюз, според последните данни на Евростат.
Тези реформи, защитавани от правителствата на коалицията на
консервативната канцлерка Ангела Меркел, са в основата на
кампанията за парламентарните избори.

Кандидатът на ГСДП Мартин Шулц обеща да коригира нещата,
като удължи срока на изплащането на обезщетения за безработица и
спре използването на временни договори.

В Бохум, бивш миньорски град с 360 000 жители, пострадал от
преместването на завод на Нокия и затварянето на затвор на Опел,
темата за социалната справедливост не оставя никого равнодушен.
„Системата трябва да бъде преразгледана изцяло“, смята Антон
Хилебранд, председател на Социалния съвет на Рурска област,
сдружение, което подкрепя получаващите социални помощи при
административните процедури.

54-годишният Райнер Писке, прекарал 32 години зад волана на
таксито си, е член на сдружението. „Получавам 1135 евро на месец
и това изобщо не стига да се живее“, констатира той.

Въпреки своите 40 часа работа седмично, за които му се плаща
според общата минимална заплата, въведена в страната през 2015
г., брутно 8,84 евро на час, на този глава на семейство се
налага да прибягва към социални помощи. „Това е несправедливо“,
смята той. Решен да отиде да гласува в неделя, а след това и
през есента, Райнер все още не е избрал за кого.

Петра Фогел, член на лявата радикална партия „Левите“, иска
премахване на Програма 2010. „Докато правителството не стане
напълно различно, нищо няма да се промени“, твърди тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.