Една година след отстраняването на Дилма Русев. Какво се случи в Бразилия?
Мишел Темер прокарва изключително непопулярни икономически реформи в Бразилия. В резултат изходът от президентските избори догодина е пълна загадка
Измина една година от импийчмънта на бразилския президент Дилма Русеф. Ако нейният наследник Мишел Темер е имал някакви надежди да успокои Бразилия след нервните битки, които разделиха страната миналата година, последните дни доказаха, че той все още е далеч от постигането на тази цел.
Президентът Темер, който ще управлява само две години и половина, е съсредоточил вниманието си върху прокарването на икономически реформи, които го правят крайно непопулярен. Особено като се има предвид, че те се правят през период на дълбока рецесия – най-тежката в историята на страната.
И така, дали Бразилия е на път да одобри важни реформи и веднага след това да избере правителство, което обещава да ги отмени? Бъдещето на най-голямата икономика в Латинска Америка далеч не е сигурно.
Една история за две страни
Бразилия на Мишел Темер често изглежда като две различни страни. В едната, където рекордните 13,5 милиона души са безработни, настроението е мрачно. Според проучване на общественото мнение трима на всеки четирима бразилци не одобрява сегашното правителство.
Пазарните играчи обаче говорят за друга страна. Бразилската фондова борса е в голям подем, откакто Темер дойде на власт. Инфлацията и лихвените проценти падат рязко и много анализатори прогнозират, че рецесията вече е отминала, въпреки че икономическият растеж вероятно все още няма да е особено висок тази година.
Големият дебат за пенсиите
Правителството твърди, че рецесията е била причинена от разширяващата се пропаст между разходите и приходите. Президентът Темер предлага да оправи икономиката, като ребалансира бюджета, започвайки от скъпоструващата пенсионна система.
В края на април обаче хиляди излязоха по улиците срещу
неговия план – първата обща стачка в Бразилия от повече от две
десетилетия.
В големи градове като Рио де Жанейро и Сао Пауло се стигна
до сцени на насилие. Според едно проучване 71% от бразилците са
против промени в пенсионното законодателство, съгласно които
хората ще работят повече и ще внасят повече пари в държавната
пенсионна система.
Печеливша поредица
Само няколко дни след протестите обаче правителството
прокара спокойно реформата през една от комисиите в Конгреса,
като че ли нищо не се е случило.
„Майката на всички реформи“ по всяка вероятност ще бъде
гласувана от долната камара на законодателния орган на пленарно
заседание по-късно този месец. Представители на правителството и
много анализатори прогнозират, че Темер може да издейства
приемането на реформата най-рано през септември.
През първата му година на поста печелившата поредица на
бразилския президент в Конгреса е впечатляваща. Особено когато
бъде направено сравнение с неговата предшественика на поста
Дилма Русеф, която не съумя да си осигури гласовете дори на една
трета от депутатите, за да избегне процедурата по импийчмънт.
Миналата година Темер одобри промяна в конституцията,
налагайки таван на разходите, замразяващ в реални измерения
националния бюджет за период от 20 години.
А миналия месец, броени часове преди общата стачка,
Конгресът прие без притеснения трудовите реформи на държавния
глава, които улесняват наемането и съкращаването на работна ръка
и отслабват позициите на профсъюзите.
Слабо популярният президент
Това, че един президент успява да получи своето в Конгреса,
не означава непременно, че той е популярен.
Темер често казва, че силата му идва от липсата на популярност.
Повечето хора, които индиректно гласуваха за него на
изборите през 2014 година, когато той бе кандидатът за
вицепрезидент на Дилма Русеф, сега го презират заради това,
което според тях е негово предателство.
По странен начин това го поставя в удобната позиция да не
трябва да се опитва да се хареса на избирателите.
„Популярността ще дойде по-късно. Моят план е реформите да
бъдат одобрени, страната да се върне на верния път. Това е
единствената ми цел“, каза Темер в реакция на проучванията на
общественото мнение. Той обеща неотдавна да се оттегли
от политиката след 2018 година.
Завръщане на Лула?
По ирония на съдбата успехът на Темер в одобряването на
непопулярните реформи може да се окаже пагубен за самия него.
Проучванията на общественото мнение в последно време
навеждат на мисълта, че бившият президент Луиз Инасио Лула да
Силва, известен като Лула, се очертава като най-силния
претендент на президентските избори догодина, които ще са
първата възможност за бразилците да кажат своята дума за
националната политика след импийчмънта миналата година.
Лула обвинява своя някогашен съюзник, че е бил „мозъкът“ на
държавен преврат срещу Русеф.
Главната причина за преврата, според Лула, е била
прокарването на реформите, които „отменят исторически права на
работниците и принуждават хората да работят по-дълго“.
Тази логика изглежда се харесва на част от електората. През
последните няколко седмици, с напредването на реформите през
Конгреса, подкрепата за Лула в проучванията също се увеличи.
Той обаче може дори да не бъде допуснат да се кандидатира за
президент и да отиде в затвора преди изборите догодина, тъй
като са му повдигнати пет различни обвинения в корупция. Лула се
яви в съда по-рано тази седмица.
След две дълги години на разследвания, широкомащабното
разследване за корупция в държавния петролен гигант Petrobras
най-накрая ще стигне своята кулминация тази година.
Какво следва?
След скандала малцина политици в Бразилия запазиха своето
реноме. С изключение на Лула, на практика всички добре познати
политици от водещите партии са с много нисък рейтинг в
проучванията.
Това може да остави вратата отворена за някои новобранци
като крайнодесния депутат Жаир Болсонаро и кмета на Сао Пауло и
бивш водещ на телевизионното предаване „Стажантът“ Жоао Дория.
Картината на този етап обаче е прекалено неясна, за да бъдат
давани каквито и да било прогнози. Начинът, по който се
финансират предизборните кампании, освен това бе подобрен от
2014 г. и ролята на частните пари бе намалена драстично.
Мнозина са на мнение, че сагата с импийчмънта миналата
година е затворила една объркваща глава от историята на
Бразилия. Сега, ретроспективно погледнато, изглежда, че тя е
отворила най-непредсказуемата глава.
Никой не може да предскаже бъдещето на Бразилия, което ще
бъде написано от избирателите догодина.
Още по темата: Бразилия още живее в нестабилност
Еужения Ложиурато
Франс прес
Корупционен скандал, засягащ най-висшите сфери на властта,
рекордна безработица, все същият режим на икономии – за мнозина
бразилци нещата не са се променили особено за една година,
откакто президентката Дилма Русеф бе отстранена от поста за
манипулации с бюджета.
„Казаха, че проблемът е в президентката. Свалиха я, сложиха
друг на мястото й, но нищо не се промени“, твърди Габриел –
младежът работи в бар в една от фавелите на Рио де Жанейро.
На 12 май 2016 г. Дилма Русеф от лявата Партия на трудещите
се бе временно отстранена от поста държавен глава – първи етап
от събитията, наречени от нея „институционален държавен преврат“
и довели до импийчмънта й на 31 август същата година.
Постът й бе поет от тогавашния вицепрезидент Мишел Темер,
обещал коренно да промени политиката, за да възвърне доверието
на пазарите в контекста на най-тежката рецесия в бразилската история.
Година по-късно обаче осем от десет бразилци заявяват, че са
разочаровани, сочи анкета на института „Датафоля“. Едва 9 на
сто одобряват неговото управление.
При все това в петък президентът консерватор, който ще
ръководи страната до края на 2018 г., изрази задоволство на
церемония в столицата.
„Приключваме първата година, откакто управляваме, с пълното
убеждение, че сме на верен път“, заяви той и увери, че отново ще
сложи „ред“ в страната.
Рейтингът му спадна заради амбициозната му програма за
икономии, включваща замразяване на държавните разходи за двайсет
години, реформа на трудовия пазар с цел да стане по-гъвкав и
проект за вдигане на пенсионната възраст, изтъкват анализатори.
А резултати все още няма. Правителството очаква тази година
само плах икономически растеж от 0,5 на сто, а безработицата е
на рекордно равнище от 13,7 на сто и обхваща 14,2 милиона души.
Мишел Темер „дойде на власт през задната врата и предложи
радикални промени в бразилската държава, без да бъде избран от
народа“, отбелязва Отавио Гимараис, преподавател по история в
Университета на Бразилия.
Подронено доверие
„Може да се спори дали реформите са необходими, но при всяко
положение не са минали през ситото на изборите“, добавя Нуно
Коимбра, доктор по политически науки, изследовател от
Университета на Сао Пауло.
Той признава, че към края на времето, прекарано във властта,
Дилма Русеф бе изгубила „способността да управлява“, но смята
също, че от юридическа гледна точка импийчмънтът е „твърде
спорен“ и накърнява легитимността на сегашното правителство.
„Според мен отстраняването (на Дилма Русеф) бе нещо добро за
Бразилия, тъй като даде възможност да обърнем рецесията и да
върнем страната на пътя към стабилен растеж“, уверява
политическият анализатор Давид Флайшер, почетен професор в
Университета на Бразилия.
Президентът Темер признава, че политиката му не го прави
популярен, но предпочита да бъде запомнен като човека, „направил
големите реформи, дал възможност следващите правителства да не
заварят Бразилия такава, каквато я заварихме ние“.
Доверието към него обаче е подронено от корупцията в екипа
му – най-малко осем негови министри се разследват в рамките на
операцията „Автомивка“, разкрила широка мрежа от подкупи около
държавния петролен гигант „Петробраз“.
Правосъдието подозира освен тях близо една трета от състава
на сената и четирийсетина депутати от почти всички политически цветове.
След импийчмънта на Дилма Русеф „няма никакви промени. Стана
дори по-зле. Според мен те всички трябваше да излязат от
властта и да приканят за нови президентски избори“, смята Карлуш
Роберто, шофьор на такси от Рио де Жанейро.
Но кого да изберат тогава бразилците? Бившия президент (от
2003 до 2010 г.), станал емблема на левицата – Луис Игнасио Лула
да Силва, фаворит в проучванията днес.
Въпреки откритите срещу него пет съдебни производства за
корупция той би събрал 30 на сто от гласовете, много повече от
всеки съперник, гласи прогноза на „Датафоля“.
Но ако го осъдят и присъдата бъде потвърдена при обжалване,
бившият синдикалист ще изгуби право да се кандидатира – това ще
засили дълбокото разцепление между негови привърженици и
противници в Бразилия.
БТА