Как с помощта на Фейсбук и Гугъл милиардери и приятели на Тръмп повлияха на референдума за Брекзит 2.

Продължение – виж тук първа част.

Илюстрация: Гардиън

Разследване, публикувано във в. „Обзървър“ и „Гардиън“, за сенчеста световна операция, свързана с огромно количество данни, приятели милионери на Тръмп и различни сили, които повлияват на резултата от референдума във Великобритания за излизане от ЕС.
(Виж най-долу справка за фирмите и важните имена в разследването – бел. ред.)

Намирането на „податлив на убеждаване“ гласоподавател е ключов за всяка кампания и с безценните си данни „Кеймбридж Аналитика“ успява да се прицели в невротизирани хора, например с изображения на мигранти, които „наводняват“ страната. Важното е да се открие какво въздейства емоционално на всеки един гласоподавател.
„Кеймбридж Аналитика“ работи по кампаниите в няколко ключови щата за републикански политически организационен комитет. Най-важната му цел, според меморандум, който „Обзървър“ видя, е била „отказване на гласоподавателя“ и „да се убедят гласоподавателите демократи да си останат у дома“: изключително обезпокоителна тактика. И преди се твърдеше, че в кампанията са използвани тактики за потискане на избирателната активност, но този документ дава първото реално доказателство.
Но дали наистина действа? Една от критиките към моята и други подобни статии е, че „специалният сос“ на „Кеймбридж Аналитика“ бил прехвален. По-различно ли е това, което прави, от останалите политически консултации?

„Това не е политическа консултация“, казва Дейвид. „Разберете, че това не е нормална компания в нито едно отношение. Според мен Мърсър изобщо не го е грижа дали ще изкара пари. Това е продукт на милионер, изхарчил огромни суми, за да си построи собствена експериментална научна лаборатория, да изпробва какво върши работа и да открие малки сектори на влияние, които могат да наклонят изборите. Робърт Мърсър не е инвестирал в тази фирма, преди да я тества с няколко пилотни проекта – контролирани експерименти. Той е един от най-умните специалисти по информатика в света. Няма да пръсне 15 млн. за глупости.“
Тамзин Шоу, преподавател по философия в Нюйоркския университет ми помогна да разбера контекста. Шоу проучва американското военно финансиране на психологически изследвания и използването им при изтезания. „Възможността тази наука да бъде използвана за манипулиране на чувствата е факт. Това е финансирана от военните технология, която се използва от световната плутокрация за накланяне на изборите по начин, който хората не могат да видят, камо ли да осъзнаят, че им се прилага“, казва тя.
„Става дума за експлоатирането на съществуващи явления като национализъм и използването му след това за манипулиране на хората заради маржа при гласуването. Да има такова огромно количество данни в ръцете на шепа световни плутократи и те да могат да правят с тях каквото си поискат е направо смразяващо. Намираме се в информационна война и милиардерите изкупуват такива компании, които после биват наемани на работа в сърцето на правителството. Положението е много тревожно.“

Проект, осъществен от „Кеймбридж Аналитика“ в Тринидад през 2013 г., свързва всички елементи в историята. Когато Робърт Мърсър започнал преговорите си с шефа на „Ес Си Ел“ Алекзандър Никс за придобиването на компанията, „Ес Си Ел“ била ангажирана от няколко министри в Тринидад и Тобаго. Задачата била свързана с разработката на микротаргетираща програма за управляващата партия по това време. И „АгрегейтАйКю“ – същата компания доставя „Брекзит“ на „Гласувай за напускане“ – е вкарана, за да изгради платформата за таргетиране.
Дейвид каза: „Стандартният метод на „Ес Си Ел“/“Си Ей“ е да получи договор с правителството на управляващата партия. Така се плаща политическата работа. Често пъти е измислен проект за здравеопазване, който служи като прикритие за преизбирането на министъра. Но в случая правителствените договори бяха с Националния съвет по сигурност на Тринидад“.

Задачата, свързана със сигурността, била наградата за политическата работа. Документи, видени от в. „Обзървър“, показват, че става дума за предложение да се прихваща масово

историята на търсенията в интернет на гражданите,

да се записват телефонни разговори и да се прилага компютърна обработка на естествен човешки език на базата данни със записани гласове, за да се създаде национална полицейска база данни, допълнена с резултати за това каква е склонността на всеки гражданин за извършване на престъпление.

„Планът, беше изложен пред министъра в специален доклад. Беше за превенция на престъпността. И фактът, че „Кеймбридж Аналитика“ сега работи вътре в Пентагона, според мен е ужасяващ“.
Тези документи хвърлят светлина върху важен и пренебрегван аспект на администрацията на Тръмп. Компанията, която помогна на Тръмп да получи властта, сега е наградена с договори в Пентагона и Държавният департамент на САЩ. Бившият й вицепрезидент Стив Банън сега се намира в Белия дом. Според слуховете се водят разговори за „работа в областта на вътрешната сигурност и отбраната“.
В САЩ правителството е ограничено от стриктни закони какви лични данни може да събира. Но за частните компании всичко е разрешено. Нямаме ли основание да виждаме в това вероятното зараждане на тоталитарна полицейска държава?

Държава, която поставя корпоративните интереси в сърцето на администрацията. Документи подробно свидетелстват, че „Кеймбридж Аналитика“ е свързана с много други милиардери с десен уклон, включително и Рупърт Мърдок. Кратка бележка показва, че „Кеймбридж Аналитика“ се опитва да поръча статия на журналист във вестника на Мърдок „Уолстрийт Джърнал“: „Р. М. пренасочи и се свърза с Джейми Макколи от екипа на Робърт Томпсън в „Нюз Корп““, пише в нея.
Това ме подсеща отново за историята със Софи Шмит, „Кеймбридж Аналитика“ и „Палантир“. Издайническа подробност ли е, или е следа, че се случва нещо друго? „Кеймбридж Аналитика“ и „Палантир“ отказаха коментар за статията дали имат някаква връзка помежду си. Но свидетели и имейли потвърждават, че през 2013 г. между „Кеймбридж Аналитика“ и „Палантир“ са се състояли срещи. Поне е била обсъдена възможността за съвместна работа.

Още документи, които в. „Обзървър“ видя, потвърждават, че поне един висшестоящ ръководител от „Палантир“ се е консултирал с „Кеймбридж Аналитика“ във връзка с тринидадския проект и последвалата политическа работа в САЩ. Но по онова време, така ми казаха, от „Палантир“ решили, че има прекалено голям риск да опетнят репутацията си, ако се ангажират официално. Нямало да спечелят нищо. „Палантир“ е компания, на която Центъра за правителствени връзки на Великобритания и Агенцията по национална сигурност на САЩ, както и много други страни поверяват за обработка огромни бази данни на гражданите си.
Въпреки че и двете принадлежат на милиардери идеологически съмишленици: Робърт Мърсър и Питър Тил. От кампанията на Тръмп казаха, че Тил им е помагал с данни. Кампанията беше ръководена от Стив Банън, който тогава беше в „Кеймбридж Аналитика“.
Според водещ кралски адвокат, който прекарва много време в Трибунала с разследващи пълномощия, проблемът с тази технология е, че зависи в чии ръце е попаднала.
„От една страна с нея боравят компании и правителства, които казват „можете да ни имате доверие, ние сме добри, демократични сме и печем сладкиши в събота и неделя“. Но същият експертен опит може да бъде продаден на всеки репресивен режим“.

Във Великобритания имаме доверие на правителството си. Уважаваме властите си и очакваме от тях да спазват законите ни. Вярваме в господството на закона. Убедени сме, че живеем в свободна и справедлива демокрация. Именно поради това последната част на тази история е толкова обезпокоителна.
Подробностите от тринидадския проект най-сетне разкриват загадката, която представляваше „АгрегейтАйКю“. Тринидад е бил първият проект на „Ес Си Ел“, в който е използвана огромна база данни за микротаргетиране, преди фирмата да бъде закупена от Мърсър. Мърсър е купил модела. И моделът обединява всички играчи: кеймбриджкият психолог Алекзандър Коган, „АгрегейтАйКю“, Крис Уайли и още двама души, които ще играят роля в тази история: Марк Гетълсън, специалист по фокус групи, работил преди това за „Либ Демс“, и Томас Боруйк, син на Виктория Боруйк, консерватор и депутат от Кенингстън.

Когато статията ми, която свързваше Мърсър с кампанията „Напусни ЕС“, беше публикувана през февруари, най-много й се ядоса бившият съветник на торите Доминик Къмингс, стратег на кампанията „Гласувай за напускане“. Изля гневна тирада в туитър. Статията била „пълна с грешки и сама разпространява дезинформация“ и “Кеймбридж Аналитика“ имала 0% роля в референдума за „Брекзит““.

Следващата седмица в. „Обзървър“ разкри евентуалната връзка между „АгрегейтАйКю“ и „Кеймбридж Аналитика“. Къминг не пусна нищо в туитър. Не отговори нито на есемесите, нито на имейлите ми.
Вече се въртяха въпросите дали е имало координация между кампаниите за напускане на ЕС. В седмицата преди референдума „Гласувай за напускане“ дарила пари на две други групи за напускане – 625 000 лири на „Бъди/Напусни“ начело със студента по мода Дарън Граймс и 100 000 лири на „Ветерани за Британия“, и двете кампании похарчили парите си за „АгрегейтАйКю“.

Избирателната комисия писа на „АгрегейтАйКю“. Източник близък до разследването каза, че „АгрегейтАйКю“ отговорила, че била подписала договор с клауза за конфиденциалност. И понеже не е под британска юрисдикция, това било краят. Според „Гласувай за напускане“ с това Избирателната комисия и потвърдила, че няма нищо нередно.

В блога си Доминик Къмингс написа хиляди думи за кампанията около референдума. Липсват само подробности за учените, анализирали данните. Той „наел физици“, само това казва. В томовете, изписани на тема „Брекзит“, други членове от екипа говорят за „астрофизиците на Дом“, които той държал „в строго пазена тайна“. Те построили модели, като

използвани данни „изстъргани“ от Фейсбук

Най-накрая, след като седмици на ред му изпращах съобщения, той ми отговори с имейл. Съгласихме се за едно нещо, проблемът излезе наяве. Той писа: „Законът/регулаторните агенции са пълен майтап, в действителност всеки, който иска да измами закона, може да го направи лесно, без хората да разберат“. Но той обаче казва „подтиквайки хората да се съсредоточат върху лъжливи новини като несъществуващата роля на Мърсър в референдума, вие засенчвате тези важни проблеми“.
И за да отговори в крайна сметка на въпроса ми как „Гласувай за напускане“ е открила неизвестната канадска компания на другия край на света, написа: „Някой намери Ей Ай Кю („АгрегейтАйКю“) в интернет, интервюирал ги по телефона и после ми предложи да ги наемем. Явно бяха по-компетентни от всички останали, с които бяхме разговаряли в Лондон“.

Най-жалкото е – за Доминик Къмингс, – че не звучи достоверно. Въпрос на секунди е да сложиш филтър за дата на търсенето си в гугъл, за да разбереш, че в края на 2015 г. и началото на 2016 г., не е имало търсения на „АгрегейтАйКю“. Няма нищо по медиите. Няма случайни споменавания. Не се появява дори страницата й. Явно излових Доминик Къмингс в разпространяване на алтернативен факт.
Истински факт обаче е, че Гетълсън и Боруик, и двамата работили като консултанти за „Ес Си Ел“ и „Кеймбридж Аналитика“, са били в ядрото на екипа на „Гласувай за напускане“. И двамата са в официалните документи на „Гласувай за напускане“, подадени в Избирателната комисия, макар че хитро описват предишната си работа за „Ес Си Ел“/“Кеймбридж Аналитика“ като „микротаргетинг в Антигуа и Тринидад“ и  „директни комуникации в кампании на политически организационни комитети за избор на сенат и губернатор“.

Боруик също не е бил какъв да е член на екипа, а шеф на технологичното звено на „Гласувай за напускане“.
Историята съдържа сложна мрежа от връзки, но всички водят обратно до „Кеймбридж Аналитика“. Всички водят обратно до Мърсър. Защото връзките са повече от явни. „„АгрегейтАйКю“ може да не е принадлежала на Мърсър, но съществува в неговия свят“, ми каза Дейвид. „Почти всичките им договори идват от „Кеймбридж Аналитика“ или Мърсър. Нямаше да съществуват без тях. През цялото време на референдума, те работят всекидневно за кампанията на (Тед) Круз заедно с Мърсър и „Кеймбридж Аналитика“. „АгрегейтАйКю“ изгради и пусна платформите с бази данни на „Кеймбридж Аналитика“.“

Къмингс не иска да каже кой е направил модела му. Но фактури, подадени пред Избирателната комисия, показват плащания на компания на име „Адвансид скилс инститют“. Трябваха ми седмици, за да забележа значимостта на този факт, защото компанията обикновено е наричана „Ей Ес Ай дейта сайънс“ и персоналът й се върти – учените, обработващи огромно количество данни, отиват да работят в „Кеймбридж Аналитика“ и обратното. Има видеозаписи на учени от „Ей Ес Ай“, които представят модели на личността на „Кеймбридж Аналитика“ и страници на събития, организирани съвместно от двете компании. „Ей Ес Ай“ казва пред в. „Обзървър“, че не е имала официални отношения с „Кеймбридж Аналитика“.

Ето решаващия факт: по време на предварителните избори в САЩ „АгрегейтАйКю“ преотстъпва интелектуалната си собственост (ИС). Не е притежавала собствената си интелектуална собственост: тя е била на Робърт Мърсър. „АгрегейтАйКю“ е трябвало да има изричното разрешение на Мърсър, за да работи за кампанията във Великобритания. Попитан дали ще направи коментар за финансовите или бизнес връзки между: „Кеймбридж Аналитика“, Робърт Мърсър, Стив Банън, „АгрегейтАйКю“, „Напусни ЕС“ и „Гласувай за напускане“, говорител на „Кеймбридж Аналитика“ каза: „“Кеймбридж Аналитика“ не е извършвала платена или безплатна работа за „Напусни ЕС“.

Тази история не е за това

как хитрият Доминик Къмингс е намерил вратички

в правилника на Избирателната комисия. Открил начин да похарчи един милион допълнително тук. Или (както също така разкри в. „Обзървър“) занижил декларираните разходи за физиците си с 43 000 лири. Не става дума дори за тайната координация между „Гласувай за напускане“ и „Напусни ЕС“ при използването им на „АгрегейтАйКю“ и „Кеймбридж Аналитика“. Става дума за това как един мотивиран американски милиардер – Мърсър и главният му идеолог Банън – е помогнал за извършването на най-голямата конституционна промяна във Великобритания за 100 години.
Защото точно тук може да се разбере как „Брекзит“ е свързан с Тръмп. Тези връзки, които минават през „Кеймбридж Аналитика“, са резултат от трансатлантическо сътрудничество, което датира от дълги години. Найджъл Фараж и Банън са близки сътрудници поне от 2012 г. Банън откри лондонския клон на новинарския си уебсайт „Брайтбарт“ през 2014 г. в подкрепа на ЮКИП – най-новият фронт „в настоящата ни културна и политическа война“, заяви той пред в. „Ню Йорк таймс“.

Великобритания винаги е била важна за плановете на Банън, каза ми го друг бивш служител на „Кеймбридж Аналитика“ при условие, че запазя анонимността му. Била е важна част от стратегията му за промяна на целия световен ред.
„Той вярва, че за да смениш политиката, първо трябва да промениш културата. И Великобритания е ключът към това. Мислеше, че Америка ще тръгне натам, където Великобритания я поведе. Идеята за „Брекзит“ беше важен символ за него“.

На 29 март, денят, в който беше задействат Член 50, се обадих на една от по-малките кампании „Ветерани за Британия“. Стратегията на Къмингс била да насочи кампанията към хората в последните дни преди референдума и „Гласувай за напускане“ дала на по-малката група „Ветерани за Британия“ 100 000 лири през последната седмица. Малък брой хора, определени като „податливи на убеждаване“, били бомбардирани с милиони реклами през последните няколко дни.
Попитах Дейвид Банкс, пиар шефът на „Ветерани за Британия“ защо са дали пари на „АгрегейтАйКю“.
„Не аз намерих „АгрегейтАйКю“. Те ни откриха. Те ни позвъниха и ни убедиха. Няма никаква конспирация. Бяха канадска компания, която откривала офис в Лондон, за да работи в британската политика и правеха неща, които никоя английска компания не предлагаше. Таргетирането им се основаваше на технологии, които още не бяха достигнали до Обединеното кралство. Много от тях бяха патентовани, бяха намерили начин да насочват посланията си към хората въз основа на поведенческа информация. Те се свързаха с нас“.

За мен е ясно, че Дейвид Банкс не е знаел, че в това може да има нещо нечестно. Той е патриот, който вярва в суверените на Великобритания, британските ценности и британските закони. Според мен не е знаел, че има нещо общо с останалите кампании. Единственото, което ми остава да си помисля, е, че са го изиграли.
И ние, британците, също бяхме изиграни. В блога си Доминик Къмингс пише, че Брекзит се свеждал до „близо 600 000 души – малко над 1 % от регистрираните гласоподаватели“ (бел. ред. – 1,3 млн. души повече или 51,9% са гласували за Брекзит, сочат официалните данни от референдума). Не е пресилено да повярваме, че член от световните 1 % е намерил начин да повлияе на решаващия процент британски гласоподаватели. Референдумът беше открита цел, прекалено изкушаваща, за да не стрелят в нея американските милиардери. Или може би трябва да кажа американските милиардери и други заинтересувани страни, защото признавайки трансатлантическите връзки, които толкова здраво свързват Великобритания и Америка, „Брекзит“ и Тръмп, трябва да признаем и че Русия е скрита някъде в здравата прегръдка.

През последния месец пиша за връзките между британските десни, администрацията на Тръмп и европейските десни. И тези връзки водят до Русия от много посоки. Между Найджъл Фараж и Доналд Тръмп и „Кеймбридж Аналитика“.
Карта, показана на в. „Обзървър“ показва много места по света, където „Ес Си Ел“ и „Кеймбридж Аналитика“ са работили, включително Русия, Литва, Латвия, Украйна, Иран, Молдова. Различни източници от „Кеймбридж Аналитика“ споменават за други връзки към Русия, включително пътувания до страната, срещи с ръководители на руски държавни компании и справки за служители на „Ес Си Ел“, които са работили за руски компании.
Член 50 беше задействан. „АгрегейтАйКю“ е извън британска юрисдикция. Избирателната комисия е безсилна. Нови избори със същите правила следват след месец. Не че властите не знаят, че има повод за тревога. „Обзървър“ научи, че Главна прокуратура е назначила специален прокурор, за да прецени

има ли основания за криминално разследване

и дали законите за финансиране на кампанията са били нарушени. Главна прокуратура го е отнесла отново към Избирателната комисия. Източник близък до Специалната разузнавателна комисия ми каза, че „се работи“ върху евентуална руска намеса в референдума.

Гевин Милър, кралски адвокат и специалист по изборно право, описва ситуацията като „силно притеснителна“. Според него единственият начин да се разбере истината е, като се проведе публично разследване. Но това трябва да стане по нареждане на правителството. Правителство, което поиска нови избори, именно за да разшири властта си. Избори, които имат за цел да ни свържат завинаги с Америка на Тръмп.
Мартин Мур от Кралския колеж в Лондон изтъкна, че изборите са новия модерен инструмент за бъдещите авторитарни държави. „Вижте Ердоган в Турция. В известен смисъл това, което прави Тереза Мей е доста недемократично. Нарочно увеличава властта си. Не става дума за политическа битка между две партии“.

Това е Великобритания през 2017 г. Една Великобритания, която все повече заприличва на
„управляема“ демокрация. За нея плаща американски милиардер. И използва вид военна технология. Доставят е чрез фейсбук. И ние я задействаме. Ако позволим на резултата от референдума да остане, даваме мълчаливото си съгласие. Не става дума дали да останем в ЕС, или да го напуснем. Въпросът далеч надхвърля партийната политика. Става дума за първата стъпка към един самонадеян, нов и все по-недемократичен свят.

От „Обзървър“ и „Гардиън„. Заглавието е на e-vestnik. Оригиналното заглавие е „Големият британски обир Брекзит: как демокрацията ни беше ограбена“

Превод: Анна Христова

Важни имена

„Ес Си Ел груп“ (SCL Group) – Британска компания с 25-годишен опит във военни „психологически операции“ и „управление на избори“.

„Кеймбридж Аналитика“ – компания за анализ на огромен обем данни, създадена през 2014 г. Робърт Мърсър притежава 90 % от нея. „Ес Си Ел“ притежава 10 %. Провежда основните кампании за цифрово таргетиране в предизборната кампания на Доналд Тръмп, кампанията за номинация на Тед Круз и много други кампании на републиканците в САЩ – основно финансирана от Мърсър. Предоставя „помощ“ на кампанията „Напусни ЕС“ на Найджъл Фараж по време на референдума.

Робърт Мърсър – американски милиардер, собственик на хеджфонд, най големият донор на Тръмп. Притежава „Кеймбридж Аналитика“ и интелектуалната собственост на „АгрегейтАйКю“. Приятел на Фараж. Близък сътрудник на Стив Банън.

Стив Банън – главен стратег на Тръмп. Вицепрезидент на „Кеймбридж Аналитика“ по време на провеждане на референдума. Приятел на Фараж.

Александър Ник – директор на „Кеймбридж Аналитика“ и „Ес Си Ел груп“.

Кристофър Уайли – канадец, който пръв предлага експертен анализ на огромно количество данни и микротаргетиране на „Кеймбридж Аналитика“; наема „АгрегейтАйКю“.

„АгрегейтАйКю“ – компания за анализ на огромни масиви с данни, базирана във Виктория, Британска Колумбия, Канада. Работила е за финансирани от Мърсър комитети в подкрепа на кампанията на Тръмп. Робърт Мърсър държи интелектуалната собственост на „АгрегейтАйКю“. „Гласувай за напускане“ му плащат 3,9 млн. лири, за да „микротаргетира“ гласоподаватели в социалните мрежи по време на кампанията за референдума. Извън британска юрисдикция.

„Ветерани за Британия“ – „Гласувай за напускане“ им дава 100 000 лири. Те ги дават на „АгрегейтАйКю“.

„Бъди/Напусни“ – младежка кампания за напускане, начело с 23-годишен студент. „Гласувай за напускане й дава 625 000 лири, друг дарител – 50 000 лири. Тя плаща на „АгрегейтАйКю“.
ДЮП – Демократична юнионистка партия на Северна Ирландия. Плаща 32 750 лири на „АгрегейтАйКю.

Томас Боруик – шеф на технологичния екип на „Гласувай за напускане“. Преди това е работил със „Ес Си Ел“/“Кеймбридж Аналитика“ и „АгрегейтАйКю“.

„Ей Ес Ай дата сайънс“ – специалисти по анализ на големи масиви с данни. Връзки с „Кеймбридж Аналитика“, включително персоналът се върти между двете фирми и провеждат съвместни събития. „Гласувай за напускане“ й плаща 114 000 лири. „Гласувай за напускане“ декларира 71 000 лири пред Избирателната комисия.

Доналд Тръмп – Американски президент. Кампанията му е финансирана от Мърсър и ръководена от Банън. „Кеймбридж Аналитика“ и „АгрегейтАйКю“ му предоставят услуги, свързани с анализ на данни.

Найджъл Фараж – бивш ръководител на партията ЮКИП. Водач на „Напусни ЕС“. Приятел на Тръмп, Мърсър и Банън.

Алън Банкс – бизнесмен от Бристол. Съосновател на „Напусни ЕС“. Собственик на компании за анализ на данни и застрахователна компания. Единственият голям донор на кампанията за напускане на ЕС – 7,5 милиона лири.

Някои имена, възраст и други издаващи самоличността подробности на източниците в тази статия са променени.

ИStoRииСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.