Меркел-Макрон – новият проевропейски тандем

Франс прес

Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Снимка: официален сайт

На фона на растящия популизъм и Брекзит Еманюел Макрон и Ангела Меркел се открояват като защитниците на Европа – но в ЕС не се очертават промени преди парламентарните избори в двете страни, казват аналитици.

„В понеделник в Берлин френският президент не настоя за основни и амбициозни реформи в ЕС, защото знае, че германската канцлерка все едно не може да обещае нищо преди изборите за Бундестаг на 23 септември“, обясни за АФП Джуди Демпси, изследователка от Европейския институт „Карнеги“.

И наистина, за Берлин е от първостепенно значение Франция да предприеме нещо първо у дома си – да реформира трудовия пазар и да оздрави държавните финанси. Този рефрен повтаря вече от години пред различни френски президенти – и Никола Саркози, и Франсоа Оланд, консерваторката Меркел, извлякла доста ползи от реформите на своя предшественик, социалдемократа Герхард Шрьодер. Напоследък впрочем го подемат и доста германски издания.

През 2017 г. безработицата в Германия се очаква да стигне 4 на сто – най-нисък показател за еврозоната, при над двойно по-голяма прогноза за Франция (9,9 процента), сочат последни данни на Европейската комисия.

„Преди да говори за реформи в ЕС, Франция трябва отново да
внуши доверие на партньорите си и да осигури бюджетни гаранции“,
смята Шарл дьо Марсийи от фондацията „Робер Шуман“.

„Ако запитате португалците, испанците и ирландците, те също
мислят, че Франция трябва първо да направи усилия, защото се е
наложило да го сторят и те“, допълва Джуди Демпси, написала
биография на Ангела Меркел.

Най-новите статистически данни на Еврокомисията показват, че
Франция наистина може би единствена от страните в еврозоната ще
има през 2018 г. държавен дефицит, надхвърлящ 3 процента от БВП
– границата, установена от европейските правила.

Европейската изпълнителна власт предвижда за 2018 г. във
Франция държавен дефицит от 3,2 на сто, а в Германия – 0,5 на
сто излишък.

Насърчение за Макрон

Но както посочва Клер Демесмей, политолог от Германския
институт за външна политика в Берлин, „ясно проличава волята да
бъде насърчен Макрон, още повече че избегнахме най-лошото – на
власт да дойде Марин льо Пен“, кандидатката на крайната десница.

На обща пресконференция с Еманюел Макрон в понеделник в
Берлин например Меркел не изключи възможността за промяна в
договорите с цел реформи в Европа, „ако има смисъл“ –
доказателство за известно отваряне, докато по-рано Германия
приемаше идеята повече от резервирано.
„Типично за Меркел – тя не се ангажира, но каза, че това
може да се обмисли“, посочва Демпси.

Погледнато конкретно, не се очаква договорите да бъдат
преразгледани още утре, доколкото е необходимо да го одобрят
единодушно всички страни членки – в момента 28 заедно с
Великобритания, която е в процедура на развод.

„При това освен парламентарните избори във Франция и
Германия в ЕС се очертават и други избори, примерно в Италия,
Чехия, Австрия“, изтъква Дьо Марсийи.

Предложенията на Еманюел Макрон за общ министър на финансите
и общ бюджет на еврозоната впрочем бяха приети с голямо
недоверие в Германия, разтревожена, че ще трябва да плаща повече
заради страните, неспособни да оздравят своите финанси.

„Макрон уточни нещата, за да успокои духовете – обясни, че
не иска „евробондове“ и споделяне на старите дългове (на
страните от еврозоната, бел. АФП). Това бе от значение с оглед
критиките по въпроса в Германия през последните дни“, отбелязва
Демесмей.

При всяко положение преговорите за излизане на
Великобритания от ЕС не се очаква да попречат на опитите за
укрепване на общността, смятат аналитиците.
„Брекзитът ще изисква много време и сили – смята Демесмей, –
но тук германската страна полага реални грижи да осигури обща
позиция.“

„Предстоящата дейност по еврозоната и Брекзитът наистина
може да се разглеждат като успоредни процеси“, заключава
наблюдателката.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.