Италианската афера на Apple за откриване на таланти

Компютърният гигант Apple разширява мрежата си за обучение на талантливи млади хора в дигиталните технологии, удвоявайки приема в европейската си академия

Миналата година технологичната компания отвори академия в италианския град Неапол, в която студентите една година се учат да бъдат програмисти, специалисти по кодиране, създатели на мобилни приложения и стартъп предприемачи.

Местата се заемат чрез отворена конкурсна процедура след изпити, каквито ще се проведат идния месец в Мюнхен, Париж, Лондон, Мадрид, Рим и Неапол. Обучението е безплатно, отворено за кандидати от целия свят, а курсовете се провеждат на английски език.

За есента ще бъдат избрани 400 студенти, които се очаква да бъдат на възраст между 18 и 30 години. Те ще посещават курсове, организирани в партньорство с неаполския университет „Федерико Втори“.

Решението на компютърната компания да се намеси толкова пряко в образованието е продиктувано както от филантропия, така и от собствения й интерес. В дигиталните технологии отдавна има недостиг на квалифицирани кадри и Apple взема мерки да си отгледа собствени таланти.

Кибератаки

Компютърните приложения за по-малко от десетилетие се
утвърдиха като важен източник на приходи и работни места.
Според Apple в онлайн магазина й в момента могат да се
намерят 2 милиона приложения, а само в Европа „икономиката на
мобилните приложения“ поддържа 1,2 милиона работни места.

Многократно обаче се чуват предупреждения за
несъответствието между уменията в сферата на дигиталните
технологии, които са необходими за тези нови работни позиции, и
квалификацията на търсещите работа.

Това означава, че квалифицирани служители остават без
работа, а работодателите остават без квалифицираните служители,
от които се нуждаят.

Във Великобритания Британската търговска камара неотдавна се
оплака, че три четвърти от компаниите изпитват „недостиг на
специалисти по дигитални технологии“.

Световната кибератака с криптовирус от миналата седмица
отново събуди страховете, че в редица страни има недостиг на
специалисти по киберсигурност.

Отправени бяха многобройни предупреждения по този повод и
генералният мениджър по сигурността на IBM Марк ван Заделхоф
призова за различен подход при наемането на служители.

Попълване на недостига на квалифицирани кадри

IBM има международна мрежа от университетски партньорства за
проекти в областта на киберсигурността.
В статия за „Харвард бизнес ривю“ обаче Ван Заделхоф
посочва, че запълване на недостига на квалифицирани кадри ще
означава също преквалифициране на хора, които нямат опит в
сфери, свързани с технологиите.

„Защо ограничаваме търсенето на служители за позиции,
свързани със сигурността, до хора с четиригодишно обучение по
компютърни науки, след като имаме отчаяна нужда от разнообразни
умения в толкова много различни сектори?“, отбелязва той.

„Компаниите трябва да се отворят за кандидати, чиято
нетрадиционна биография означава, че те могат да внесат нови
идеи при изпълнението на задълженията, изисквани от позицията, и
при борбата с предизвикателствата в подобряването на
киберсигурността“, пише Ван Заделхоф.

Осигуряването на квалифицираните кадри, които са необходими
за модерната икономика, има и голямо политическо значение, сочи
годишният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество
и развитие (ОИСР) за професионалната квалификация, публикуван
по-рано месец.

В годишния доклад на организацията за 2017 година вниманието
е насочено към крайно противоположните последици от
глобализацията, които все по-често стават мишена за
протестиращи, независимо дали те са поддръжници на десните или
левите политически идеи.

Според анализа на ОИСР дали дадена страна ще бъде печеливша
или губеща от глобализацията, ще зависи от нивото на
квалификация на населението й.

Ако страните имат висококвалифицирано население, то те ще
бъдат сред печелившите от глобализацията, тъй като ще получат
предимство от по-добрите работни места, повишената
производителност, разширените пазари и дигиталните отрасли.

Докладът сочи като примери за страни, изкачващи се нагоре по
тази верига на добавената стойност, Южна Корея и Полша, а
Естония, Япония и Нова Зеландия са сред успешно възползващите се
от разширяването на технологичните сектори.

Изчезване на работни места

Сред водещите икономики Германия е сочена като по-успешна от
САЩ в развиването на специализирани умения.

Големият повод за тревога обаче е, че в страните от ОИСР има
200 милиона слабо грамотни хора, които са силно уязвими пред
силите на глобализацията.

Това са хора, които могат да четат като 10-годишни и
шансовете им да си намерят работа са силно застрашени заради
прехвърлянето на работни места в чужбина или замяната на
човешкия труд с технологии.

Докладът на ОИСР посочва Гърция като страна, която не успява
да се справи с това предизвикателство.

Организацията предупреждава също, че Великобритания,
Австралия и САЩ трябва „да внимават“, тъй като уменията на
трудещите се вече не отговарят на нуждите на икономически
сектори, където технологиите имат водещо значение.

Проекти като академията на Apple могат да бъдат сравнени с
обирането на каймака, но ОИСР предупреждава за опасностите, до
които може да доведе пренебрегването на реалността под „каймака“.

Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР,
подчертава, че има спешна социална и политическа нужда на хората
да бъде осигурено обучение, за да се избегне социалното
разцепление под влияние на глобализацията.

„Не очаквайте работниците да приемат, че могат да загубят
работните си места заради аутсорсинг или автоматизация, ако те
не се чувстват подготвени да получат или да си създадат нови
работни места“, предупреждава Шлайхер.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.