Галя Божанова от МЕНСА: Образованието в малка степен е свързано с интелигентността, дори й пречи

Галя Божанова

Галя Божанова е председател на “Менса България” от 2005 г. Тя е директор на Центъра за професионално обучение на Българската стопанска камара и се занимава с развитие на човешките ресурси. Организацията Менса е основана през 1946 г. в Англия от юристите Роланд Берил и д-р Ланселот Уеър с главна цел да създаде среда за хора със сходни интереси, със сходни проблеми и най-вече с висок коефициент на интелигентност (IQ). Да създаде възможност да общуват и да използват интелекта си за общочовешки и значими цели. Думата “менса” означава „маса”, „разум” и „месец” на латински. Организацията е равноправно (round table) общество, където расата, цветът, вероизповеданието, националната принадлежност, възрастта, политическите пристрастия, образованието или общественото положение не играят никаква роля.
Коефициентът на интелигентност (IQ) се измерва със специален инструмент – т. нар. тест за прием в Менса, разработен от много психолози и изпитан върху големи групи от хора. Членове на Менса могат да станат постигналите по-висок резултат от 98 процента от населението.
Менса България е създадена през 1991 г., със седалище в София. Тя е част от международната Менса организация (Mensa International), която има около 100 000 члена в 36 страни.

– Как попаднахте в Менса? И въобще как се става член на Менса?

– Стана случайно, докато търсех тестове в Интернет, за да тренирам сина си – щеше да кандидатства в Американския колеж в София. Така се свързах с международната организация Менса, а те ме препратиха към българския клон. Случайно се явих на изпита и на шега, без стрес и подготовка го взех с резултат, който ми позволяваше да стана член на организацията.

Всъщност за членство в Менса има две изисквания на входа. Първото и най-важно е човек да е покрил теста за прием в Менса, с необходимия резултат, така че неговото IQ да попада в най-високите 2% от населението. Това е коефициент 148 и нагоре. Второто условие за България е да е навършил 18 години. Ние не прилагаме тестове на непълнолетни. Има такъв инструментариум, но ние просто не го прилагаме. Разбира се, има и трето условие – да има желание, да е мотивиран, защото в момента в България около 5000 човека са покрили този резултат, имат право на вход в Менса, но от тях само 3000 са станали членове. Не всички искат да бъдат членове. Има хора, които искат само да се тестват, чувстват някакво предизвикателство. Най – общо хората, които са малко авантюристи и тези неща са им интересни те ни намират и се явяват на теста. И вече от там нататък те се разсейват, някои стават членове, а други не.
Т. е., около масата всички са равни, всеки човек е различна индивидуалност. Но това, което обединява нашите членове, е едно зададено минимално ниво на коефициента на интелигентност на входа, оценено със съответния инструмент и оттам нататък мотивация, да стане член и да комуникира в тази среда.
Ние правим всичко възможно да популяризираме възможността за явяване на тест. И евентуално какво е Менса. Нашата организация не разполага с ресурси. Всичко, което правим е абсолютно доброволно, защото тя е нестопанска организация, членският внос е 10 лева на година. Той е символичен. Не събираме пари от членовете за организационно израстване. По –скоро всичко се гради на мотивацията и на ентусиазма на хората.

– Какво представлява тестът?

– Тестът представлява една картинна матрица. В него няма никакви цифри, думи или изречения. Само картинки. Те са подредени в някакъв ред. И обикновено въпросът е какво следва в този ред. За менса тестовете е характерно, че винаги логиката, която се търси в отговора, е да бъдат проследени повече от един елемента. Тези картинки са динамични и има повече от едно неща, които трябва да бъдат следени. И освен това тестът се прави за време, за много малко време. Новият тест, който от тази година се прилага почти навсякъде, включително и в България, е по-лесен от предишния. Те са много елементарни, лесни, малки примерчета, картинни задачки, но времето за решаване е много кратко. И това всъщност е критичният момент. Ето тези примери се обясняват в аудитория преди започване на теста и те целят единствено показването, демонстрирането на различните видове логика, които могат да бъдат използвани. За краткото време, което хората имат, трябва да са концентрирани и да дадат най-доброто от себе си. Показва се матрица и въпросът е какво следва в празното квадратче. Логиката може да бъде хваната по редове и по колони. Има само един верен отговор от възможните шест, изброени по-долу. Начините за достигане до вярното решение обаче могат да бъдат различни.

– Възрастта отчита ли се при теста?

– При новия тест не. Старият тест, който от миналата година не се използва, но се използваше в продължение на 30 години, отчиташе един коефициент, с който се променяше резултатът от теста в зависимост от възрастта на кандидатите. При новия тест не е така, не се отчитат разлики във възрастта.

– Тестът винаги ли е един и същ или се променя?

– Ами, предишният тест беше на въоръжение повече от 30 години. Новият е от една година и не се очаква да бъде променен. Защото изработката на тези тестове отнема много време, също и тяхното калибриране (така го наричат психолозите) а това са пробите, които психолозите правят, докато се изчисти инструментът от всякакви грешки. Струва и много пари. А ние получаваме тези тестове от международната Менса и съответно отчитаме към нея резултатите. Както и нашето членство.

– Тестът обективни резултати ли показва? Може ли да се тренира и научи?

– Не, невъзможно е. Първо защото тестът няма как да бъде намерен, той не се публикува, нито в Интернет, нито може да бъде взет от някъде. Тайната на теста е добре гарантирана, така че това е един тест, който е абсолютно защитен. И от там нататък има правило, че хора, които не са успели при един тест, имат право да се явят само още веднъж на теста и то най-рано след една година. Това е превантивно действие, за да не се заучава. Въпреки че няма откъде да се видят верните резултати. Това е помислено и такива са правилата. Аз самата, пък и много мои колеги в Менса твърдим, всеки от нас е отишъл абсолютно без да знае какъв е тестът. В Интернет има хиляди тестове за интелигентност, които включват цифри, задачи, игри. Хората могат да се тренират на тях, да ги ползват. Но това абсолютно не е гаранция, че ще изкарат теста на Менса. Така или иначе могат да се ползват като средство, което тренира мисленето, логиката. Аз самата съм голям привърженик на тези упражнения, защото те безспорно имат положително въздействие върху хората. Не можем да твърдим, че те ще подготвят някого така добре, че той ще издържи теста на Менса, с резултат, който да му да влезе в организацията, но при всички положения тези тренировки ще помогнат на начина на мислене и пъргавината на мозъка.

– Какво според вас е интелект? Хората го бъркат с образованост и информираност?

– Има много определения. Ние в Менса мерим коефициента, т. е. способността на човека да проявява своята интелигентност. Така дефинираме интелекта и за какво той ни служи. Най-хубавото определение, което аз съм срещала и абсолютно го възприемам, е на швейцарски психолог, който казва, че интелектът или интелигентността е онова нещо, което ни помага в случаите, когато не знаем какво да правим. Тоест тук е голямата разлика между умния и интелигентния, образования и интелигентния, тук е тънката нишка и различие. През целия си съзнателен живот човек може да гради целенасочено много умения, да подрежда модели. Ние започваме през образователната система, дори започваме преди това от семейната среда, през образователната система, след това професионалната реализация, и изграждаме една ерудираност, която е много полезна в живота и реализацията на човека. Но всъщност интелигентността не е точно това. Интелигентността е способността на човека да реагира в нестандартни условия. Обикновено в неясни условия, в ситуации, за които няма предварителна информация или изградени готови модели и да реагира така, че да вземе оптимално решение в конкретната ситуация. Много е динамично всичко, което става, за да има едно стационарно определение. Но интелигентността е точно онова качество да реагираш по-бързо и по-добре в конкретната ситуация, която не познаваш. Това е разликата с образоваността или пък ерудицията, където реакцията се очаква да бъде стандартна, по някакъв зададен модел. Образованието е свързано с интелигентността може би в много малка степен, защото даже в един момент може и да пречи. Прекаленото познание, прекалената ерудираност и многото модели е възможно да приспят мозъка и той да загуби гъвкавостта си да търси нестандартните решения, както когато няма достатъчно информация. По-младият човек по принцип е необременен. С годините нашият мозък става по-тромав, по-неотворен към експерименти или към някакви динамични натоварвания.

– Има ли известни българи членове на Менса?

– Известни, не знам. Сигурно има известни. Чак толкова известни, за които веднага да се сетя, не. Но знам, че сме имали депутат, но той е от предишен парламент, вече не е. А може би общински съветник, на такива нива общо взето. Не и толкова известен, когото всички да познават. Иначе нашите хора ги има навсякъде. Преобладават като че ли по-младите, но това е нормално, защото Менса е тръгнала в първите си тестове от университета, от младите хора и досега се правят такива инициативи сред студентите. Преобладават компютърните специалисти – като професия това за мен също е обяснимо. Те имат по-гъвкаво мислене, пространствено мислене. Разбира се имаме представители от всички професии и възрастови групи. Най-възрастният ни член е на около 70 години. Ние нямаме деца, но по света има и деца, които дори не са влезли още в образователната система. Има таксиметрови шофьори, хора от работнически професии, най-различни хора. Образованието не е гаранция за успех на теста. Въобще ако има връзка, тя е малка. Начинът на мислене и това, което ние мерим, се формира по друг начин, не чрез учене и зубрене.

– С какво се занимават членовете на Менса?

– Една от основните дейности на Менса е работа и развитие на групи по интереси. Отново е на доброволен принцип и целта е да се събират в рамките на Менса хора, които имат едни или други наклонности. Примерно, които се интересуват от древни цивилизации, история и археология, роботика, астрономия, най-различни теми. Ние си имаме различни групи, но те не са толкова много, защото не са много активните членове на Менса. От тези 2000 души, които са станали членове, не всички са активни. Активните са около 600. Това, което с най-голямо удоволствие правим, е да се събираме и излизаме сред природата или по някакви забележителни места в България, свързани с нашата страна и неща, които ни вълнуват. Имаме в рамките на Менса отбор по главоблъсканици, провеждаме и национален шампионат по судоку и главоблъсканици и нашият отбор участва в световния шампионат. С почти никакви средства като финанси, но с много ентусиазъм успяваме да вършим тези дейности. Целта ни е да намерим повече съмишленици. Имам идея как да работим и с бизнеса.
Ние развиваме групи по интереси, семинари на най-различни теми. Общо взето във фокуса ни е интелектът и неговото използване. Друга дейност на Менса е работа с надарени деца. Тази дейност се развива от самото начало и във всички клонове на Менса. Нашата организация в България също има школа – във Варна. Преди е имало и в София. Нашата амбиция е това да стане основна дейност, постоянно утвърдена, не просто в отделни градове, а навсякъде. Даже имаме амбицията това да го направим с МОН.
Ние сме написали проект по Оперативна програма „Човешки ресурси“, който е насочен изключително към тази дейност – работа с деца в училище. Възнамеряваме да стартираме пилотния проект в три математически гимназии за да изпробваме там нашите методики, които получаваме от международната организация. Ще ползваме най-добрия инструментариум за работа с талантливи деца в тези пилотни училища. Резултатите, които ще натрупаме, екипите, които ще изградим, и това ноухау, което ще се пренесе в повече училища, възнамеряваме да предложим по-нататък на МОН и да го мултиплицираме на повече места.

– Сред най-интелигентните нации ли са българите или са на опашката, както твърдеше един английски професор?

– Много е несериозно да се твърди кой е глупав и кой е умен. Не би могло да се каже каква е българската нация, защото нямаме сравнителен анализ. Първо как ще определим интелигентността и после как ще я измерим. Самата международна Менса няма такива официално публикувани данни за сравнение между нациите. Това твърдение, което беше едва ли не скандално, е по-скоро недобронамерено. Внимателно трябва да се подхожда към всякакви подобни твърдения, защото те не почиват върху сериозни изследвания и обективни данни, а са или емоционални, или насочени към някаква интрига. За мен това е несериозно и не си заслужава да се дискутира.

– Мислите ли, че интелектът е в основата на успеха в живота?

– Това е много интересен въпрос. Значи интелектът, ако трябва още нещо да добавим към определението, е по-скоро оценка за неговия потенциал. Едно знание за потенциала. Това е важно, когато се градят всякакви стратегии: жизнени, стратегии за реализация на някакво поприще или професионални. Така че интелектът безспорно може да помогне много, защото потенциалът на хората с висок коефициент на интелигентност е по-голям. Но идва и въпросът кой как използва потенциала си. Защото много хора имат практическа интелигентност. Това значи, че много добре се оправят в живота, но в същото време, ако трябва да издържат този или някой друг тест, те дори няма да проявят интерес към него, защото той не им носи практическа реализация. Така че интелектът е съчетан с други умения, социални умения, личностни и междуличностни умения. Това е може би формулата. Задължително трябва да имаме и да градим и други умения, които ни извеждат добре в обществото. Било то в семейството, на работното място, на политическа сцена. Американците наричат тези умения гъвкави (soft skills). Това са уменията за личностна изява и междуличностно общуване – комуникация, работа в екип, умение да се управлява време, стрес, конфликти. Някъде от около 85 процента от тези умения зависи на практика реализацията в живота и по-скоро припознаването на тази реализация от другите. Защото обществото казва кой е успешен и кой не е. Трябва другите да ни припознаят като успели.

– Какво ще кажете за телевизионното предаване, което се излъчи миналата година – тест на нацията?

– Ами това предаване е като франчайзинг, една инициатива, която може да бъде мултиплицирана на различни места. Аз не съм взела участие, но това, което знам от колегите е, че то беше инициатива на БНТ, финансирана от тях. То по-скоро има забавно-развлекателен характер, но то показва, че различните професии и различното образовавание не е задължително да определят някакъв коефициент на интелигентност. Високият или нисък коефициент на интелигентност може да бъде срещнат навсякъде. Целта на този вид предавания е развлечението. Ако говорим за сериозни изследвания и съпоставяне, аз мисля, че никъде не е правено такова сравнително изследване с един и същ инструмент за интелекта на дадена нация. Но има един показател, който всяка година международната Менса съобщава, и той се базира на резултатите от проведените тестове, докладвани от националните организации. Ако има някаква грешка тя е в рамките на статистическата грешка. Например за България те докладват, че на 1 000 000 души от населението 76 човека покриват IQ, достатъчен за прием в Менса. Срещу 200 примерно във Финландия. Това са данни за 2006 година. Това би могло да бъде инструмент за сравнение, но веднага аз поставям въпроса: Колко хора са се явили? От колко хора са тези 76? За да може да се прави сравнение.

Интервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.