Инфраструктурата е погрешният приоритет за Европа*

Блумбърг

Наваксването на изоставането в производителността от САЩ изисква иновации и креативна разрушителност, а не просто строителни работи

Бойко Борисов открива магистрала „Люлин“. Снимка: Булфото

През последните две десетилетия Европейският съюз се бори със забавяне на увеличаването на производителността, която задържа повишаването на заплатите и икономическия растеж. Политиците все повече споменават инфраструктурата като възможно решение:

Надеждата е, че изграждането на нови пътища и по-добри мостове може да помогне на компаниите да подобрят своята ефективност и
така да бъде рестартиран икономическият растеж.

Макар че инфраструктурата наистина може да осигури така необходимия стимул на европейските икономики, тя не е причината, поради която ЕС изостана от САЩ по растеж на производителността. От средата на 90-те години на миналия век той се ускори в Съединените щати спрямо Европа, въпреки че разликата в инвестициите в държавна инфраструктура намаля. За Европа строителният бум няма да е достатъчен за запълване на пропастта, която я дели от САЩ; необходими са повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и осигуряването на възможности за процъфтяване на повече иновативни компании.

В исторически план държавните инвестиции са били ключов фактор
за растежа на производителността. Икономическият историк
Александър Фийлд доказа, че инфраструктурата, построена в
съответствие с Новия курс на президента Франклин Делано Рузвелт
е помогнала Съединените щати да станат много по-ефективни в края
на 30-те и началото на 40-те години на 20-и век. В Европа
възстановяването след Втората световна война също е сочено за
една от причините за икономическия бум от 50-те години на
миналия век.

Запълване на пропастта

Разширяването на пропастта в производителността между САЩ и ЕС
от средата на 90-те години на 20-и век обаче има малко общо с
инфраструктурата. Между 1995 и 2015 г. разликата между
почасовата производителност на работниците от двете страни на
Атлантика е нараснала от 23 на 33%. Пропастта в държавните
инвестиции обаче всъщност е намаляла: през 1997 г. американското
правителство е инвестирало приблизително 3,8% от брутния
вътрешен продукт (БВП) в нови капиталови проекти. До 2015 г.
този дял е намалял до 3,4%. В ЕС държавните инвестиции са
останали на равнище от 2,9%.

Въпреки всичко е възможно инфраструктурните разходи в
Европейския съюз да са били по-ефективни от направените в
Съединените щати. Има обаче индикации, които сочат точно
обратното. Неотдавнашно проучване на Рикардо Кресченци, професор
по икономическа география в London School of Economics,
установи, че между 1995 и 2009 г. не е имало ясна връзка между
инвестициите в пътища и икономическия растеж в ЕС.

Една от причините за това е, че политиците имат склонност да
прахосват държавни средства за безполезни проекти, а не за
такива, които биха увеличили производителността. Често се
поставя акцент върху големи планове като високоскоростната
железопътна линия, свързваща Лондон с Манчестър и Лийдс, при
която според британската Сметна палата има риск от ограничена
възвръщаемост. Други изследвания показаха, че политиците трябва
да наблягат повече на по-малки проекти, които се характеризират
с по-добро съотношение цена-стойност; те обаче често биват
пренебрегвани. Дигиталната инфраструктура също може да бъде
стимул за икономическия растеж в изоставащите региони. Европа би
могла да направи повече от този вид инвестиции.

Ако Европа обаче е сериозна в намерението си да заличи
пропастта със Съединените щати, то тогава е необходимо да бъде
отдаден приоритет на две други области. Първата са инвестициите
в научноизследователската и развойната дейност: Неотдавнашно
проучване на Европейската централна банка показа, че докато
общите инвестиции в тази сфера в еврозоната нарастват още
отпреди кризата, те обаче остават по-малки от капиталовложенията
в този сектор в САЩ. Разликата между броя на
високотехнологичните продукти остава значителна.

Втората област е свързана с режимите на несъстоятелност.
Технологичните революции никога не са били дело само на
правителствата. По тази причина е от първостепенно значение
повечето иновативни компании да бъдат оставени да процъфтяват.
Проблемът в ЕС е, че прекалено много производствени фактори,
като работниците и машините, са в ръцете на неефективни
компании. Това понижава средното равнище на производителността и
затруднява разширяването на по-добрите фирми. Едно възможно
решение е повече компании бъдат доведени до фалит. Това налага
европейските банки да карат онези, които взимат кредити от тях,
да спазват условията, както и да бъдат подобрени режимите за
несъстоятелност с цел да има повече контролирани
преструктурирания.

Ще са необходими години, ако не и десетилетия, Европа да
навакса изоставането си от САЩ. Необходимо е обаче
стратегическите решения да бъдат взети сега. При все че
инстинктът подсказва да се строи повече, е напълно възможно
отговорите на проблемите на Европа с производителността да се
крият другаде.

БТА

*б. изд.: Статията не отразява непременно мнението на
редакционната колегия и собствениците на агенция Блумбърг

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.