Норман Мейлър – арогантният гений
Писател, публицист, поет, драматург, сценарист, филмов режисьор – Норман Мейлър, който почина в събота на 84-годишна възраст в Ню Йорк от бъбречна недостатъчност, беше всичко това. Носител на две награди „Пулицър”, автор на 40 романа и един от пионерите на т. нар. нова журналистика, съчетаваща репортажни и литературни елементи, той изразяваше мнение за всичко. Независимо дали ставаше въпрос за феминизма, войната във Виетнам, политиката на Буш, новите технологии или последните новини от света на бокса.
Малко след смъртта на Мейлър неговият редактор Майкъл Ленън сподели, че той е творил почти до последния си миг. Голямото му желание било да напише книга, която да бъде възприемана като най-великия американски роман. И която да успее да надмине по популярност прословутата му дебютна книга „Голите и мъртвите” от 1948 г.
Почитателите на Мейлър се отнасяха с него като със знаменитост. И той искаше да бъде така. „Развил съм някакъв перверзен апетит за слава, дори понякога да я мразя”, заяви преди години писателят. Не бяха един или двама критиците, които смятаха, че писателският гений на Мейлър е затъмняван от странното му, често скандално поведение. Встрани от творчеството си той беше известен с неутолимата си страст към алкохола, наркотиците и покера, шестте си брака и деветте си деца, едно от които – осиновено. В биографията му присъства и едно доста изненадващо кандидатиране за кмет на Ню Йорк през 1969 г.
Мейлър не понасяше конкуренцията и писателите от неговото поколение едновременно го мразеха и боготворяха. Сред тях най-големите му неприятели бяха Гор Видал, Том Улф и Труман Капоти. А писателят Едгар Лорънс Доктороу заяви следното по повод смъртта му: „Той беше най-големият хроникьор на своето време, шампионът на репортажа. Способността му да пише постоянно беше удивителна, интересите му бяха многобройни… Но самохвалството му също нямаше граници.”
Мейлър е роден на 31 януари 1923 г. в Ню Джърси. Малко след раждането му семейството му се премества в нюйоркския район Бруклин, който той след години определя като „най-здравата еврейска общност в Америка”. Още от съвсем малък Мейлър се отличава със забележителна интелигентност и успява да влезе в Харвард на 16 години. Завършва инженерство, а малко след това е привлечен в армията и служи като пехотинец във Филипините. Именно престоят му там го вдъхновява да напише дебютната си книга „Голите и мъртвите”, която критиците веднага определят като шедьовър.
Голяма част от следващите му книги обаче не получават положителна оценка и до края на живота си Мейлър се люшка между възторга и разочарованието на критиците и феновете си. Романите му „Американска мечта”, „Защо сме във Виетнам”, „Армиите на нощта”, „Мерилин” (в него писателят разказва за връзката си с Мерилин Монро), „Песента на екзекутора” и др. предизвикват бурни реакции.
Така е и с журналистическите му изяви. Като публицист Мейлър става известен с критиките си по повод войната във Виетнам, а после и с неприязънта си към феминизма, който нарича „сляпа и ненужна похот”.
Враг на новите технологии, до последно Мейлър отказва да си служи с компютър и пише книгите си върху хартия с химикалка. Последният му роман – „Замък в гората“, излезе преди няколко месеца и разказва за младежките години на Хитлер.
Амбицията на Мейлър да напише книга, която да му отреди място в литературната история редом до Толстой и Хемингуей, никога не го напуска. Но и нито веднъж през живота си той не изразява съжаление за скандалното си поведение, обидните коментари по адрес на колегите си и изключителната си арогантност.
Какво каза писателят
„Демокрацията е тирания, чиито граници не са очертани.”
„Америка е ураган и единствените хора, които не чуват мощния й рев, са щастливците или невероятно глупавите и самодоволните.”
„Културата заслужава огромни жертви. Без култура ние всички ще станем зверове.”
„В американския начин на живот не е останало почти никакво достойнство.”
„Всеки ден се раждат нови лъжи – лъжи от страниците на вестниците, шокиращи новини от телевизионния екран и сантиментални измами от киноекрана.”
”Ако един човек не е достатъчни талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат и не може да прави операции, защото ръцете му треперят, той става журналист.”
„Функцията на социализма е да издига страданието на по-високо ниво.”
„Желанието за успех подхранва тайната проституция на душата.”
„Не можеш да опознаеш една жена истински, докато не се срещнете в съда.”
„В секса няма нищо безопасно. Никога няма да има.”
„Книгите на великите писатели не са лесни за четене. И не трябва да бъдат.”