50 години по-късно: как Шестдневната война промени Близкия изток

От покрива на манастира край старата ерусалимска стена се открива смайваща гледка към Купола на Скалата – джамията, пръскаща златни лъчи над Стария град. Писателят Меир Шалев е воден тук още като дете, за да хвърли поглед към Стената на плача – по онова време израелците са нямали достъп до нея.

Той вижда само няколко от най-горните блокове на Стената – най-голямата светиня за юдеите, и баща му повтаря: „Ти ще пораснеш, ще станеш войник и ще воюваш за този град“. Навремето Ерусалим е разделен на израелска и йорданска зона. Това става след мирното споразумение от 1949 г., разграничило новообразуваната еврейска държава от другите територии, намирали се дотогава под британски мандат в Палестина.

Бащата на Меир Шалев – известен израелски поет, вижда в прогонването на евреите от най-свещените за тях места трагедия за целия народ.

„Парче, с което ще се задавим“

Войната, започнала на 5 юни 1967 г., променя живота на мнозина – а и политическите очертания на тази част от Близкия изток. Израел нанася предупредителен удар по войските на Египет, после по силите на Йордания и на Сирия – практически едновременно, в един и същи ден.

Шалев тогава е на път да навърши 19. Връстник на страната си, той помни паниката сред своите сънародници в навечерието на конфликта. „Хората обсъждаха дали Израел може да бъде унищожен, а ние прогонени или убити – казва той. – Много искахме да воюваме. Смятахме, че това е нашият шанс.“

Шалев участва в бой със сирийски войски на Голанските възвишения. Битката е част от серия сблъсъци, вследствие на които Израел завладява тези хълмове.

Но окупацията на друга една територия – Западния бряг на р.
Йордан, изсмуква всички сили от Израел, смята той. И добавя, че
страната, победила през 1967г., все още се налага да преодолява
последиците от стореното тогава.

Спомня си как след войната заявил на баща си в разгорещен
спор: „Отхапахме парче, с което ще се задавим“.
Според други израелци борбата да си възвърнат библейските
еврейски земи е задача, пратена им свише.

„Чудо“

По време на този конфликт израелските войници се сблъскват
кажи-речи лице в лице с йордански в Ерусалим.
Тогава друг млад войник – Йоел Бен-Нун, е откаран на КПП
между двете зони на контрол.

Днес той разказва за нощната обсада на Стария град и битката
с батальон от Йорданския легион, който бързо решава да отстъпи.
„Беше чудо“, казва той, припомняйки си как Израел извоюва
победа само за шест дни.

Йоел Бен-Нун споделя с тогавашния си командир, че му се
струва, сякаш са минали две хилядолетия. „Смисълът бе, че
народът на Израел две хиляди години е живял в изгнание –
преследван, изтезаван, страдал от антисемитизма. Тези две хиляди
години свършиха“, обяснява той.

„Усетих го тогава на Храмовата планина“, добавя ветеранът,
говорейки за свещения хълм, наричан от мюсюлманите Харам аш
Шариф.

Впоследствие Бен-Нун става равин и се включва в движението,
което гради еврейски селища по Западния бряг, сиреч на
територия, разглеждана от палестинците като част от бъдещата им
държава.

Международното право смята тези колонии за незаконни, но
Израел оспорва тази оценка.

„Болка и мъчения“

За палестинците тази война означава загуба на земи след
първия арабско-израелски конфликт две десетилетия преди това,
наричан от тях катастрофа.

Фатима Хадир е осемгодишна през 1967, когато нейното
семейство, избягало по думите й от селото си по време на
предишната война, напуснало Стария град на Ерусалим.

Тя сочи една точица край лявото си око: там била ранена с
парче от снаряд при израелски обстрел. „Оглеждах се наоколо:
всеки грабваше, каквото може – майки и бащи носеха бебетата си“,
казва Фатима.

Така родителите й и тя самата се озовават в бежански лагер в
пустинята на границата между Йордания и Саудитска Арабия.
След половин век тя живее в Източен Ерусалим и разказва
колко й се ще да се върне в селото на баща си и майка си,
откъдето са заминали през 40-те.

„Още усещам болка, това ме мъчи непоносимо – казва тя. –
Така и не успяхме да се върнем. Страдаме и до днес.“

Шокиращо поражение

Арабите посрещат войната с бодри, но фалшиви репортажи за
бойни успехи на войските им.

Махмуд Ердисат учи тогава за летец изтребител, после става
генерал-майор от йорданските въоръжени сили.
„Много се радвахме, че най-сетне сме извадили късмет да се
бием с израелците, за да отвоюваме Палестина“, спомня си той. Но
добавя: скоро става ясно, че Израел взема надмощие над
противниците си.

Разрастването на израелската територия затруднява търсенето
на „справедливо решение“ на въпроса за създаването на
палестинска държава.

Според него поражението на арабите е повлияло твърде мощно и
върху оценката на съседите на Израел за собствените им сили.
„Това бе удар по арабския национализъм“, обяснява генералът.

Същевременно наследството от Шестдневната война подгрява
националните стремежи на палестинците. Окупацията заема
централно място в дейността им, включително военизираната, и за
дълги години им гарантира видно място в дневния ред на
световната общност.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.