Кой се страхува от Джордж Сорос?
Франс прес
Обвиняват го, че е подкрепил държавен преврат в Македония и демонстрации в Унгария, друг път – че стои зад миграционната криза, връхлетяла Европа. Американският финансист Джордж Сорос се превръща в любима изкупителна жертва за все повече ръководители с авторитарни наклонности.
От Кремъл до македонската столица Скопие, без да забравяме за властовото задкулисие във Вашингтон, 86-годишният милиардер, унгарски евреин, е идеална мишена за националисти и поддръжници на суверенната власт от всякакъв род – както и неговите сдружения, борещи се за „отворено общество“.
Последен засега пример: във вторник унгарският парламент гласува дискусионен закон, засилващ контрола върху НПО, финансирани от чужбина, и насочен съвсем очевидно срещу него.
„Сорос е представен като виновник за всички политически сътресения. Той е чудесна изкупителна жертва за режими, които стават все по-авторитарни“, посочва германският експерт Улф Брунбауер.
„Той символизира капитализма“ в очите на критиците си и всъщност наистина е „финансовият кръстник на множество организации“, добавя този специалист по въпросите на Източна и Югоизточна Европа.
Включен на 29 място в класацията на сп. „Форбс“ за
най-богатите хора в света, Джордж Сорос действа чрез своята
твърде активна мрежа от фондации „Отворено общество“ (ФОО),
създадена през 1984 г. и обвинявана от критиците му в
политическа намеса чрез действия, бранещи идеята за либерален и
мултикултурен свят.
Страните от бившия комунистически блок поначало са
предпочитано поле за действия на ФОО, които наляха там милиарди
евро за реформи във финансите, здравеопазването, правосъдието и
образованието, за защита на правата на малцинствата и борба с
корупцията.
Велик кукловод
В началото на годината зачестиха атаките срещу него в
Унгария – родната му страна, където премиерът Виктор Орбан му
отправя сурови обвинения във всяка своя реч.
За начало през април унгарският лидер спешно прокара в
парламента закон, застрашил да пропъди от Будапеща
Централноевропейския университет, чийто съосновател стана през
1991 г. бизнесменът с оглед заведението да възпитава
посткомунистическите елити.
Атаките срещу Джордж Сорос се поведоха още по-неприкрито,
когато правителството започна плакатна кампания, представяща
финансиста като кукловод, който дърпа конците на опозиционен
политик – изображение, силно напомнящо антисемитските
карикатури.
„Неговите (религиозни, бел. АФП) корени нямат нищо общо с
основния проблем, а той е, че все повече правителства виждат в
мрежите на Сорос заплаха за демокрацията“, уверява говорителят
на унгарското правителство Золтан Ковач в текст, озаглавен
„Митове и факти за Унгария и Джордж Сорос“.
Виктор Орбан, получавал стипендия от Сорос като студент
антикомунист, обвини наскоро бившия си благодетел, че използва
„хищни“ НПО, за да наводни Европа с бежанци мюсюлмани и да
създаде „транснационална империя“.
Роден в Будапеща през 1930 г., Джордж Сорос надживява
нацистите и бяга от съветската окупация, после успява чрез
финансови спекулации да натрупа богатство в САЩ. С което си
навлича и критики.
През 1992 г. става „човекът, който взриви Английската банка“
с мащабна спекулативна атака срещу британската лира. Десет
години по-късно е осъден във Франция за злоупотреба с вътрешна
информация.
Краят на операция „Сорос“
Противниците му се множат в Македония, която бившият премиер
националист Никола Груевски се заканва да „прочисти от Сорос“,
в Полша, където водачът на десницата Ярослав Качински го
упреква, че иска да формира „общества без идентичност“, и в
Румъния – там социалдемократическото мнозинство твърди, че
миналата зима магнатът е управлявал дистанционно стотиците
хиляди демонстранти срещу смекчаването на законите срещу
корупцията.
Русия забранява през 2015 г. фондациите „Отворено общество“,
чийто създател е подкрепил преди време „цветните революции“ в
Централна и Източна Европа, например в Украйна.
Отвъд Атлантика новинарският сайт „Брайтбарт“, чийто
съосновател Стив Банън е сред приближените на американския
президент Доналд Тръмп, помества нападки срещу Сорос почти всеки ден.
Миграционната криза, обхванала Европа през 2015-2016 г.,
изостря още повече разногласията, тъй като ред организации,
финансирани от ФОО, подпомагат бежанците.
Директорът на ФОО за Европа и Азия Леонард Бенардо
констатира, че атаките са безпрецедентно „свирепи“. Което според
него доказва, че „може да правиш доста свободни и честни
избори, но и силно да те плаши идеята за отворено
общество“.
БТА