Свободни медии в Русия има, но нищо не зависи от тях
Макар че най-голямата загадка около парламентарните избори в Русия през декември може да е просто колко голямо ще е мнозинството, което ще спечели президентът Владимир Путин, инакомислието в страната изобщо не е мъртво. Дори в путинова Русия лъскавите списания, московски клубове, разнообразни телевизионни програми и радиостанцията „Ехото на Москва“ предоставят понякога изненадващ терен за изразяване на противоположно мнение, точно адресирана сатира и открито заявяване на истината.
Въпросът е само дали дебатът оказва каквото и да било влияние върху управлението в една страна, която традиционно е доминирана от една власт – Кремъл.
През изминалите две седмици пример за това стана телевизионното ток-шоу „Към бариерата!“. През последните години то имаше доста по-питомен вид. За дискусията на 25 октомври обаче нищо не остана скрито-покрито. Тогава Виктор Ерофеев, известен писател и есеист, влезе в спор с Никита Михалков, режисьор и носител на „Оскар“. Поводът за дебата беше раболепно писмо до президента Владимир Путин от Михалков и скулптора Зураб Церетели – президент на Академията на изкуствата.
Режисьорът и скулпторът, за които се твърди, че са двамата най-известни културни дейци в путинова Русия, писаха на президента, уж от името на десетки хиляди хора на изкуството. Те поискаха да остане на поста си и след изтичането на конституционното ограничение на мандата му през март, защото „Русия се нуждае от вашия талант на държавник, от вашата политическа мъдрост.“
„Чували ли сте за култ към личността?“, попита Ерофеев Михалков, който се обърка и загуби зрителския вот по телефона с голяма разлика. Обикновено в намиращите се под влиянието на Кремъл телевизии проправителствената позиция печели с няколко десетки хиляди гласа.
„Ехото на Москва“, което е популярно сред представителите на интелигенцията (и не само), също „дръпна ушите“ на Михалков и Церетели. Известни културни дейци сложиха подписите си под десетките гневни отговори, като подчертаха, че писмото не е от тяхно име.
Едно от най-популярните писма, адресирани до Путин, съдържаше критичен намек за решението му да оглави листата за парламентарните избори на неговата партия „Единна Русия“ и за публичните му размишления, че може да заеме премиерския пост. „Според нас вие не бива да измисляте хитри маневри за пред цялата нация, за да останете на кормилото“, пише в това писмо, подписано от голям брой известни интелектуалци и хора на изкуството. „Това е унизително за Русия и нейните граждани.“
Под огъня попадна и „Единна Русия“. На среща с привърженици известната актриса Наталия Селезньова нападна председателя й Борис Гризлов, че е излъгал за състоянието на държавата. „Често пътувам из страната и виждам, че разрухата в селското стопанство е ужасяваща“, казала тя според руски медии. (В дадено след това интервю за седмичника „Собеседник“ Селезньова заяви, че подкрепя Путин, „който говори открито за всички наши проблеми.“).
Някои от най-ироничните забележки идват в изненадващо лъскава обвивка: руското издание на списание „Ескуайър“. На корицата на октомврийския брой е Брад Пит. Благоуханните страници са пълни с реклами на „Армани“ и „Дзеня“, а списанието свидетелства за господството на консуматорската култура. Редакционната колонка обаче е политическа притча за лидера: „Кралят с ледения поглед.“ „Всяка сутрин двама двуглави пажове джуджета помагали на Негово Величество Краля с ледения поглед да натъпче червената си, разделяща се на две опашка, в панталоните си „Армани“, започва материалът на главния редактор Филип Бахтин. „Ваше Величество, попитал първият паж, как ще уволните правителството, при условие че ние бием с камшик населението от толкова много години, че всяко неловко действие на това безполезно правителство приближава нашето общество още по-близо до безвъзвратното благополучие?“ Бахтин има пред вид реорганизацията на Путин от средата на септември, когато непознатият бивш директор на колхоз Виктор Зубков беше избран на мястото на премиера Михаил Фрадков.
Сред останалите статии в октомврийското издание има една, озаглавена „Патриотизъм“. Тя се занимава с трескавата надпревара на Русия за Арктика, като използва неясен претекст, за да заложи на страни от Бангладеш до Сингапур. В друга статия се отправят въпроси към работници от предприятие за правителствените разходи и други статистики, а отговорите им се сравняват с действителните числа. Колонката се шегува и с Руската православна църква, която отбеляза 60-тата годишнина от създаването на руската ядрена програма със служба в катедралния храм „Христос Спасител“.
Място за излагане на либерални възгледи може да бъде дори катедралата. Миналия петък лидерът на опозиционната партия „Яблоко“ Григорий Явлински се срещна там със свързани с Църквата организации, които насърчават диалога на патриотични теми. Докато други оратори като един от „Единна Русия“ и лидерът на комунистическата партия Генадий Зюганов говореха за славата на Русия (възвърната или загубена), Явлински се спря на човешките права, върховенството на закона и конституционното наследяване на властта. Той единствен спомена Христос.
31-годишният Бахтин не е политически активен и не знае кого да подкрепи на предстоящите на 2 декември избори. „Глупаво е да не се гласува, казва той, но не е ясно как да се гласува.“ Бахтин обясни, че неговото издание е преди всичко за отмора, защото „дори когато пишем за политика, ние си оставаме развлекателно списание.“ „Достатъчно е да издадете честно списание, за да отидете в опозиция“, добави той. „В този случай опозиция не означава някакви организирани действия срещу режима. Ние правим списание за живота, но всяка честна статия за живота се превръща в аргумент, който показва, че този режим е отвратителен.“
Подобно недоволство може да бъде открито в „Большой город“ („Голям град“) – издание, което се разпространява в 12 големи града – от Москва до Челябинск. То съдържа статии за ресторанти и обяви за недвижими имоти, но също така проницателни анализи на обратната страна на официалната картина на действителността. Новият редактор на „Большой город“, назначен в края на октомври, е Филип Дзядко. Той подкрепя кандидатурата за президентските избори на Владимир Буковски – бивш дисидент, изгонен от Съветския съюз, който в момента живее във Великобритания. Шансовете на Буковски са слаби, но когато посети Москва миналия месец, той предупреди, че Путин възстановява съветската власт.
25-годишният Дзядко издава поредица от книги, препечатки на нелегалната дисидентска литература от времето на Съветския съюз, включително мемоарите на Буковски. Той твърди, че епохата на Брежнев, за която става въпрос в дисидентските писания, му напомня за днешна Русия.
При представянето на книгата на Буковски в препълнената зала, която събра някогашните съветски дисиденти едва на няколко пресечки от Кремъл, друга бивша дисидентка – Наталия Горбаневская – дори твърдеше, че е възможно изразяването на несъгласие да е било по-лесно по съветско време, преди гражданите тук да получат възможност да правят пари, защото в известен смисъл хората са имали по-малко за губене. „Въпросът защо хората не искат да рискуват да живеят по съвест, въпросът за отговорността – всичко това е напълно актуално днес“, каза тя.
Бахтин заяви, че може би това е причината, поради която руското издание на „Ескуайър“, с тираж от около 110 хиляди екземпляра, не е имало проблеми, като се изключи кратък сблъсък с прокремълски депутат тази година. „Много хора не се интересуват от свободния печат, от демокрацията или от недостатъците на путиновия режим“, обясни теорията си той.
Радио „Ехото на Москва“ съумява да запази критичната си линия, въпреки че мажоритарният дял от акциите му е държан от „Газпром-Медия“ – медийното крило на контролирания от държавата газов гигант. Не е ясно обаче дали сатирата или сериозните критики имат някакъв ефект, като изключим, че може би правят недоволните малко по-щастливи.
Хенри Резник е юрист от комисия, която Кремъл определя като структура за насърчаване на групите от гражданското общество, или както твърдят критиците, за контролирането им. На пресконференция миналия месец, свикана за да бъде обсъден бунт в изправителен дом за непълнолетни, комисията предупреди за дефекти и жестокост в правосъдната система и разкритикува парламента, че не обръща внимание на престъпността сред младежите и превъзпитанието им. „Мисля, че връзката между властите и обществото и между властите и независимия печат е установена“, отбеляза Резник. „Ние говорим. Правим предложения. Пишем. Никой не възразява. И след това нищо не се случва.“