Ода за стария асансьор и българския предприемач

Сменяха копчетата на асансьора в моя блок. Пуснат е през 1972 г. Смениха ги, макар, че още работеха, покрити с метална пластина, леко позацапана, с надпис “Асансьорен завод София”.

Тук там в някои сгради има работещи асансьори на същия завод и от 60-те години, стари, шумни, ама работят.

Като млад журналист в края на соца писах репортаж за асансьорите в София, колко са как ги поддържат, видове. Бяха към 13 000 в цяла София. Тогава нямаше паднали асансьори. Поради някои специфични характеропатии при соца, постоянно ги чупеха, драскаха – нали всичко е държавно. Fuck the system. Но някак ги поддържаха.

Един асансьорен техник ме разведе из стари сгради в центъра и ми показа асансьори „Шиндлер“, „Щилер“ и „Вартхайм“ от 30-те години, работят като часовник, тихи, малко поочукани, изтъркани, сменени копчета и дръжки тук-там. Но работят и аз ги снимах, писах, че в някои кооперации не могат да ги поддържат, защото някои части са скъпи. Брава на врата оригинална „Шиндлер” струвала 160 и нещо лева. Намираха се и тогава в соца оригинални части. В онзи дефицит. Чак не ми се вярва сега.

Сега смениха копчетата на нашия асансьор във входа и си дадох сметка, че той е соц-производство на 45 години. Всичко му работеше, дори пластмасови копчета – нямало е кой да ги чупи в нашия блок. Не ща да хваля соц-производството, за което всички бяхме убедени, че е скапано. Но, ей го на, произведено в Асансьорен завод “София”, а работи 45 години, като ония стари „Шиндлер”-и.

Техникът, който го поддържа ми казва – само хидравличните рамена на вратата, с които се затваря плавно, няма откъде да намеря. И от 6 етажа на два вратите се затварят бързо и хлопат, ако не придържаш. Въпросните хидравлици са произвеждани в един цех в Попово, който е закрит отдавна. Както и заводът за електромоторите. В София има над 10 хил. асансьора с такива хидравлики. Умножено по 5 етажа средно… Някой да се сети да им произведе резервни части? Неее.

А какво се е случило с Асансьорен завод “София”? Приватизира го приватизационен фонд „София”. Седесарски приватизационен фонд, Софиянски и прочее. Върти го, сучи го, все политика ще излезе отнякъде. И няма повече асансьорен завод. Има някакъв друг, нов, който не е същият, отначало внасял асансьори, сега уж произвежда български с вносни части.

И сега монтират из блоковете едни турски асансьори. Дето се развалят на първата година, непрекъснато ги ремонтират. Някой сега да ми каже, че съм носталгик по соца. Е, нека да ми покаже акциите си от компанията, в която се е превърнал този приватизационен фонд „София”. И ако може да произведе хидравлика за вратата на асансьора, както навремето при соца намираха брави за стар „Шиндлер”. Що не продължиха да произвеждат асансьори, ами само завъртяха далавери със сгради и имоти?

Като венец на асансьоростроенето у нас днес, с наредба задължиха всички асансьори да имат устройство със сим карта, за да може заседнал в асансьора да вика помощ. Като че ли днес има хора без мобилни телефони в джоба. Напълниха и гушите на доставчици на тази безсмислица, и тя с вносни части, разбира се. Плаща се и годишно, макар че може никой да не го ползва дори веднъж.

Така се развива българският бизнес.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.