Борбата с тероризма – абсолютен приоритет на френската външна политика
Франс прес
Понесла тежък удар с атентатите от 2015 г. насам, Франция превърна сигурността в една от основните оси на външната си политика, но този курс като че ли се засили още повече с идването на президента Еманюел Макрон на власт, като някои дори заговориха за „антитерористична дипломация“.
„Абсолютен приоритет“, „фундаментален въпрос“ – президентът споменава темата за тероризма при почти всяка своя проява, била тя среща с друг държавен глава или речи в страната.
Една от първите му мерки беше създаването на специално антитерористично звено към Елисейския дворец, а при едно от първите си пътувания в чужбина той посети френските войски в Мали.
Освен това Макрон назначи за външен министър Жан-Ив льо Дриан, влиятелния бивш министър на отбраната, подготвил френските интервенции в Мали, в Сахел, в Ирак и в Сирия след взетите от бившия президент социалист Франсоа Оланд решения за тях.
Идвайки в Ке д’Орсе (френското външно министерство), Льо Дриан пое ангажимент да „продължи по друг начин“ битката си „за сигурността на французите“.
„Тази тематика – сигурността – винаги е присъствала в
пътната карта на външните министри, но рядко с такава
категоричност“, отбелязва дипломат.
Нито Елисейският дворец, нито външното министерство се
изказват често, твърдейки, че отхвърлят всякаква „декларативна
дипломация“.
„Прагматизъм“
Независимо дали става въпрос за Либия, Сахел или Сирия
обаче, лозунгите в обкръжението на шефа на дипломацията са:
„прагматизъм“, „реализъм“ и „защита на френските интереси“.
Първите пътувания на Льо Дриан в чужбина бяха посветени
основно на проблема за сигурността: той посети Тунис, Египет,
Алжир, за да обсъди Либия, а днес ще е в Москва, за да разговаря
за Сирия.
„Либия е абсолютен приоритет“, обяснява правителствен
източник, а Франция, която се радва на „прекрасни“ отношения с
египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, установени от г-н Льо
Дриан като министър на отбраната, възнамерява да играе
първостепенна роля за уреждане на кризата.
Египет, заплашен от либийския хаос по границите си, подкрепя
на място маршал Халифа Хафтар, който оспорва властта на
правителството на Файез Сарадж, базирано в Триполи и признато от
международната общност.
Париж планира отсега нататък да взема под внимание
„реалността на място“ (и военните успехи на Хафтар, смятан за
защита срещу терористичните групировки), за да даде тласък на
политическо решение.
Относно Сирия Франция е съсредоточена върху падането на
Ракка – бастион на групировката „Ислямска държава“, където са
били планирани атентатите във Франция и където все още се
намират десетки френски джихадисти.
Париж иска да установи „прагматични“ отношения с Москва,
неизменен съюзник на Дамаск, и „да се включи в сирийската тема с
един-единствен принцип: гарантиране на сигурността на
французите“, казва правителственият източник. „Сменя се
подходът. Нужно е политическо решение, но започваме от
изкореняването на „Ислямска държава“, допълва той.
При срещата си с руския президент Владимир Путин във Версай
в края на май Еманюел Макрон предложи да се укрепи
партньорството с Русия „за спечелване на войната срещу
тероризма“ в Сирия. Той, разбира се, повдигна въпроса за
необходимостта от „политически преход“ в тази страна,
опустошавана вече шеста година от война, но нещата останаха
много смътни и темата за съдбата на сирийския президент Башар
Асад беше избегната.
Франция дълго настояваше шумно и категорично за оттегляне на
сирийския президент. Тази доктрина се смекчи след атентатите от
2015 г., но, както констатира Монзер Махус, висш представител
на сирийската опозиция в изгнание, „проблематиката Асад вече не
е приоритет“.
Този подход предизвиква известен гняв на Ке д’Орсе, където,
според един дипломат, „твърде дефанзивната визия“ на новия
министър „не присъства изначално в традицията на ведомството“.
„Дипломация не се прави, като се акцентира единствено върху
сигурността, това е малко ограничаващо разбиране“, отбелязва друг.
„Елисейският дворец твърде много се вслушва в опасенията на
неправителствените организации“, включва се по темата
хуманитарен представител, който се пита какво ще е дългосрочното
френско виждане за решаването на кризите в Близкия изток и Африка.
БТА