Пропастта между бедни и богати в Хонконг е най-голямата от десетилетия

Стефани Макинтайър
Ройтерс

Общежитие в Хонконг. Снимка: мнн

Хонконг се готви (на 1 юли – бел. ред.) да отбележи 20 години, откакто бившата британска колония се върна под китайска власт. Продавачката на зеленчуци Лау Мейтин обаче не е настроена за празненства. Рязко увеличаващите се цени на недвижимите имоти доведоха до вдигане на наемите, което пък породи ефекта на доминото, тъй като компаниите повишиха цените на стоки и услуги, принуждавайки хора като Лау да си търсят допълнителна работа.

„Трябва да работиш до смърт. Ако не работиш непрекъснато, не можеш да си покриеш разходите за живот“, разказва Лау до сергията си за зеленчуци. „Ситуацията в Хонконг е ужасна“, допълва жената.

Неравенството в доходите е достигнало най-високото си ниво от над четири десетилетия, според правителствени данни, а нагорещеният до червено жилищен пазар притиска най-уязвимите хора в града и създава риск от социално напрежение.

Градът с население 7,3 милиона души има третата най-голяма в света концентрация на хора с нетно богатство над 30 милиона долара, остъпвайки само на Лондон и на лидера Ню Йорк, според световния доклад за богатството на консултанстката компания за недвижими имоти Knight Frank.

Хонконг е имал 4080 свръхбогати граждани през 2016 година,
сочи докладът. В континентален Китай обаче те са три пъти повече
и много от тях са си купили имоти на острова.

Въпреки правителствените усилия за смекчаване на бедността
Хонконг остава сред градовете, където сред населението има
най-голямо неравенство, съобщава благотворителната организация
Oxfam, позовавайки се на данни от последното преброяване на
населението.

Най-богатите 10 % от домакинствата печелят близо 44 пъти
повече от най-бедните 10 %, които изкарват средно 2560
хонконгски долара (328 щатски долара) месечно. Това сочи доклад
за доходите на домакинствата през 2016 година, публикуван
по-рано този месец от департамента за преброяване на населението
и статистика.

Коефициентът Gini на Хонконг за доходите на домакинствата,
широко използван показател за неравенството на доходите, се е
повишил до 0,539 пункта миналата година – най-високото равнище
от над четири десетилетия. Той се отчита по скала от нула до
едно, като нулата сочи равенство.

Сингапур, друг азиатски финансов център, отчете спад на
коефициента си до 0,458 пункта през 2016 година, което е
най-ниското ниво от едно десетилетие. В САЩ показателят бе 0,394
пункта през 2014 година, а във Великобритания – 0,358 пункта
през 2013 година, според данни на Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие.

Жилищно недоволство

Пазарът на недвижими имоти в Хонконг, който е сред
най-скъпите в света, е ярък пример за разширяващата се пропаст в
благостоянието. Апартамент с площ под 200 квадратни фута (около
18,5 квадратни метра – бел. прев.) струва 500 000 щатски долара
в Хонконг. Цените на жилищата скочиха с над 137 % от
финансовата криза през 2008 година, надувани от оскъдното
предлагане, ниските лихви и силния приток на пари от
континентален Китай.

Близо 30 % от домакинствата в града или около 2 милиона души
живеят в субсидирани държавни жилища, за които обаче вече се
чака над четири години.

Множество бедни и възрастни хора могат да си позволят
единствено да живеят в малки преградени ъгълчета на споделяни
апартаменти, посочва Калина Цан, старши мениджър на Ofxam в
Хонконг.

„Сред най-неотложните неща, които новото правителство трябва
да свърши, е да увеличи предлагането на общински жилища в
Хонконг, така че бедните да могат да живеят достойно“, казва тя.

Новата ръководителка на местната изпълнителна власт Кари
Лам, която ще встъпи в длъжност на 1 юли, заявява, че е твърдо
решена да се бори с високите цени на жилищата, недоволството от
които допринесе за силата на продемократичните протести през
2014 година.

Главният секретар на Хонконг Матю Чон, бивш комисар на града
за борба с бедността, посочи, че правителството има план да
освободи земи за държавни и частни жилища през идните десет
години.

„Цените на недвижимите имоти винаги са били проблем и
остават проблем, с който трябва да се борим“, посочи той.
Правителството полага усилия, но „те никога не са
достатъчни“, допълни Чон.

„Имам чувството, че помагат повече на инвеститорите и
богатите, отколкото на широката общественост“, казва
23-годишната Джойс Лон, която работи в компания за подбор на
персонал и живее с родителите си, тъй като не може да си позволи
да плаща наем.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.