„Морков, не тояга“: Израел прокарва своята програма в палестинските училища
Сухейр Шейх
Ройтерс
Младият палестинец Фарис Абу-Маяле скоро ще разбере как се е справил на последните си изпити в гимназията, на които е отговарял на въпроси за бащите основатели на Израел и историята на ционизма.
18-годишният Фарис е избрал да учи израелската програма вместо палестинската, надявайки се, че това ще му отвори повече врати в колежите в Израел и ще му помогне да си намери работа там.
„Знам, че това е „окупация“. Но Палестина, Израел – това не ме интересува. Просто искам да отида в университет“, каза Абу-Маяле, който живее и учи в Източен Ерусалим, анексиран от Израел след близкоизточната война от 1967 г.
Израел се надява, че много други палестинци ще споделят мнението на Абу-Маяле, след като предложи допълнително финансиране за палестинските училища в Източен Ерусалим, ако те се съгласят да преподават израелската програма.
Той казва, че целта е да помогне на младите палестинци да
получат необходимата квалификация, за да си намерят по-лесно
работа в Израел. Това също така предлага на Израел възможност да
отклони някои палестинци от програма, която според него е пълна
с антисемитизъм и подстрекателство. Това е въпрос с емоционална
натовареност за директорите, родителите и учениците.
Много палестински училища отчаяно се нуждаят от финансиране,
но за мнозина палестинци приемането на израелската
образователна програма, включително израелско гражданско учение
и история, е равносилно на приемане на историческата версия на врага.
От миналата година досега само 10 от обществените
палестински училища в града са се съгласили с предложената
промяна, а едва около 5000 от 110 000 палестински ученици в
185-те обществени и частни училища в Източен Ерусалим изучават
израелската програма.
„Не е лесно“, каза палестински учител, който преподава
израелско гражданско учение в палестинско училище. „Децата искат
да учат за своя народ. Преподавам много неща, в които не
вярвам, но нямам избор.“
Не всяко училище използва същите учебници, но палестинските
и израелските програми значително се различават по някои
исторически събития.
Съгласно израелската програма на учениците се преподава, че
арабско-израелската война от 1948 г., когато е създаден Израел,
е била битка за независимост на държава, която да бъде убежище
за евреите след векове на преследване.
Палестинската програма учи, че това е Накба или
Катастрофата, когато стотици хиляди палестинци са избягали или
са били принудени да напуснат домовете си при сраженията.
Служителите в училищата в Източен Ерусалим, които говориха
пред Ройтерс, поискаха да не се разкриват имената им, защото
нямаха разрешение да бъдат интервюирани и се страхуваха за
своите работни места.
Директорът на училище в Ерусалим, отхвърлил израелската
програма, каза, че властите са предложили да увеличат тройно
годишния бюджет за всеки ученик от около 500 шекела (144 долара)
на 1500.
Друг палестински директор каза: „Предложиха ми повече пари,
но аз отказах. Родителите тук не го искат. Това не е нашата
история, ние искаме да преподаваме палестинската история.“
Израелският образователен министър Нафтали Бенет, който е
лидер на религиозно-националистическата партия „Еврейски дом“,
каза, че програмата има за цел да премахне несъответствията в
образованието, бедността и безработицата, които измъчват 320-те
хиляди палестинци в Ерусалим от десетилетия.
„Млад мъж от Източен Ерусалим, който има израелска диплома,
има много по-голям шанс да получи работа. Нашата цел е да дадем
тласък на икономическия напредък, затова използваме морков, не
тояга“, каза Бенет пред Ройтерс.
Образователното министерство не даде пълни подробности за
допълнителния бюджет и стимули, които получават тези училища,
освен финансирането за допълнителни учители и учебни часове.
Попитан дали финансирането може да бъде увеличено тройно за
всеки ученик в училищата, приели израелската програма, източник
от образователното министерство каза, че това „несъмнено е
възможно“, но предложенията за допълнително финансиране се
различават за отделните училища.
Сдружението за граждански права в Израел и други
правозащитни организации казват, че програмата е
дискриминационна. Те казват, че палестинските училища в Източен
Ерусалим са недостатъчно финансирани, а израелските власти би
трябвало да финансират еднакво всички училища в града.
„Израелските власти от години пренебрегват образователната
система в Източен Ерусалим“, каза ръководителката на
Ерусалимската програма в сдружението Нисрин Алян. „Въпреки че
правителството и общината за първи път виждат нужда да бъдат
премахнати несъответствията в Източен Ерусалим, програмата е
замислена съгласно политически дневен ред.“
Бенет отхвърли критиките.
„Не налагам нищо на никого. Казвам: направете го достъпно“,
заяви той. „Вярвам, че пазарните сили ще свършат работата. В
крайна сметка родителите ще кажат на децата си: искам да вземеш
израелска диплома, за да работиш като програмист, а не като
чистач.“
Израелските власти признават, че несъответствията в
образованието задълбочават пропастта между източната част на
Ерусалим, която палестинците искат за столица на своя бъдеща
държава, и предимно еврейската западна част, правейки по-трудно
за палестинците да успяват в живота.
Над една трета от палестинските деца в Ерусалим отпадат от
гимназия. Сред израелските деца този дял е едва 2 процента.
Почти 80 процента от палестинците в града са безработни,
предимно на по-ниските стъпала на стълбата на трудовия пазар,
показват данни на израелското Централно статистическо бюро.
Според него националното ниво на заетостта в Израел е 64
процента, а в Ерусалим 58 процента от израелците имат работа.
Петиции до Върховния съд и доклади на правозащитни
организации, включително сдружението за граждански права,
показват трайни несъответствия между палестинските и израелските
училища в Ерусалим, включително разпределение на служителите и
финансиране за образователните програми.
Има недостиг на 3800 класни стаи, който несъразмерно засяга
по-бедните палестински и ултраконсервативни еврейски сектори.
Общината наема апартаменти в някои райони, за да създаде място,
или доставя подвижни къщи, които да служат като класни стаи.
Основното училище за момчета „Ас Сауахере“ в квартала
„Джабел Мухабер“ в Източен Ерусалим се помещава в преустроена
двуетажна жилищна сграда. Учениците, разделени главно на групи
от по 25-30 човека, са натъпкани в шест класни стаи с площ около
12 квадратни метра, а условията са лоши.
Когато звънецът удари в края на деня, 150 момчета в
светлосини униформи се втурват през сбутан, тесен двор и се
изсипват през автомобилен портал на неравен, разбит път, край
който има препълнени контейнери за боклук.
Жителите виждат рязък контраст с добре поддържаните улици на
израелския квартал „Армон Ханацив“ отсреща.
„Там виждам нормални училища“, каза Махмуд Ауисат, баща на
шест деца от „Джабел Мухабер“, който е шофьор на училищен
автобус в Западен Ерусалим. „Това са два различни свята.“
Кметът на Ерусалим Нир Баркат признава несъответствията в
качеството на училищата. „Но ние наваксваме. Тъкмо взехме заем
от един милиард шекела (284 милиона долара), за да изградим 1000
класни стаи, а половината от тях ще бъдат в Източен Ерусалим“,
каза той пред Ройтерс.
БТА