Албания, Косово, Македония и Босна – средище на фанатици

Стана известно, че смятаният за водач на албанските джихадисти, воюващи в редиците на „Ислямска държава“, косовският албанец Лаврдим Мухаджери, е бил убит някъде в Сирия.

Мухаждери се прочу от един видеоматериал в социалните мрежи, в който той бе показан да обезглавява в името на Аллах един заложник.

Тогава той бе заявил, че е горд от това, че е отрязал главата на един безпомощен да се защити човек, преди да отпътува от родното си село Качанек на границата на Косово с Бившата югорепублика Македония (БЮРМ).

Мухаджери публично изгори паспорта си, за да демонстрира, че се отказва от своята националност и че единствено ще бъде войник на Аллаха. В социалните мрежи той бе посочил, че е определен от Аллаха да оглави на един по-късен етап създаването на балкански халифат.

Самият Мухаджери не доживя, за да стане първият халиф на Европа, но стотици други негови съмишленици от Албания, Косово, БЮРМ и Босна, продължават да воюват по фронтовете на Сирия и Ирак за надделяването и разрастването на джихадизма.

800 са фанатиците

Изчисленията показват, че около 800 са
фанатизираните мюсюлмани от Западните Балканите, от които 300
сега воюват в първите редици на групировката „Ислямска държава“.

В същото време хиляди други, върнали се в родината, се
прегърнали крайното тълкуване на Корана, каквото продължава да
се преподава в легални или нелегални джамии от фанатизирани имами.

Босна се смята за основен „развъдник“ на ислямския
фанатизъм, а също и на джихадизма. В тази страна има села –
според властите по сигурността те са най-малко 28 – в които
избощо не се разрешава достъпът на „неверници“ съгласно шериата
– свещения закон на исляма, уреждащ ежедневния живот на хората и
рамките на тяхното общество.

Би ли могло да се очаква, че страни като Албания
и Косово, най-вече тези две, в които доминиращо е мюсюлманското
население, а също и БЮРМ ще започнат да функционират като
големи балкански развъдници на джихадизма.

Първоначално дори след избухването на войната в
Близкия изток се видя, че екстремисткият ислям, финансиран от
Саудитска Арабия, Катар, Йемен, а също и под една по-умерена
форма от Турция, би могъл да намери такава радикална почва в
доминираните от албанците райони, особено сред бедните слоеве от
населението.

Но явлението, свързано с безконтролната дейност
на фанатизираните имами и незаконното функциониране на джамии,
показва в известен смисъл признаци на спад в сравнение с
настъплението от предишни години заради особено строгите мерки,
предприети от властите с изключение на Босна и Херцеговина. В
нея държавата и нейните механизми почти не функционират, а
уахабитизмът се разпространява безпрепятствено.

Освен това, религиозната радикализация идва в
противоречие с историческата убеденост на албанците, че
единствената им религия са техните албански корени.
„Крепостите“ на джихадизма в Босна са най-вече
отдалечените планински села, изоставени по време на войната от
техните сръбски жители, чиито къщи по-късно са продадени. Те са
били купени от босненски уахабити и салафити.

С течение на времето и тъй като са били
откъснати от корена си в тази така или иначе парализирана
страна, те са се превърнали в огнища за насаждане на ислямския
фанатизъм. В тях законите на държавата са заменени от шериата.

Терористичните нападения на ислямисти по
различни цели в Босна са започнали от 2002 г. и продължават и
днес. Така тази страна е единствената на Балканите, в която
терористичните актове намират проява. Тя е на второ място в
Европа след Белгия по брой на нейните граждани, воюващи на
страната на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак.

Дори и сега полицията избягва да се появява в
„селата на Аллах“ и даже през 2010 г. бе необходимо да бъде
изпратена една част от 600 въоръжени мъже на специалните сили,
за да може да нахлуе в две от тях – Горна Маоча и Овча, смятани
за крепости на ислямския фундаментализъм. При обиските,
извършени в домове, бяха намерени оръжия, експлозиви и колани,
използвани от бомбаджиите самоубийци.

БТА