Боршош направил театър в НДК на пълна загуба и без бюджет (За меринджея на двореца еп. 2.)

През януари 2017 г. директорът на НДК Мирослав Боршош направи пиар кампания да обяснява какви велики реформи ще извърши в двореца и да обоснове искането на пари от държавата. Във фоайето беше сътворена арт инсталация от отпадъци и реквизити от мазетата на НДК. Боршош свика там пресконференция. Снимка: e-vestnik

Едно от най-голeмите постижения на Мирослав Боршош като шеф на НДК е театър „Коко Азарян”. Звучи много ефектно, кръстен е на любим режисьор на актьори и публика. Един млад културен мениджър със замах направил театър…
Театърът е в преобразуваната Зала 2 на НДК, която преди това е била многофункционална – става и за конференции, и за концерти, и за представления. Сега е само сцена за театър. Ремонтът струва към 2 млн. лева, без това да е съобщено официално и трудно може да се проследи по фактури. При ремонта е премахнато барчето пред залата, върху мраморния под са залепени евтини керамични плочки.
Там се играят по 4 представления на месец, при пълна загуба. За сезон 2016-2017 са обявени две постановки. Обикновено на премиера идват повече хора, след това по 20-30 зрители.

Назначени са на щат озвучители, осветители, гардеробиерки, реквизиторки, асистент режисьори – като в най-богатите времена на Людмила Живкова. Тоест, резултатът е още един държавен театър, при толкова театри в София с оскъден бюджет. Този на практика държавен театър няма бюджет от държавата. Колкото определи Боршош, той излива пари по свое усмотрение, на хора, които е избрал. Създава си кръг от храненици (не само в театъра), които после го защитават като благодетел. Както неотдавна писа шефът на борда на директорите на НДК, там са раздавани холивудски хонорари. При всеобщата бедност на актьори и театри.
Ако държавата ще дава още пари за театър извънбюджетно, това ли е начинът – по личен избор на Боршош? Без компетентно решение къде и за кого. Сумата, пръсната за театър „Азарян” досега е равна на увеличение на месечните заплати на всички актьори в България с по 100 лева за една година.

За да компенсира загубата на една зала за събития, превърната в театър, Боршош се опитва да направи друга зала в помещение, неподходящо за това. Ликвидиран е един ресторант от западната страна на НДК, който си е плащал наем най-редовно, и е бил доста представителен. За няколкостотин хиляди е пребоядисан, понапудрен, мебелите са разместени и разчистени, и е превърнат в „Зала 42”. Защо 42, след като залите в двореца са само няколко? Неофициалната версия е, че Боршош е поел НДК на възраст 42 години и от тщеславие иска да отбележи това, сякаш тази зала ще влезе в историята. Истината е, че за последните около два месеца приходите от нея са към 500 лева наем.

Клуб „Перото” и Центърът на книгата

Създадени са по идея на литератора Светльо Желев, бивш директор на издателство „Сиела”. Той е и пръв шеф на Центъра на книгата в НДК. Но Боршош го гони изведнъж, без предупреждение и без разумно обяснение.
На издателства, с които има договор за продажба на книги (с търговска отстъпка между 45 и 60%), клубът не взима наем на час за премиера на книга. Онези, които нямат договор, плащат на час по 200 лева (без ДДС). Отделно кетъринг. Една премиера в клуба излиза над 1000 лева. Има книги, които се продават основно на премиерата, по 100-200 и повече броя.
Фирмата за кетъринг е избрана без конкурс, няма друга дейност, освен да обслужва „Перото”. Кафето в клуба е 2,50 лв., чай за 4 лв.
Внимание – в клуба работят на заплата 11 души! Да не помисли някой, че клуб „Перото” е станал като някогашния клуб на писателите на „Ангел Кънчев” 5? Не. Малко име е скъпо на писатели и на читатели, и освен на някоя премиера, каквато може да се направи къде ли не в София, през останалото време посетителите са всякакви.
Цяла зима клуб „Перото” е пълен със студенти араби и африканци, които по някакви причини са си харесали мястото, идват да ползват интернет, защото не ги задължават да консумират. Боршош е чуван да се шегува на влизане в „Перото” – „Има ли бели хора тук?”.
Центърът на книгата е просто един офис, пред закриване. Идеята е да отпуска пари за подпомагане издаването на книги, но на какъв принцип? С държавни пари да подпомагаш книги, а Боршош да реши за кои? И сега, при фактически фалит, пари няма. Няма кой да провери платените суми и колко реално са дадени. Парите идват от бюджета на НДК, който се пълни с наеми и финансиране от държавата. Читателят може да е забравил, но НДК е държавен, а Боршош не е частен предприемач.

 

Виж още – Боршош платил да го сложат на корицата на сп.“Форбс

(следва – Боршош плащал десетки хиляди на сайтове, стотици хиладси на Би Ти Ви, 65 хил. да направят сайт на НДК…)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.