Германските медии обслужили Меркел за бежанския поток. И по какво тя се различава от Путин?

Снимка: Ралф Петерс Дойче веле

Либералните адепти на Меркел, която е тяхно знаме и символ, сигурно ще се задавят от възмущение от подобно сравнение.
Сравнението между Меркел и Путин на пръв поглед изглежда преувеличено. Но… И германците, и руснаците са си припознали Меркел и Путин за свои национални лидери. Меркел има около 50% подкрепа според последни проучвания и има шанс да стане канцлер за четвърти път. Какво различно от Путин? И той има висока подкрепа, дори по-висока от тази на Меркел, става ту президент, ту премиер.

Оказва се, има и други прилики. Как се постига висок рейтинг на един политик, без подкрепа в медиите? „Дойче веле” публикува статия за резултати от анализи на публикациите на германските медии по темата за мигрантската криза.
Според проучването те са се провалили в отразяването на притока от мигранти през 2015/2016 г. Водещите печатни медии са следвали стриктно линията на правителството. Медиите не са изпълнили основната си задача да обясняват по дистанциран начин процесите, а са суфлирали на правителството, следвали са правителствена политика и са „разпоредили”.
Това е изследване, за което пише Фолкер Вагенер в „Дойче Веле” (виж тук).

Тези упреци досега са били произнасяни от крайнодесните в Германия. А сега се появи сериозно научно проучване, което отправя сериозни критики към германските вестници за мигрантите (наричани по правило бежанци, въпреки изследвания, че неголям процент от тях са такива).
След като са анализирали хиляди вестникарски статии, най-вече в четирите водещи печатни издания – „Зюддойче Цайтунг“, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, „Ди Велт“ и „Билдцайтунг“, авторите стигат до извода, че редакторите са се изявявали предимно като възпитатели и морализатори, вместо като критични наблюдатели.
Това с други думи се нарича

пропаганда и агитация, а не информация,

анализ и коментар.

По какво се различава това от ситуацията с медиите в Русия? И те подкрепят правителство, „суфлират” му. Дори там се намират медии, които са остро критични към Путин и правителството, каквито не се срещат в Германия. Разбира се, в Русия има и преследване на журналисти, репресии срещу медии, убити журналисти дори. Все пак тази страна е по-близо до Азия и има друга имперска история. Въпрос на културни пластове. Но прилики все пак има.

Демонстрацията против миграционната политика на Меркел на 30 юли в Берлин, която беше скрита в основните германски медии. Снимка: Ватан

Изследването, в което са били проучени и публикации на 85 регионални вестника в Германия, е представително. Според авторите му, онзи, който между февруари 2015 и март 2016 си е позволявал да изрази критични позиции спрямо притока на бежанци, неизбежно е бил подозиран  в ксенофобия.
Възгледите на онази част от населението, „която по различни причини е била скептично настроена към приема на мигрантите, така и не са били сериозно отразени във водените тогава дебати”, се казва още в изследването.

Това мнозина наричаха „цензура”, а германци изливаха възмущението си във форумите на английските вестници, които отразяваха не толкова едностранчиво проблема с бежанците. Медиите в Германия стигаха дотам, че не показваха в новините протестни митинги и шествия срещу политиката на Меркел, дори пред сградите на водещите телевизии. За което в e-vestnik писахме своевременно (виж тук).

Информациите в германските вестници са били подчертано морализаторски,  а темата за бежанците е разглеждана прекалено сантиментално, с твърде малко критични въпроси към всички отговорни фактори.

Едва 6 процента сред близо 35-те хиляди изследвани статии, са представлявали автентични собствени репортажи и информации от мястото на събитията. Това се отнася основно за четирите водещи печатни медии. Всеки пети  текст, публикуван от тях по темата, е бил коментиращ, а това е необичайно висок дял, констатира ръководителят на изследването Михаел Халер.

Плакат на протест срещу Меркел. Надписът гласи: „Меркел, вземи твоите мюсюлмани с теб и се махай“. Снимка: ЕПА/БТА

Според изследването в едва 100 статии (от 35 000) е имало интервюта с експерти, които да са в състояние да разясняват важни въпроси, включително и етническите особености на пристигащите мигранти. Темата е била третирана твърде абстрактно и формално.
43% от хората, на които печатните издания по онова време дават думата за изказвания, са били представители на федералното правителство, на министерствата и политическите партии.
Позициите на дяснорадикалната „Алтернатива за Германия“ обаче, която е известна с критичните си позиции относно приема на бежанците, на практика не е била представена в тези материали (0,1 процента).

Авторите на изследването говорят за

„отчетлив превес на политическия елит”,

който с помощта на медиите, в този случаи – на печатните – на практика е доминирал темата изцяло. И то – в съответствие с политическата линия на управляващата коалиция. „Политиката и медиите на практика са били под един похлупак, който е накарал мнозина от критичните наблюдатели да говорят за „мейнстрийм” и „печат на управляващите”.
Заключенията на медийните експерти по същество се отнасят и до телевизионните материали.

Оказва с, че с подкрепата си за лидерката на Германия тамошните медии създават у нея и обществото погрешна картина на действителността. И самата Меркел се чувства убедена в правотата си, а критиките срещу нея идват главно отвън. Политици от ЕС, не само ксенофоби, я критикуваха за бежанската политика. Но тя беше самоуверена и се опита да наложи своята политика на целия ЕС, като задължи всички страни да приемат бежанци. Това създаде напрежение между страните от ЕС и беше една от причините за резултатите от референдума във Великобритания.
Когато с медийно обслужване (на практика цензура) се преследва една цел, могат да се получат странични ефекти, които пропукват целия ЕС.

Меркелистите я поддръжат като своя икона и яростно се противопоставят на всяка критична дума за нея. За четвърти мандат тя ще се превърне в бреме за целия ЕС. Либералният патос в нейна защита напомня комунистическия патос от отминали времена.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.