От кое питие боли най-много глава?
Читателят може да срещне множество напълно противоречащи си статии с обяснения от кое питие боли най-много глава и съвети какво да пием. За бирата вече стана дума (виж тук).
Най-честите съвети са да се пият светли или прозрачни на цвят питиета, защото те имали по-малко съпътстващи продукти от дестилацията на алкохол (етанол), в сравнение с тъмните на цвят питиета. И се раздават съвети да се предпочита водка пред уиски, светла бира пред тъмна, бяло вино пред червено. Да, ама… Практиката показва, че и от водка, и от джин боли глава. И от водка до водка и от джин до джин има голяма разлика. И понасянето на питиетата е индивидуално, всеки трябва да опитва и да избира своя вид питие, дори конкретни марки питиета, и да не разчита на такива общи съвети.
Според доста публикации от червено вино боли повече глава, отколкото от бяло. Според други обаче най-лошият главобол е точно от бяло вино, от шампанско.
На каквато и класация за най-силен махмурлук да попадне читателят, трябва да знае, че всичко е индивидуално и зависи от древната максима на Авицена – „Дозата прави лекарството”. И както обясни в интервю тук чернодробният хирург проф. Гайдарски, „Алкохолът има лечебна, токсична и смъртоносна доза”.
И все пак – от какво боли повече глава и ни е по-лошо на другия ден?
Съпътстващи продукти и как се делят напитките
Концентратите могат да се разделят на две основни групи – изцяло дестилирани или направени с разреждане на чист спирт. Това се отнася и за бренди, джин, блендед уиски, узо, текила и др. Масовите видове на тези питиета се правят от чист спирт с добавен малко или повече натурален дестилат, или въобще без, само с ароматни и вкусови добавки. Възможно е от такива питиета, направени от чист спирт, да имат по-малко неприятни ефекти като главобол, в сравнение с питиета изцяло от натурален дестилат.
Натуралният дестилат има повече т. нар. съпътстващи етиловия алкохол продукти, които се отделят при дестилацията (на английски се наричат сongeners). Те са в малки количества. Някои от тях са вредни, има допустими норми. Но като цяло те носят ароматните и вкусови качества на съответното питие. В тези съпътстващи дестилацията на етиловия алкохол продукти най-общо влизат и различни видове алкохоли – метилов, изопропилов, изоамилов и др., ацеталдехиди, алдехиди, естери, органични ароматни вещества. Така съпътстващите продукти са нож с две остриета – хем дават качеството на питието, хем могат да имат неприятни ефекти. Разбира се, при производството съдържанието им се контролира. При различните питиета тези съпътстващи продукти са различни, в зависимост от суровината. Също така, когато за конкретното питие се използва малко дестилат, разреден със спирт, вредните ефекти са по-малко. Но не са изключени, защото и спиртът може да не е с високо качество. Има и т. нар. чисто менте, например текила или джин и др., които се правят от спирт с ароматни добавки, без никакъв дестилат. Всичко зависи от спирта в този случай. Но има и нелегални ментета, при които спиртът може да е направо отровен. Затова не трябва да се пие например ракия, която се продава в туба или пластмасова бутилка.
Водка
Погрешно някои слагат в класацията като номер едно най-чисто питие водката, от която няма махмурлук. Пиячите с опит са имали случаи да карат тежък махмурлук от водка, с главоболие, повръщане и всички екстри, да не ги споменаваме. Водката се прави от чист спирт, но в повечето водки се съдържа захар от 2-3 г до 20-ина грама на литър (или мед), което я прави по-пивка. Съдържат се и екстракти от разни растения. Съдържат се и много малки концентрации вещества от суровината, от която е добит спиртът. Както е известно, има спирт с различен произход – зеленчуков, меласов, зърнен, плодов. А водка се прави от различни видове спирт – зърнен, от картофи и др. В някои видове спирт, дори да са дестилирани до 95-96 градуса, има хилядни от грама от суровината. И според суровината може съвсем малки концентрации от някои вещества да способстват за главоболие и махмурлук. Няма правила, всеки пияч трябва да опитва и установи своите марки водка, от които няма последствия.
Уиски
Масовите марки блендед уиски са способни да докарат тежък махмурлук и главоболие. Не могат да се посочват конкретни видове, защото опира и до индивидуалните възприятия. Но блендед уиски се прави от малцов дестилат (20-30%), смесен със спирт. За благозвучие това се нарича бленд от малцови и зърнени дестилати. Познавачи твърдят, че спиртът понякога може и да не бъде зърнен, въпреки всички строги регулации. Както и да е. Не може да се разчита, че от блендед уиски няма да има последствия.
Съвсем друга е ситуацията с малцовото уиски. То е изцяло от малцов дестилат, добит от ферментирал покълнал ечемик. Дестилирано е до около 70 градуса, след това отлежавало 5-10-12-15 години. Самият дестилат съдържа малко полезни съставки от покълналото зърно. Но не това е най-важното. Спиртът е по-чист и отлежал, затова пиенето на малцово уиски по правило не води до напиване, по-скоро до замайване. Разбира се, има хора, които се оплакват и от малцово уиски. На някои им действат зле димните съставки от опушването на ечемика с торф, на други – танините от бъчвите, в които отлежава уискито. Така че тук отново въпросът опира да проверка по метода на „проба-грешка”. Всеки трябва да опита и да си избере марките, с които няма проблеми. Повечето малцови уискита от западното крайбрежие на Шотландия и от о. Айла например са със силен тежък аромат, някои направо миришат на сироп за кашлица и на изгорена гума. Има хора, които не понасят и не им се отразява добре. Има обаче малцови от други дестилерии, които са леки на вкус. По правило истинското уиски е малцово. Затова е и по-скъпо.
Джин и ром
Джинът съдържа екстракти от хвойна, съответно се съдържат танини, етерични масла и др. вещества. Всеки трябва да установи поносимостта си към това. По принцип от джин човек се напива тежко. Има различни видове джин, при някои се настойва спирт с плодове и др. от хвойна, при други се дестилира ферментирала каша с плодове от хвойна. По който и да е начин, не е за препоръчване човек да се напива с джин, не дай си боже с коктейли от джин или да смесва с други питиета.
Ромът пък най-често съдържа захар в по-големи количества от водка. Има, разбира се и отлежали ромове, там пък бъчвите могат да се отразят неблагоприятно на по-чувствителните. И това не е питие за напиване.
Бяло или червено?
Доста статии са изписани, че от червеното вино повече боли глава, отколкото от бяло. Но практиката сочи по-скоро обратното. Има страни като Австрия и Германия, където се правят предимно бели вина (поради географското им положение) и се поощрява пиенето им, затова и се появяват по-често такива статии.
Отново става дума за индивидуални възприятия. Има хора, които не пият червено, защото им действа зле на стомаха. Танините дразнят хора с по-чувствителни стомаси, язваджии, хора с гастрит. И затова предпочитат бяло и го хвалят като по-добро, с по-малко последствия. Но бялото вино, в количества повече от половин бутилка, не дай боже повече от една, докарва сериозен махмурлук. Белите вина и бялото грозде съдържат значително по-малко танини от червените. Танините в червените вина са естествен консервант. В белите той е по-малко, затова му се добавят около два пъти повече сулфити, за да не се окислява. Сулфитите имат пряко влияние за главоболие и махмурлук. Същевременно има хора, на които точно танините предизвикват главоболие. Отново човек трябва да установи с метода „проба-грешка” какво да пие. Има дори конкретни марки вина, които се отразяват зле на някои хора. По-алергичните, като опитат някои вина, реагират веднага, почервеняват им лицата, избиват червени петна, особено, ако в избата са употребявали различни химикали (макар и разрешени) при производството. Главоболието е гарантирано.
Шампанското (пенливите вина)
са най-опасни. Те съдържат обикновено от 5-6 грама до около 40 г захар на литър, според вида. Съдържат и всички екстри от сулфити, каквито има в белите вина. Освен това са газирани (естествено или изкуствено) и това помага за по-бързото усвояване на алкохола в кръвта. Човек се напива неусетно и най-често на другия ден може да го сполети главоболие. Шампанско трябва да се пие само до 2-3 чаши, не повече от 300-400 мл.
(следва – напиване с ракия, мастика, узо, бренди, и как да се опазим)