Заплахата от севернокорейски ракети връща в Ню Йорк спомена за Студената война

Антиамерикански плакат от Северна Корея

Ню Йорк вече е в обсега на севернокорейските ракети – тази заплаха им се струва нереална на младите, но у по-възрастните събужда спомена за Студената война и противоатомните убежища, които могат да бъдат видени и днес.

Хипотезата за нападение срещу американския мегаполис не е сред темите за разговор в съботния следобед, но много хора си спомнят историята.

Младите не свързват новината с нещо конкретно, което може да промени живота им.

„Имаме в Южна Корея база с противоракетна отбрана, тъй че не се тревожа кой знае колко“, казва Питър Чан, роден в Тайван и отрасъл в САЩ. „Според мен те блъфират“, добавя той.

„Не вярвам заплахата да е реална“ въпреки севернокорейските тестове от петък, добавя Роса – 26-годишна нюйоркчанка, която не си казва фамилното име.

„Не ме притеснява дали утре Северна Корея ще ни нападне“, уверява нейният приятел Алън, също на 26, който също се представя само с малко име.

По-възрастните обаче, помнейки Студената война, често приемат нещата по-сериозно.

„Те се разрастваха и разрастваха. Всички си мълчаха, и ето, накрая те постигнаха, каквото искаха“, казва по повод севернокорейските ядрени оръжия Стив Коваленко, 71-годишен монтьор, донякъде фаталист.

„Хората се тревожат, но никой не прави нищо“, въздъхва той.

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун според Стив е повод за тревога, но почти толкова го плаши и президентът на САЩ Доналд Тръмп, непредсказуем и агресивен.

Последните часове връщат десетилетия назад друг жител на Ню Йорк, Дейвид Артър. Днес на 62, той си спомня как единайсетгодишен е участвал в упражнения по гражданска защита в училище.

„Всички приказваха за това“ – за съветската ядрена заплаха, казва Артър. За нея напомнял и звукът на сирените, изпробвани всеки вторник сутрин.

Обществена пералня

Именно тогава губернаторът на щата Ню Йорк Нелсън Рокфелер обявил за приоритет противоатомните убежища.

През 1963 г. сградите, определени от армията като убежища, били общо 17 448.

Ясно личали отдалеч по жълто-черните табели със знака за радиоактивност. Тези знаци още стоят на десетки постройки, чиито обитатели, запитани от АФП, не знаят какво означават.

Убежището в блока на Дейвид Артър е превърнато в обществена пералня. Сутеренното помещение с много прозорци към улицата съвсем не е изолирано и не би осигурило кой знае каква защита при нападение.

„Тази програма е спряна от десетилетия, значи мястото не е сигурно“, потвърждава Джефри Слиджълмилк, зам.-директор на Националния център за предпазване от бедствия към Колумбийския университет.

Вече години наред Ню Йорк предпочита да инвестира в други действия при спешни ситуации, които днес са сред най-усъвършенстваните в САЩ, по думите на експерта.

На 25 април местните власти организираха под егидата на Федералната агенция за извънредните ситуации (ФЕМА) мащабно учение с кодовото име Gotham Shield („Щитът на Готам сити“, както наричат понякога Ню Йорк); на местен футболен стадион бе разположена и полева болница.

Подобни учения обаче се развиват по сценарий за портативна бомба (suitcase bomb) или обикновена бомба с добавено радиоактивно вещество, която се задейства на място и вероятно е с ограничена мощност.

Обаче „според мен никой град или регион (на САЩ) не е подготвен изцяло“ за атака от въздуха с по-мощна бомба или ракета, обяснява Слиджълмилк.

От първостепенно значение е разяснителната дейност, твърди той. „Как да говориш за заплаха от ядрена война, без да помислят, че или криеш нещо, или ненужно плашиш хората? – пита се той. – Едва започваме да обсъждаме въпроса в страната.“

„Тези неща трябва всеки ден да са в новините“, заявява Дейвид Артър, който казва за себе си, че е „страшно разтревожен“.

А в Кориа таун – корейския квартал на Манхатън, две млади корейки, преселнички в Щатите, се тревожат много повече за семействата си, останали в Южна Корея, отколкото за американците.

Не искаме пак война. Не искам страната ни да стане заложник на геополитически маневри, казва едната и не иска да се представи. „Но САЩ едва ли много ги е грижа“, добавя тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.