Накъде води руско-американският дипломатически конфликт?

Би Би Си

Решението на Русия значително да съкрати персонала на американските дипломатически мисии слага край на всички надежди за ново рестартиране на отношенията между Вашингтон и Москва в най-близко бъдеще. Нещо повече, то може да открие нов, пълен с неясноти период на съперничество между двете страни.

Президентът на Русия Владимир Путин бе сметнал, че ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, ще може да се изградят съвсем различни двустранни отношения.

По всичко личи, че Путин се е излъгал. Разчитайки на недвусмислените сигнали от предизборния щаб на Тръмп, че рестартиране на двустранните връзки е възможно, дори желателно, Москва се намеси в американската изборна кампания по безпрецедентен начин, както твърдят тайните служби на САЩ.

В момента се разследва колко далеч е стигнала Русия в подкрепата за Тръмп по време на изборната кампания. Това естествено е важен момент на фона на влошаващите се дипломатически отношения.

Русия естествено отрича всичко, но Кремъл явно свързваше големи надежди с новия „политически дисидент“ в Белия дом.

Москва се надяваше на промяна в политическия климат – на такава атмосфера във Вашингтон, в която да стане възможна отмяната на много от западните санкции, наложени след анексията на Крим.

Нещо повече, Русия би желала да сключи със САЩ сделка, в резултат на която Вашингтон да признае Москва за равноправен дипломатически играч, партньор в действията в горещи точки от рода на Сирия и като цяло в борбата с тероризма, породен от радикалната ислямистка идеология.

Тези надежди рухнаха. Русия изглежда е развила нереалистични очаквания спрямо президента Тръмп.

Как си го е представял Путин – като напорист съмишленик или като политик и дипломат лека категория, който лесно може да бъде управляван и манипулиран?

При всяко положение намесата на Русия в американската вътрешна политика и разследването в тази връзка станаха пречка за възникването на каквито и да било нови отношения.

Русия навярно не бе схванала колко остро ще реагира на действията й Конгресът, сметнала бе липсата на тревога по този повод в лагера на Тръмп за доминираща позиция сред привържениците на президента на Капитолийския хълм.

Какъв бе резултатът? Отношенията между Вашингтон и Москва бездруго не бяха добри, а изгонването на дипломатите само потвърждава, че в обозримо бъдеще със сигурност няма и да се подобрят.

Всичко това явно ще се отрази на украинската криза, конфликта в Сирия и т. н.

Това означава, че Москва ще активизира информационната си кампания и действията в киберпространството, насочени срещу Запада и особено срещу малките страни, чиито инфраструктури и политически системи изглеждат по-уязвими.

Русия ще продължи да модернизира стратегическите си ядрени оръжия. Но САЩ също имат собствени амбициозни планове.

Не бива впрочем да отсъждаме, че се повтарят времената на студената война. Русия вече не е световна сила, каквато бе Съветският съюз.

Но има защо да сме загрижени. Идеологията на Кремъл – един вид авторитарен държавен капитализъм, изглежда привлекателна дори за политици от някои страни, членуващи в НАТО.
Действията на Русия обаче са свързани с редица ограничения.

Едното е фактът, че с деструктивни методи далеч не се стига. Дипломатическото влияние изисква отдаденост и пряка комуникация.

Точно затова например Русия си оставаше ключов играч в постигането на сделка с Иран – независимо от обтегнатите отношения на Москва с администрацията на Обама.

Всъщност решението на Русия да намали персонала на американските дипломатически учреждения е сравнително мека стъпка, сочеща, че Москва навярно иска да подсигури на администрацията на Тръмп поле за маневри.

Второ, грешната оценка за възможностите на новата президентската администрация да започне рестартиране е полезен урок за Москва.

С отслабения Държавен департамент, с преобладаващите в Белия дом хора, верни на Тръмп, но с неголям дипломатически опит, САЩ в очите на Москва изглеждат все по-непредсказуеми.

А както показа първата студена война, това не е добре за никого.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.