Домашната бира е по-хубава от заводската. И от домашната ракия. Как се прави?

+ Интервю с Виктор Върбанов, пионер на домашното пивоварство

Трима активисти домашни пивовари (отляво Виктор Върбанов, в средата председателят на асоциацията на домашните пивовари Темелко Пампов) варят заедно бира. Снимка: личен архив

Домашната бира е като домашната ракия, но още по-хубава. Домашна ракия се прави от отпадъци от виненото производство – изцедени джибри. Рядко някой си прави ракия от цяло грозде. По подобен начин правят и масовите ракии във винпромите – от остатъци от виненото производство. Само специалните ракии, които са по-скъпи, във винпромите се правят от подбрано грозде.

При домашната бира е различно. Масовите заводски бири се правят с поевтиняване на производството, използване на немалциран ечемик, добавки от друго зърно, производство на концентрирана бира, която после се разрежда и т. н., индустриализиран процес.
А домашната бира е връщане към най-чистите технологии за правене на бира, от най-чисти суровини – малц, хмел и вода, както е по заповедта на Баварския херцог от 1516 г. и строгите немски закони.

Мирослав М., 52-годишен домашен пивовар, обяснява: „Сам се запалих да пробвам, без никакъв опит и помощ. Четох из интернет, купих си малц, хмел, дрожди и направих първата си бира. Стана много добра, който я опита, я хареса”.

Домашно сварен амбър ейл. Съставки: австрийски пилс. малц, 3 вида немски малцове, хмел „Магнум” и „Фугълс”. Дрожди – „Safale S04”. Снимка: личен архив

Мирослав казва, че в интернет може да се намери всичко – от обяснения и форуми, в които се споделя опит как се правят различните видове бира, до закупуване на различни видове малц и хмел. Например сайтът beer-bg.com е пълен с обяснения, форум, в който се разменят съвети, също и с раздели за продажба на малц, хмел, дрожди. Малцът е български и вносен, цената му варира между лев и нещо килото до няколко лева килото. Хмел също има доста видове – и на гранули, и на цвят. Дрождите, с които се подквасва пивната мъст, са различни, за различните видове бира.

Мирослав, както и повечето домашни пивовари, правят бира тип ейл, с горна ферментация. За класическата немска бира тип лагер, е нужна хладилна инсталация, защото част от процесите са на ниски температури. В домашни условия е трудно, затова някои домашни пивовари варят този тип бира зимно време.

Малцът може да се купи смлян, може и сам да го смелиш. Преди да се смели може да се складира за по-дълго, но като се смели трябва бързо да се използва.

„Аз варя на газови котлони в 40-литров съд. Слагам на 1 кг малц 3 литра вода и варя по специална таблица – достига се последователно до различни температури, всичко трябва да се следи с термометри. След това се промива – кашата се прецежда, като се долива отгоре подгряна вода, още по 4 литра на килограм малц. Получената прецедена течност се вари отново, после рязко се охлажда. Използвам серпантина, в която пускам да тече по тръбата чешмяна вода. Като стигне 20 градуса, подквасвам с бирената мая – за горна ферментация. Около седмица кипи и се успокоява. После се прецежда и налива в бутилки, съдове по избор. За да се газира, се добавя в бутилките или съдовете по съвсем малко каша с дрожди. Така в бутилката или в съда става вторична ферментация и се газира. Газиране може да стане и с въглероден двуокис от бутилка, който има инсталация за наливане на бира, може да пробва. Бирата си поема толкова въглероден двуокис, колкото трябва.”

Виктор Върбанов, домашен пивовар: По света за домашно пиво не се плаща акциз

Виктор Върбанов е 47-годишен, от Велико Търново. Активен домашен пивовар, един от учредителите на Асоциацията на дмашните пивовари и член на управителния съвет. Стопанин на сайта beer-bg.com. Има малък частен бизнес, една от фирмите му се казва „Втора бира” ЕООД.

Виктор Върбанов. Снимка: личен архив

– Какво представлява домашната бира?

– Домашната бира се произвежда от домашни пивовари, които я правят за собствено удоволствие и консумация. Не е комерсиален продукт и не може да се продава. Използват се същите пивоварни материали – малц, хмел, дрожди (мая) и вода.
Начинът (технологията) на приготвяне е такава каквато е била преди индустриалната революция – смачкване на малца чрез валцова мелничка или други подобни, накисване в гореща вода с точно определена температура, озахаряване на малцовата каша, прецеждане и промиване на триците с още вода, варене на пивната мъст с хмел, охлаждане и добавяне на дрождите.
Следва 1 седмица ферментация, бутилиране с добавка на захари под формата на пивна мъст, малцов екстракт, или най-обикновена захар (може и декстроза – глюкоза на прах) и още една седмица за бутилкова доферментация и газировка.

Домашно сварена ирландска червена бира – от типа ейл. Използвана е смес от светъл български малц, два вида немски малцове, американски хмел и дрожди „Нотингам ейл”. Снимка: личен архив

Според стила бира се определят и съставките – комбинация от няколко малца, хмела, и специфичните за стила дрожди.
Може да бъде с горна ферментация (ейлове), с долна ферментация (лагери), може да е и с микс от ечемични и пшенични малцове (Вайцен, ВИТ, и др.)
Стиловото разнообразие е огромно – познати са над 100 основни стила, всеки от които има множество подстилове.
Към домашната бира влизат и напитки като сайдер и медовина.

– Колко души обединява вашата Асоциация на домашните пивовари?

– Асоциацията на домашните пивовари в България е създадена през 2013 г. на 2 март от  група домашни пивовари и бирени ентусиасти в гр. Трявна, в механа Трявна (механата има собствена малка пивоварна). АДПБ е сдружение с нестопанска цел. Издържа се от членски внос и дарения. Има сайт homebrewers-bg.org и страница вав Фейсбук.
Управлява се от управителен съвет от 5 души с председател Темелко Пампов.

Серпантина за охлаждане, която се свързва с течаша вода от чешмата. Снимка: личен архив

Към днешна дата редовните членове на АДПБ са над 80 и броят им постоянно расте. Всяка година се провеждат срещи, дегустации и конкурси за най-добра домашна бира. Най-основното събитие е националният конкурс за домашна бира, който тази година беше на 1-ви април в София и привлече доста сериозно международно участие на домашни пивовари от Румъния, Молдова, Хърватска, Словакия, Словения и др. Победител стана българският домашен пивовар от Сливен – Йордан Ченков.
Ние също участваме в международни конкурси, като най-значимите бяха – в Румъния, Словакия и най-силния – в Загреб Хърватска. В много от тях спечелихме призови места и награди.
Издадохме и книжка наръчник за домашния пивовар „Домашна бира ? Това е лесно“, в тираж 1000 бр. изцяло списана и финансирана от български домашни пивовари.
Периодично правим и срещи и обучения по дегустиране и специфични и неспецифични техники.

– Домашната бира не може ли все пак да се продава, да опитат хората?

– Домашната бира се произвежда само за собствена консумация в семейството и сред приятелите. Не може да се продава тъй като е акцизен продукт, макар и с ниско съдържание на алкохол и съответно от там и малка стойност на акциза.

– Плащате ли акциз, като варите домашна бира? Задължават ли ви да се регистрирате като акцизен склад или някакви подобни ограничения?

– Сегашният закон за алкохола не познава понятието „домашен пивовар“ и поради това в него не е регламентирано производството на бира в домашни условия. Отправяни са питания до Агенция „Митници” и до Министерство на финансите дали и как точно дължим акциз, но и до сега отговор няма.
В повечето страни по света домашното пивоварство е регламентирано и позволено. Не се заплаща акциз. В някои страни има ограничение в обема на годишна база за едно лице. Но в повечето няма.

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.