На Тръмп му се налага да се шегува с Путин, но на Борисов – никога
Президентът на САЩ Тръмп благодари на Путин за прогонените 755 американски дипломати (от които около четвърт са американци, а останалите са руски служители на американска работа). Така Путин помагал да бъдат спестени съответните заплати от американския бюджет.
С това изказване Тръмп отново се изяви като последовател на Бойко Борисов, който на практика благодари (но искрено) на руския външен министър Лавров през октомври 2015 г. за призива му да се срамува като български премиер за спирането на “Южен поток”, признавайки си, че го направил в интерес на САЩ (макар самото спиране на потока да беше обявено от Путин година по-рано).
„Аз реално благодаря, че (Лавров – бел. ivo.bg) чете и коментира това, което казвам. Не го прави често, много ценя неговото мнение, защото е действително един изключително добър дипломат”, отвърна Борисов с извинителен тон, за да може след това да се изпъчи и да попита дали пък руснаците не се срамуват за скъпия газ, който ни продават.
Разликата между Борисов и Тръмп, освен във всичко друго, е в липсата на ирония от страна на нашенеца. Той наистина си казва каквото му е на сърцето (нали в един американски дипломатически доклад, изтекъл в Уикилийкс, се посочваше точно това: че Русия му е на сърцето).
Има и друга разлика, която е по-важна. Тръмп се прави на интересен заради огромната съпротива, която среща институционално за проявените от него пристрастия към Русия на Путин преди изборите. Властелинът на Белия дом се “оказа” доста безпомощен да отхвърли упреците и подозренията за руската му връзка. Принуден е да действа в постоянен отбранителен и обяснителен режим.
Нашият властелин няма такъв проблем. Нещо повече, той “скача на бой” в защита на Русия на Путин, ако му се стори, че някой в България им посяга. Видяхме тази грозна картинка по време на предишния му мандат, когато каза на президента Плевнелиев да си мери приказките по адрес на Русия, а министрите си на отбраната и на външните работи не просто смъмри, а направо унижи с публичното си шоу, когато ги заплаши да ги прати да служат на корабите за наказание, че подкрепяли идеята за създаване на общ флот с натовските съседи в Черно море (и да ядосат Путин с подобно намерение).
Днес на Борисов вече не му се налага да брани московските интереси по същия начин. Просто няма кой да го предизвика- нито в собственото му обкръжение, нито в отбора на т.нар. опозиция, която може да му се репчи по каквито и да било въпроси, но не и по темата за миролюбието и “прагматизма” в състезанието по подмазване на Путин. Мърморенето по адрес на западните санкции срещу приближените на руския самодържец политици и олигарси е обща, направо обединителна кауза от първостепенно значение в днешна България.
Тръмп спокойно може да продължи мисълта си за благодарността към Путин с “майтап, бе, хора”, докато при Борисов няма майтап – той таксува всеки руски шамар като аванта и дори е готов да плаща за нея. Справка: плати със задна дата данък подмазвачество на кремълската политика, когато заяви на 29 юли във Варна с три години закъснение, че от ЕС го били предали по въпроса за “Южен поток “ , но той си мълчал.
Оказа се, че цели три години Борисов мъченически е стаявал мъката си да бъде “предаден” от ЕС, но най-накрая я изплака пред студенти във Варна. С което опроверга себе си по повод собствени предишни твърдения, че има заслуга за спирането на руските енергийни проекти, т.е. проявил е храброст пред Кремъл. А “най-интересното” е, че темата за АЕЦ “Белене” тихомълком отново се появи в правителствената програма в София.
Няма да си мълча. Чувствам се предаден лично от премиера Борисов, който си направи труда да ми телефонира на 28 март 2012 г. в това качество с персонално съобщение, че току-що правителството му е гласувало решение за прекратяване на руския проект!
От ivo.bg