Легендата за парите в куфарчетата и как всъщност разграбиха държавата
Тя е в главите на хората, които представа нямат за реалността.
Ще се опитам да обясня как стана разграбването на държавата и нейният фалит, от моята гледна точка. Главният процес е приватизацията и той протече в три форми.
Форма едно – входно-изходна икономика. Соцът е мобилизираща и репресивна система, сложно устроена, с два главни механизма – Държавна сигурност и БКП. В момента, в който те изчезнаха, заводите бяха освободени от контрол. И какво стана? Директорът на завода, не точно партиен деец, а стопански номенклатурчик, на секундата започна да купува скъпо суровините, взимайки комисиона от продавача, и да продава евтино продукцията, взимайки втори път. Например той купува стомана вместо за 10 за 20 лева, като прибира разликата, после продава вместо за 10 за 5 лева и отново взима печалбата, този път като комисиона от продавача.
Това е режим на фалит на предприятията.
Разбира се, огрубявах с тези цифри, но такъв беше принципът – през цялото време директорът печелеше и от покупките, и от продажбите. А предприятието задлъжняваше, докато натрупа такъв дълг, който не може да изплати никога, защото целият завод не струва толкова.
В банките цареше същото. Ако ти трябваше заем, достатъчно беше да дадеш 10 % на този, който ти го отпуска, който пък от своя страна не се интересува какво ще правиш с тези пари и дали ще ги връщаш.
Така през 89-а година започнаха „промените”, тоест срутването на държавата, което продължи до хиперинфлацията.
А легендарните пари в куфарчета, за които ме питате, представляваха 0,0001 % от картината, която описах. На фона на тези разграбени милиарди, в едно куфарче колко са можели да изнесат кеш?! Пък и помислете, никакъв кеш не ти е необходим, ако можеш да отидеш в банката, да вземеш заем от 10 милиона, който след време да върнеш с един стек цигари. Затова казвам – тези, които обясняват разграбването на държавата с куфарчета, са
наивни, неосведомени хора
Но това беше само първият етап, който превърна предприятията в длъжници. И между другото лидерите на СДС дори не разбираха, не схващаха процеса. Докато държавата се разграбваше под носа им, те се бореха кой да стане шеф на еди-кой си институт, кой на БАН. Безумни некадърници, удивителни некадърници. Впрочем трябва да отбележим, че част от елита на СДС се включиха в процеса, но не като политици, а като участници в разграбването. Помните ли времето, когато предприятията натрупаха такива дългове, колкото струваше България по три?!
Вторият етап започна с масовата приватизация и продажбата вече на самата собственост. Защото дотук добре, откраднал си печалбата на завода, откраднал си даже повече, вкарал си го в заеми, но самият завод все още не е твой. Масовата приватизация се случи по времето на Виденов, както ви е известно, малко преди да гръмне хиперинфлацията.
И последва трети етап, когато раздадоха всичко, цялата държавна собственост, без енергетиката. Просто я подариха. Най-любимата ми сделка тук, в София, е продажбата на 110 обекта на „Витошка“, всеки от който, мен ако питате, струваше милион-два-три. Всичките 110 обекта бяха продадени за 11 милиона. Като дори не се посвениха част от тях да ги платят с реституционни бонове! Най-голямата кражба след националната е софийската. Представяте ли си: целият НАРКООП, всички плод и зеленчуци, всички бръснарници, магазини и т.н., хиляди обекти. Създадоха и 12 пула на приватизация, сложиха трети лица да ги продават, с две думи – приватизираха приватизацията. До такава степен трескаво крадяха!
Под бурните ръкопляскания на СДС-тълпа СДС-ръководство крадеше!
Но каквото и да им говориш, не разбират. Посочен им е врагът – комунистите! Те ви обраха с куфарите. Ама какви куфари, аланкоолу! Но да не мислите, че червените повече разбират?! И на тях им е посочен врагът – СДС – те ограбиха държавата. И до ден днешен теглят по една майна от общ характер. Въпреки че седесарите по едно време разбраха, че ги лъжат, затова се разпаднаха. Това бяха трите етапа.
При Костов свърши тази история. Помните 99-а година, нали?! Каква нищета, какъв кошмар, не се живееше!
Износи се на хората собствеността, зъбите им се износиха, и дограмите им се износиха, и колите им се износиха. И стана страш-но! И това упражнение продължи 10 години. Накрая хората изгониха и двете партии, двуполюсният модел гръмна и дойде царят. Ние до ден днешен (с известни прекъсвания) сме си при царя. Защото Бойко Борисов е негов цитат, центристки образ, който 16 години след прехода управлява. С две думи, с идването на царя преходът свърши, а царят (по-късно и Бойко Борисов) изигра ролята на Бонапарт. Бонапарт е човекът, който приключва революцията. Той прави якобинците графове, а графовете – банкери. Това е формулата на брак между бившите и бившите бивши.
Това е Бойко Борисов.
Той съеши сините с червените
И затова му казват понякога, че ГЕРБ е БКП. Не – ГЕРБ е и БКП, и СДС. Това е брак, сключен между сина на полицейския началник от онова време и дъщерята на реститутката, която е била репресирана впрочем. А пък бащата на полицейския началник е бил застрелян от дядото на реститутката преди 9-и. Това е „новият елит” и е краят на революцията! Това са новите собственици, които ще се разпореждат със съдбите на хората дълго време. Такава е ролята на Борисов, който сключи брак между двата елита. Това е и причината той да е толкова успешен, продължителен и любим. Затова всеки в ролята „Бонапарт” лесно се връща.
Бонапартизмът е силен, защото е взел филизи от двата елита – оженил е графа за якобинеца на основата на техния общ знаменател – собствеността.
Те са притежателите, тяхно е „Шанз-Елизе”, така да се каже. Разходете се по центъра на кой да е окръжен град и ще го видите – чие е това, това, това, това? На брака между якобинеца и графа. Така завършват революциите. И добре че свършват, защото те са най-скъпите процеси в едно общество, носят само нещастие на хората. Но слава богу, понеже сме малка държава, имаме силен стабилизиращ фактор – Европа. Ако не беше Европа, тук щеше да е тежка гладня и смрадня кървава, кър-ва-ва. Ако, не дай боже, ей сега както друса, Европа се разпадне, ще видите как ще деградира всичко, как ще се мутризираме за броени месеци, какви кошмарни типове ще се покажат.
Текстът е извадка от голямо интервю в три части за „Гласове”