Крави с три вимета край Нови хан? Търси се ядрено сметище…

Хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови хан. Снимки: ДП „Радиоактивни отпадъци“

Крави с по 3 вимета и цели ливади с четирилистни детелини има в Нови хан – такива съобщения пуснаха активисти на сдружението „Нови хан – европейско селище”. Според тях причината е хранилището за радиоактивни отпадъци на 4 км. от селището.

Къде отиват радиоактивните отпадъци в България?
Отработеното гориво от АЕЦ „Козлодуй” остава на площадката на ядрената централа и (засега) периодично се извозва в Русия по договор с доставчика на ядреното гориво – „ТВЕЛ”.

Но тази практика тоновете ядрен боклук да заминават за Русия няма да продължи дълго.

От 2008 г. в България започва проучване за площадка за изграждане на Национално хранилище за високо радиоактивни отпадъци, казва инж. Борис Пеков, изпълнителен директор на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО). Емоцията ще е голяма, след като квартали, села и общини не искат дори безопасния боклук на София.

Къде ще бъде площадката за ядрения боклук? Въпрос с повишена трудност. Според инж. Пеков търсенето едва сега започва. Ще се избират места с подходящи в геологическо отношение терени – подпочвени води, пластове, разломи и т. н. Ще се изберат 7-8 терена и от тях ще се определи един. Възможностите са сравнително ограничени и се ориентират към Североизточна България, твърдят геолози. Допълнителна пречка ще е общественото мнение в малкото места, където геологически е възможно да се направят хранилища. Но ако България иска да има ядрена енергетика, трябва да си осигури място за радиоактивния отпадък.

Инж. Пеков не казва нищо определено за мястото засега, защото проучванията не са започнали (виж интервюто с него по-долу).

В АЕЦ “Козлодуй”, освен отработеното гориво, се трупат купища радиоактивни ръкавици, облекла, инструменти и много други материали, които са били под въздействие на радиация. Това са т. нар. ниско и средно радиоактивни отпадъци. Годишно от тях се натрупват около 1400 тона (!). В специално предприятие на площадката на централата те се преработват – като се разпределят според активността им, слагат се във варели, които голяма преса смачква до т. нар. таблетки. Таблетките се подреждат в стоманобетонни контейнери, заливат се с бетон, запечатват се и се складират временно в склад на площадката на АЕЦ-а. Временно, защото в момента тече процедура за изграждане и на Национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. За него вероятно терен ще бъде определен близо да самата АЕЦ.

В тези железопътни контейнери се съхраняват радиоативни отпадъци. Снимки: ДП „Радиоактивни отпадъци“

Но, освен от АЕЦ„Козлодуй”, има радиоактивни отпадъци от различни производства, в които се използват радиоактивни източници. Това са излезли от употреба източници на йонизиращо лъчение, които се използват в промишлеността, науката, медицината, в пожароизвестителни датчици, в някои гръмоотводи, влагомери, в рентгени, гама облъчватели, дефектоскопи и други уреди. Те се бракуват и складират за временно съхранение по специален ред в хранилището за т. нар. ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови хан.

Там радиоактивните източници с кратък живот на полуразпад, които са в специални транспортни контейнери, се съхраняват в хидроизолирани бетонни или железопътни контейнери. Досега не е имало изтичане на радиация. Съоръженията са толкова добре направени, че единственият риск за безопасността на контейнерите е терористична атака или падане на самолет, твърди инж. Борис Пеков. Като изпълнителен директор на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) той управлява единственото хранилище за ниски и средно радиоактивни отпадъци край Нови хан.
„Никакви крави с три вимета и ливади с четирилистни детелини няма тук”, казва Пеков. Той обяснява, че полетите над хранилището са забранени, но наскоро в района прелетял малък аероплан. Наблизо е частното летище Лесново на “Албена инвест”, от което се изпълняват любителски полети.

Съхраняване на радиоактивни отпадъци в стоманобетонен контейнер тип „куб“ в хранилището „Нови хан“. Снимки: ДП „Радиоактивни отпадъци“

Европейският съюз е отпуснал 6 млн. лева по програма ФАР за изграждане на територията на хранилището “Нови хан” на цех за преработка на радиоактивните отпадъци от бракувани източници на лъчение и затварянето им железобетонни кубове и за закрит склад, в който да се съхраняват. След 2015 г., когато трябва да е готово новото Национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, в него ще бъде преместен и погребан опакованият в няколко защитни слоя като в матрьошка боклук от “Нови хан”.

Активистите от сдружението “Нови хан – европейско селище” обаче не пуснали местните хора на първото обществено обсъждане на проектите за модернизация на хранилище “Нови хан”. Предстои ново обществено обсъждане на т. нар. Оценка за въздействие върху околната среда. Ако и то бъде провалено, цехът и складът няма да бъдат построени и отпадъците ще останат в сегашното състояние – на открито. Излезлите от употреба радиоактивни източници ще продължат да се карат в хранилище “Нови хан”, защото няма друго хранилище за ядрен боклук, което да ги приеме.

В България няма практика и не са предвидени законови възможности да се отпускат финансови средства за развитие и благоустройство на селищата, които се намират в района на хранилища за радиоактивни отпадъци, каквато е практиката в другите европейски държави, казва Пеков.

Хранилище от тунелен тип, изградено в стари минни галерии, при което се използва естествената геоложка защита. В България няма минни галерии, подходящи за такова хранилище, твърдят експертите.

При това положение трудно може да се очаква разбиране от местното население за изграждане на допълнителни съоръжения за преработка и складиране на отпадъците.

Спред Пеков в закона трябва да се запише, че един или повече процента от средствата, внасяни от АЕЦ и др. организации във Фонда за безопасно управление на радиоактивните отпадъци, ще се насочват за инвестиции в общините, които се намират в района на хранилища за ядрени отпадъци.

Инж. Борис Пеков: Принцип в ядрената енергетика е всяка държава да си поеме отпадъците

Борис Пеков е завършил Техническия университет в София през 1979 г. специалност “ Топлоядрена енергетика“ и е започнал работа в АЕЦ „Козлодуй“. Работил е в „Енергоремонт холдинг“ в София и в Агенцията по ядрено регулиране. От 1997 г. е в НЕК, след това в Министерството на енергетиката, където става началник на отдел „Ядрена енергетика и ядрена безопасност“. От 2006 г. е директор на държавното предприятие за управление на радиоактивни отпадъци.

– Г-н Пеков, промени ли се отношението ви към ядрената енергетика, откакто сте изпълнителен директор на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“?

– Винаги съм си мислил, че основният проблем на атомната енергетика се намира в самия ядрен цикъл на производство на електроенергия. Оказа, че радиоактивните отпадъци са много по-голям проблем. Много хубаво е да ползваш електричество, да завъртиш ключа и светнеш лампата, да гледаш телевизия, да включиш контакта и да пуснеш печката… но краен продукт от производството е не само токът, а и отпадъците, които се генерират при неговото производство. Те се оказаха не толкова технически, а проблем, свързан с неприемането им от хората. А няма как да не ги приемеш, след като отпадъците са твои, на страната. Всички използваме скенери за диагностика и апарати за лечение при необходимост. Докато ги ползваме е много добре, но в момента, в който те вече не вършат работа и трябва да ги махнем и сменим с нови, се оказва, че няма къде да ги сложим, да ги съхраним безопасно. Трябва да има такова място.

– Всички казват – да се реши проблемът, да се намери място, но по-далеч от мен?

– Същото е с пестицидите. Няма къде да ги сложат, защото никой не ги иска. И със софийския боклук – обикаля цяла България, защото никой не ще да е при него. А в същото време всички генерираме отпадъци.
Международен принцип в ядрената енергетика е, че всяка държава трябва да си поеме ангажимента за отпадъците, които са нейни.

Карта, която показва от колко краища на България се транспортират ниско и средно радиоактивни отпадъци в хранилището край Нови хан.

– Има ли вече разработки, които дават надежда, че ще се отървем от радиоактивните отпадъци по-скоро, а не след милион години?

– В световен мащаб се правят хранилища и за високорадиоактивни отпадъци – в САЩ, във Финландия, в Швеция. Ние трябва да тръгнем по-бързо по този път. Вече правим нещо – до 2015 г. ще изградим Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. ЕС ще помага. От Международния Козлодуйски фонд обещават, че ще дадат пари за хранилището. Решили сме да не обременяваме бъдещите поколения с ядрения боклук, но трябва да свършим доста работа.
Предложили сме четири възможни площадки за хранилището на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която трябва да одобри мястото за изграждане на съоръжението. Едната е в местността „Скат“, която се намира в охраняваната зона на АЕЦ „Козлодуй“, непосредствено до вътрешния път, срещу 5 и 6 блок. Посочили сме я като най-подходяща, не само с геолого-почвените си характеристики, но и защото отпадъците няма да се транспортират далече, има квалифицирана работна ръка и населението знае какво е това атомна централа и радиоактивни отпадъци. В Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци ще бъдат погребани отпадъците от АЕЦ „Козлодуй“, които се кондиционират и преработват в предприятието на площадката на атомната централа. Там ще отидат и отпадъците от сегашното Хранилище за радиоактивни отпадъци край Нови хан.
Догодина започваме изследвания за изграждане и на Национално хранилище за високо радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Хранилището за радиоактивни отпадъци Centre De L`Aube във Франция е въведено в експлоатация през 1992 г. В продължение на 60 г. то ще приема по 15 000 куб. м. радиоактивни отпадъци годишно.

– Има ли такова място в България?

– До 2015 г. България вече трябва да има виждане, решение и предпроектно проучване най-малкото за възможността за изграждане на хранилище за високорадиоактивни отпадъци. През 2008 г. ще бъде възложено на компетентна организация да търси и посочи дали в България има подходящи терени и ако има къде са те. Ще се направи предварителен преглед на геологическата структура и възможности. Ще се изключат местата, където има разломи. Там, където няма, ще се търсят терени с размер 10 на 20 километра, на които подземните пластове са глини или гранити, или други породи, в които е подходящо да се разположи такова хранилище. Например, ако се определи, че в Североизточна България има подобна площ, изследва се като постепенно се съкращава площта, докато се открие най-подходящото място на тази територия. И така ще се определят 7-8 площадки в цялата страна. Въз основа на нови изследвания и получените резултати броят на потенциалните площадки се намалява до 3 и накрая се определя една. Но ние още не сме започнали да гледаме възможностите. До 2015 г. трябва да посочим дали страната има подходящи геологически структури, където да бъде изградено подобно хранилище.

– А ако няма? Говореше се за регионално хранилище за цяла Източна Европа?

– Не съм скептик, но можете ли да посочите държава, която ще се съгласи да бъде построено на нейната територия регионално хранилище, което да приема отпадъците от целия бивш социалистически блок? В България със закон са забранени внос и складиране на радиоактивни отпадъци на нейна територия.

– Русия?

– Русия беше възможност преди 7-8 години. В Русия сега има същите зелени организации, които правят стачки, протести, лягат по релсите, препречват пътищата…

– Румъния има ли хранилище за високо радиоактивни отпадъци?

– Не, тя е доста по-назад от нас и по отношение на изграждане на Национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци.

– И у нас има проблем – местните хора от община Нови хан искат да се закрие хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци и са категорично против модернизацията му?

– В хранилището “Нови хан” се съхраняват ниско и средно радиоактивни отпадъци, получени от радиоактивни източници, които се използват в промишлеността, науката, селското стопанство, медицината и други области, след като излязат от употреба. Хранилището е изградено в 60-те години на миналия век. Целта на модернизацията е да се създадат по-добри условия за съхранение на отпадъците, което е от полза за хората, които живеят в района. Но има хора, които по различни причини – по-скоро лични, отколкото обективни – не желаят да се модернизира хранилището. Те казват – махнете го! Добре, да го махнем, но в момента няма къде да сложим складираните там отпадъци, нито къде да съхраняваме безопасно новите. Едно хранилище за радиоактивни отпадъци не се затваря просто – отиваш, врътваш ключа и довиждане.
Предстои да се проведе обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проектите за изграждане на цех за преработка и склад за временно съхранение на обезопасените и циментирани в бетонни контейнери източници на йонизиращо лъчение и други ниски и средно активни отпадъци.
То се насрочва за втори път, защото предишното бе провалено. Активисти от Сдружението “Нови хан – европейско селище” и негови привърженици от страната не пуснаха хората от селата в района да влязат в залата. Разправят, че имало крави с три вимета, че в района било пълно с четирилистни детелини. Ние направихме Ден на отворените врати и се опитахме да покажем, че няма такива аномалии.
Модернизацията я правим за тях. Нищо, че те не искат.

– Не искат, защото не знаят?

– Как да знаят, като не идват да чуят? Очаквам този път да влязат в залата, за да чуят за какво говорим и да видят колко ще бъде подобрено съхранението на отпадъците. Казват – тука ще има високоактивни отпадъци, не сме съгласни. Високоактивни отпадъци и източници на йонизиращо лъчение – са различни неща. Обсъждането на ОВОС е затова – на всички въпроси да бъде отговорено. За води, почви, сеизмика, за тритий, заустване, колектори, червеи, риби, гущери и т. н.

– Ако не мине общественото обсъждане на ОВОС и хората не са съгласни?

– Ами няма да строим цеха и склада. Губим 6 млн. лева, които ЕС ни дава по програма ФАР за проекта. И всичко си остава по старому.

– Възможно ли е замърсяване на водите в района от хранилището?

– Има дренажни канали, дъждовната вода като се стича, не отива в хранилището. Ние контролираме не само водните източници в района, но след дъжд взимаме проби от локвите. Регулярно хората ни взимат намазка от повърхността на контейнерите и се изследва дали има някакво замърсяване. Дали нещо е изтекло. Е, такова нещо не ни се е случвало.
Единствен риск за това хранилище би била терористична атака, падане на самолет. Тук даже при земетресение няма какво да се случи.

– Съвсем близо се намира летище „Лесново“?

– Над хранилището е забранено прелитането на самолети. Обърнато е внимание на Ръководството на въздушното движение, което ръководи всички полети в българското небе.

– Но от това летище излитат учебни самолети?

– Полетите над хранилището са забранени, както са забранени над АЕЦ „Козлодуй“. Скоро писахме писмо до Министерството на транспорта, защото над района бил забелязан аероплан. Оттам отговориха, че не е имало такъв случай, но щели да вземат мерки.

– Инвестирате ли в благоустройството на селищата край хранилището?

– Предприятието за радиоактивни отпадъци няма печалба, то се финансира от фонда за управление на безопасното съхранение на радиоактивни отпадъци. Местните хора ме питат ще инвестираме ли в инфраструктура. А не мога да им кажа – ще ви дам пари. Как ще им дам, като нямам. Ние сме направили всичко, което общината поиска и бе по възможностите ни. Например при превозване на отпадъците до хранилището, колите не минават по пътя през село Нови хан, а по отбивка, която собствениците й отварят специално за нашите камиони. Поискаха да подобрим охраната – сложихме на входа преграда, за да не може да влезе засилила се кола. Цялата ограда около хранилището е с охранителни камери. Вътре денонощно има дежурни, които наблюдават камерите. Имаме добра връзка с полицията. Полицаи патрулират и на територията на хранилището. Отделно има хора, които следят системата за охрана. Има две огради, а между тях разорана полоса както на граница…

– Може би хората се тревожат, че ще продължат да се складират още радиоактивни отпадъци в хранилището?

– Ние в момента прибираме източниците на лъчение там и ще продължим да го правим докато бъде изградено Националното хранилище за ниско и средно РАО.

– Още ли ви създават проблеми захвърлени радиоактивни източници?

– Най-много радиоактивни източници бяха разпилени след приватизацията на държавни фирми и организации – в ликвидация, фалирани, зарязани. И никой не се е погрижил за радиоактивните източници, които са били част от един или друг уред, използван в производството. Имали сме случаи на зарязани източници при съвсем неподходящи условия на съхранение, а те са радиоактивни. Изведнъж някой види жълточерния знак с череп, предупреждаващ за опасност от лъчение. И започва да звъни на Гражданска защита, на Агенцията за ядрено регулиране или на нас.
Миналата година по новото трасе на метрото в района на Интерпред строителите откриха бетонен бункер с радиоактивни елементи, заровен на метър и половина под земята. Върху него е бил изписан знакът за радиоактивност. Извикаха ни и го прибрахме. Наложи се да се прави специална организация, да се разбива бетон, вътре влязоха хора с екипировка, за да извадят източниците.
Заради такива случаи от Агенцията за ядрено регулиране описаха всички радиоактивни източници в страната. Подредиха близо 3 000 източника в каталог, къде се намират и ги наблюдават. Ние систематично прибираме излизащите от действие източници.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.