Може ли Каталуния наистина да се отдели от Испания?

Демонстрация в Барселона в подкрепа на референдума за независимост. Снимка: Ла Вангуардия

Лидерите на сепаратистите казват, че обявяването на независимост „е единствения вариант“, след като спечелиха 90 на сто от гласовете на референдума в неделя. Но този план рискува да потопи цяла Испания в криза, „каквато не сме виждали от поколения“.

Още преди приключването на каталунски референдум за независимост в неделя, чието произвеждане беше забранено от властите в Мадрид, работници вече издигаха трибуна, от която да се обяви практически гарантираната победа на сепаратистите. „Здравей, република!“ и „Здравей, нова страна!“, пишеше на плакатите.

Същата нощ тълпи аплодираха, когато чуха, че „са спечелили правото“ да се отделят от Испания, след като 90 на сто от гласувалите са подкрепили независимостта. Но още в понеделник партито приключи и остави отворен въпросът дали това наистина може да се случи.

„Не е ясно дали независимостта е реална алтернатива, ще трябва да сме добри в преговорите – но не с това правителство“, заяви пред ДПА Пилар, 61-годишна бивша учителка, след като гласува с „Да“ на референдума.

От 2010 г. насам испанският премиер Мариано Рахой е омразна фигура за каталунците, стремящи се към независимост. Тогава, като лидер на опозицията, той поведе борбата срещу закон, даващ по-широка автономия на Каталуния. По негово искане Конституционният съд го отмени.

В неделя Рахой не положи усилия да спечели симпатиите на сепаратистите. В края на изпълнен с насилие ден, когато испанската полиция беше обвинена, че е наранила над 800 души в опит да спре референдума, Рахой благодари на полицаите и заяви, че държавата „е направила това, което трябваше да направи“.

В отговор каталунският премиер Карлес Пучдемон заяви, че „през идните дни“ ще предаде резултатите от референдума на каталунския регионален парламент, за да може институцията да приложи закон, задължаващ я да обяви независимост в рамките на 48 часа от победата на сепаратистите.

Но легитимността на подобна стъпка е най-малкото съмнителна.

Дори като оставим настрани въпроса доколко е валидно едно допитване, извършено в противоречие с испанската конституция, без проверени процедури и при наличие на полицейска принуда, резултатите от него далеч не са еднозначни.

Каталунските власти заявиха, че са били подадени 2,26 милиона гласа, като около 90 процента са подкрепили независимостта.

Избирателната активност обаче беше само 42 на сто, така че е трудно да се твърди, че мнозинството е казало думата си.

„Това не беше референдум, а плебисцит, представляващ предпочитанията на около 40 на сто от каталунците“, заяви Франсиско де Борха Ласерас, директор на мадридския клон на мозъчния тръст Европейски съвет по външна политика.

Организаторите на референдума възразяват против подобни критики и твърдят, че 700 000 души не са могли да гласуват заради полицейските акции срещу избирателните участъци.
Ако акциите не се бяха състояли, избирателната активност щеше да достигне 55 на сто, казват те, макар че подобно твърдение е недоказуемо.

Въпреки това, дори да приемем, че каталунските сепаратисти са гръмогласно, но миноритарно движение, способността му да мобилизира милиони е напълно реална. Референдумът, на който много хора бяха видени да плачат, докато пускат гласовете си в урните, доказа поне това.

„Не може да оставите на съдии, прокурори и полицията решението на политически проблеми“, се казва в публикувана в понеделник редакционна статия на барселонския в. „Вангуардия“, който подкрепя съюза с Испания. В нея се отправят критики към испанския премиер Мариано Рахой заради неуспешните преговори по исканията на каталунската автономия.

Според Борха Ласерас решението би била „една амбициозна конституционна реформа, включително специално признаване на каталунската нация (в рамките на Испания) и прехвърлянето на повече права за самоуправление, включително данъчни правомощия“.

Но, според него, диалогът е практически невъзможен, защото каталунските лидери искат „независимост или нищо“ и ще принудят Мадрид да вземе още по-строги мерки срещу тях. Сред вариантите е арестът на каталунски лидери, както и временната отмяна на каталунското самоуправление.

„Така става, когато правите държавен преврат“, заяви анализаторът, призовавайки Пучдемон и неговите съмишленици да се откажат от едностранните стъпки.

„Ако го сторят, може да се освободи малко пространство за маневри. Ако не, ще се изправим пред държавна криза, каквато не сме виждали от поколения“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.