Отказахме се от твърде много свободи, за да бъдем свободни

Тимъти Гартън Аш. Снимка: timothygartonash.com

Смайли гаврътна последното бренди в тумбестата си чаша и измърмори: „Отказахме се от твърде много свободи, за да бъдем свободни. Сега трябва да си ги върнем“. Това легендарно предупреждение на топшпионин по адрес на всемогъщите и всенамесващите се държави, които ние в самоназования „свободен свят“ изградихме по време на Студената война, беше отправено в романа на Джон льо Каре „Секретният пилигрим“ (1990). guardian-logo.gifВместо да си връщат тези свободи обаче, британците губят други. В целия западен свят държавите и частни компании събират все повече лични данни за гражданите; изконни свободи са ограничавани; хората са задържани без съд; свободата на словото е потъпквана.

Срамно е, че сред най-сериозните нарушители, сред най-незачитащите свободите на гражданите си и сред налагащите най-безпардонно наблюдение, е британската държава. Някога гордо наричаща себе си „майка на свободните“, Великобритания има най-наблюдаваното общество в Европа. Страната, която създаде Хабеас корпус акт, днес може да се гордее с най-дългия в цивилизования свят период на задържане без предявяване на обвинение. А защитниците на националната сигурност искат да го удължат още повече. Същите защитници обаче не могат да разкрият нелегални имигранти, които работят в собствените им офиси (а според сведенията в някои случаи и помагат за поправянето на свръхзащитената кола на премиера); нито да задържат заподозрян терорист (който се оказа напълно невинен бразилец), без да го застрелят в главата.

Великобритания драстично ограничи гражданските свободи, но сега е време да започне да действа по модела на сигурност чрез свобода. Снимка: Ройтерс

Принудата да се приемат нови ограничения е съчетана с изблици на потресаваща неефективност. Може ли някой да измисли по-добра формула за жертване на свободата без гарантирането на сигурността? Смайли сигурно се обръща в гроба. Ако пък, както твърдят слуховете, все още живее мирно и спокойно в Корнуол под друго име, то трябва да се вслушаме отново в неговия глас: „Отказваме се от твърде много свободи, за да бъдем свободни. Трябва да си ги върнем“.

Драстичното орязване на британските граждански свободи, между които и правото на лична неприкосновеност, има поне две причини. Едната е огромният напредък на технологиите в областта на информацията, комуникациите, наблюдението и записването на данни от времето на Смайли насам. Другата е заплахата от международния тероризъм и по-конкретно джихадисткия, която беше изкарана драматично на преден план при атентатите в Ню Йорк, в Мадрид и в Лондон. Дори и без жестокостите на 11 септември и 7 юли, щеше да има значително увеличаване на личната информация, пазена в компютърни сървъри, записи на мобилни телефони, кредитни бази данни, видеосистемите за наблюдение и други подобни. Дори и без бума на технологичните възможности за държавния и частен Голям брат, тези терористични нападения щяха да предизвикат затягане на сигурността.

Камери за видеонаблюдение в Обединеното кралство. Великобритания контролира все по-строго гражданите си, като е инсталирала повече от 4 млн. видеокамери, а до края на следващата година националната й ДНК база данни трябва да разполага с близо 4,25 милиона проби, или грубо по една за всеки 14 души. Снимка: steadfastinternational.tv

Комбинацията от двете прави положението толкова тревожно. А Великобритания е начело и на двата фронта. Държавният информационен комисар Ричард Томас казва, че страната вече неусетно се е превърнала в общество под наблюдение.
Правозащитната организация „Прайвъси интернешънъл„, която следи обществата под наблюдение в света, казва, че Великобритания е най-зле представящата се демокрация от тази гледна точка. Погледнете картата на Интернет-страницата им – Великобритания е единствената страна в целия западен свят, която е оцветена в черно – ендемично общество под наблюдение, наравно с комунистически Китай и Русия на Путин. В Обединеното кралство има повече от 4 милиона видеокамери. До края на следващата година националната й ДНК база данни, най-голямата в света, трябва да разполага с близо 4,25 милиона души или приблизително един на всеки 14 граждани.

Според последния публикуван доклад на комисаря по комуникациите за периода януари 2005 – март 2006 г. са подадени повече от 400 000 молби за подслушване на телефонни линии и за следене на електронни пощи. Те могат да бъдат отправяни от потресаващия брой от 795 охранителни, полицейски и местни служби. Да продължавам ли?
В същото време закон след закон орязва нашите изконни права в името на борбата с тероризма. От векове насам Хабеас корпус акт гарантираше, че човек ще бъде обвинен или освободен след 24 часа. През 2004 г. този срок беше увеличен на 48 часа. През миналата година той достигна 28 дни и полицията иска да бъде увеличен още.

Прецизно сравнително проучване на правозащитната организация „Либърти“ обаче показва, че повечето други водещи демокрации дори не се доближават до тази цифра, въпреки че са изправени пред сходни заплахи. В Канада например ограничението за задържане преди отправяне на обвинение все още е едно денонощие. В САЩ е два дни. Дори в Турция то е само 7 дни и половина.
Разбира се, не трябва да бъдем наивни. Международните и домашните терористи наистина представляват заплаха, която е изключително трудна за разкриване. Ако генералният директор на МИ-5 е близо до истината, че има 2000 такива във Великобритания, те трябва да бъдат следени и спирани, преди да действат.

Необходимо, макар и трудно, е да се намери равновесие между свободата и сигурността. Но през последния век Великобритания греши твърде много от гледна точка на сигурността. В действителност, ние вероятно сме отслабили собствената си сигурност чрез твърде силната реакция, като отчуждихме някои, които иначе не биха били отчуждени, и сме изградили най-добре споеното общество, както на публично, така и на частно наблюдение в свободния свят.

Интересно е да зададем въпроса защо историческата родина на свободата е грешала твърде много по отношение на ограничаването на свободата. Дали е само, както често се твърди, заради „авторитарните рефлекси“ на новите лейбъристи? Или точно защото се смятаме за земя на изконна и очевидна свобода, ние толкова лесно позволяваме едно или друго право или обичайна свобода (всяко от които само по-себе си изглежда незначително) да бъде отменено?
Митът, нашият собствен мит за самите нас, е толкова силен, че не виждаме променената действителност отвъд него. Продължаваме да си казваме: „Това е свободна държава, нали?“ И не забелязваме, че с всеки изминал ден това става все по-невярно. Смятам за показателно, че Великобритания – вероятно най-свободното общество в Европа през миналия век – в момента е най-наблюдаваното общество в Европа, а Германия – страна с уникален опит в ограничаването на свободата при нацистите и ЩАЗИ – в момента според „Прайвъси интернешънъл“ е най-малко наблюдаваната.

Въпреки това е по-важно да мислим как да се измъкнем от тази бъркотия, отколкото как сме се забъркали в нея. Това, което е необходимо, е смяна на модела – от свобода чрез сигурност към сигурност чрез свобода. Имаме министър-председател, който представлява свободата като важна британска ценност, а може би и най-важната. Той ни кани да проучим как „заедно можем да напишем нова глава в историята на свободата на страната“.

Поканата е приета. Нека започнем, като не удължаваме периода на задържане без присъда дори с един ден. Нека продължим, като ограничим не нашите права, а нашия раздут държавен и частен апарат за наблюдение. Един от кандидатите за лидер на либералните демократи, Ник Клег, заяви, че по-скоро би отишъл в затвора, отколкото да предостави личните данни, необходими за предложения нов вариант на лични карти, а другият – Крис Хюн, предложи нов законопроект „против Големия брат“. Предстои комисии от Камарата на общините и от Камарата на лордовете да представят доклади за обществото на наблюдение през следващите няколко месеца. Нека се превърнем отново в това, което мислим, че сме: една от най-свободните държави в света. Нека отвръщането на удара започне.

* Тимъти Гартън Аш е историк, преподавател в университетите в Оксфорд и Станфорд, един от най-влиятелните и критични политически мислители на своето поколение.

По материали от БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.