Си Цзинпин консолидира властта си в Китай

Си Цзинпин на 19-ия конгрес на ККП. Снимка: от тв екрана

Преди пет години, на 18-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, пътят на Си Цзинпин към президентския пост в Китай беше забулен в политическа интрига. Няколко дни (след конгреса) той изчезна за две седмици. И до днес е неизвестно защо.

Въпреки това, вече като президент, Си успя с ленински замах да промени лицето на партията и да наложи контрола си над нея, над военните и над апарата за вътрешна сигурност. Днес той разполага с повече лична власт от всеки (друг китайски лидер) след Мао Цзедун, успя да прехвърли властта от министрите и технократите към партийните чиновници и комитети. И сега, на 19-ия конгрес, започнал днес, той има възможност да консолидира позициите си и да наложи своята власт върху правителството.

Обикновено конгресите с нечетен пореден номер бележат първата половина от 10-годишния лидерски мандат и предизвикват ограничен интерес извън Китай, освен за съсредоточаване на вниманието върху онези, които се очертават като вероятни наследници на властта след пет години. Този път обаче положението е различно.

Конгресът ще бъде наблюдаван под лупа по няколко причини. Много високопоставени хора от управлението наближават пределната възраст от 68 години, след която би трябвало да се оттеглят от постовете си. Неколцина са под арест или разследвани за корупция. В Пекин е пълно с догадки за самоличността на около 200 номинирани за Централния комитет, който на свой ред трябва да попълни състава на партийното политбюро.

Ширят се спекулации и за номинациите за Постоянния комитет на Политбюро, чийто състав може да бъде намален от седем на пет членове. На този конгрес може да бъдат посочени следващите висши ръководители, но може това и да не стане, което оставя открита възможността Си да не се оттегли през 2022 г. Интересът се фокусира върху съдбата на премиера Ли Къцян, чиито прерогативи в икономиката са до голяма степен иззети, и на Ван Цишан – 69-годишния могъщ антикорупционен бос и близък съратник на Си, който неотдавна се срещна с предишния главен стратег на Доналд Тръмп – Стийв Банън.

След конгреса наблюдателите на Китай ще се опитат да
отгатнат как Си възнамерява да управлява. Концентрацията на
власт около президента несъмнено увеличи неговото влияние, но тя
също така наруши много от правилата на институционализацията и
процедурите, смятани, най-общо казано, за ключови за
административната и икономическата ефикасност. Политическият
натиск и цензурата, акцентът върху идеологията в научните среди
и в компаниите, както и замразените или половинчати реформи не
вдъхват увереност, че той изведнъж ще смени курса, за да мине
към програма за либерализация и откритост.

Кампанията срещу порочните финансови практики и
прекомерните (икономически) рискове вероятно ще продължи, ако не
се стигне до рязък спад на икономическия ръст. Излишните
мощности в старите индустриални отрасли – въгледобива,
стоманодобива и корабостроенето, вероятно постепенно ще бъдат
закрити. Въпреки напрежението на Корейския полуостров, Китай ще
продължи курса си на международно отваряне чрез инициативата
„Един пояс, един път“, чрез регионални търговски споразумения,
чрез Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, чрез
участието си в решаването на такива въпроси като климатичните
промени и глобалното здраве.

Във вътрешен план обаче ключови за Китай остават такива
проблеми, като реформите с цел засилване на ръста на
производителността, избягване на страховития „капан на средните
доходи“ и реалните мерки срещу лошите кредити, което може да
отслаби за известно време ръста на Китай и неговата валута.

Малко вероятно е да се променят някои важни за
икономическото развитие неща. Те включват конфликтната роля на
партията държава като собственик, участник и регулатор, липсата
на върховенство на закона и на цялостна система за права и
регистрация на поземлена и интелектуална собственост. Засилва се
и без това значителната политическа роля на държавните
предприятия, повишава се концентрацията на богатството и
активите в публичния сектор.

Трудни за решаване остават и други сфери. Реформите на
местното управление са отдавна назрели, проблем през следващите
години ще бъде преодоляването на все по-широко отворената ножица
в доходите между града и селото, адекватността на мрежите за
социално подпомагане на крайно нуждаещите се, слабото детско
здравеопазване и високият процент на отпаднали от системата за
основно образование.

В по-непосредствен план обаче ключов въпрос е финансовата
политика. Правителството трябва да сложи спирачка на раздуването
на местния управленски апарат, на публично-частните,
инфраструктурни и други вратички за натрупване на задлъжнялост,
и да разреши фалита на много малки банки и нефинансови банкови
посредници, на които се дължи по-голямата част от ръста на
активите и задълженията на банковата система след 2008 г.

Главната уязвимост се дължи не толкова на активите или
заемите, а на задълженията на финансовата система. Сега над една
трета (от тях) представляват инструменти с много кратък падеж
на междубанковия и други пазари, и т.нар. продукти за управление
на активи, много от които са високорискови. Преди да изтече
втория мандат на Си Цзинпин, тази структура на финансите може да
стане така критична за Китай, както това стана на Запад пред 2007 г.

Никой не знае как ще протече процесът на освобождаване
от лошите дългове в Китай. През идните 5 г. Си може да наложи
по-силна кредитна и финансова дисциплина, да има по-слаб
икономически ръст, преструктуриране на финансовите баланси,
което да доведе и до по-устойчив ръст.

Или пък вторият му мандат може да се окаже до голяма
степен като първия, с редуващи се усилия, фокусирани върху ръст
и дългове, но с риск за по-драматична финансова развръзка, като
в същото време реформите останат на заден план.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.