ЕС от държави или от региони? Това няма да помогне на Каталуния и Шотландия
Каталуния не е единственият регион в Европа, жадуващ за повече независимост. Шотландия, Южен Тирол, Аландските острови, Фландрия, може би и Бавария . . . Смело можем да продължим списъка. Някои региони не се стремят да формират отделна държава, искат само по-голяма автономност; други като Шотландия и Каталуния целят да станат независими национални държави.
Брюксел гледа на подобни центробежни сили най-малкото нееднозначно, тъй като се поставя под въпрос запазването на днешните национални държави. А принципът, според който Евросъюзът трябва да брани териториалната цялост на страните-членки, е затвърден в договорите на ЕС.
Противоположният вариант ще се приеме от Евросъюза, само ако промяната в териториалното устройство на националната държава се извърши според нейното вътрешно законодателство и по демократичен път. За пример може да послужи влизането на ГДР в състава на ФРГ през 1990 или разделянето на Чехословакия на две независими държави през 1992 г. Същевременно ще отбележим, че както Чехия, така и Словакия влязоха в ЕС далеч след това.
Според Брюксел евентуалното отцепване на Шотландия от Великобритания, макар нежелателно, също не би довело до правни проблеми, защото централните британски власти разрешиха шотландския референдум. За разлика от положението с каталунците, чието право на референдум не се признава от испанската държава.
Индивидуален подход във всеки конкретен случай Всеки случай показва известни различия от останалите. А трябва да припомним и отделянето на Косово от Сърбия, признато все още не от всички членки на ЕС, също и разпадането на многоетнически държави като Югославия и Съветския съюз. Редица региони от тези несъществуващи вече образувания членуват днес в Евросъюза. За момента изглежда няма възможност независима
Каталуния да бъде призната от другите страни-членки на ЕС. Каталунското правителство не бива да храни напразни надежди по въпроса.
Какво решение обаче би начертало перспектива за бъдещето, чрез която да се избегнат междурегионални конфликти и да се ликвидира проблемът с приоритетния интерес на националните държави пред този на регионите?
Има ли Европа някакъв отговор?
Европейските политици редовно предлагат ЕС да се преобразува в „Европа на регионите“, положени са и основите на такава концепция. По съвпадение тази седмица в Брюксел заседаваше и Комисията по регионите – един вид регионален парламент, включващ представители на 350 региона от всичките 28 страни-членки.
Комисията впрочем е само консултативен орган. Законодателната власт в Евросъюза е поделена между националните държави, представени в Съвета на ЕС и в Европарламента, избиран с пряко гласуване. Предложението националните държави да бъдат отстранени от властта в ЕС, а повече пълномощия да получат региони като Каталуния, Каринтия или Шлезвиг-Холщайн наистина притежава известен чар в контекста на теорията за държавата, но едва ли е практически осъществимо.
Нация или регион?
Федерализацията на исторически формирани национални държави може да стане трудна задача. Защото тук виждаме не само регионална, но и етническа идентичност, която няма да е лесно преодолима. Същевременно каталунските сепаратисти не желаят да останат и занапред само един от регионите в Европа. Стремежът им е да станат пълноценна държава, тъй като в очите им каталунците са отделна нация. На този фон границите между термините и териториалните деления се размиват съвсем. Що е то нация, какво е това регион и какво значи конфедерация?
Решенията в Брюксел се вземат днес с участието на 28 държави и 750 депутати от Европарламента. Ако вместо националните държави бъдат представени регионите според приетото в ЕС териториално деление, във всяка среща на върха ще участват не 28 национални държави, а 98 региона, горе-долу с размера на германските федерални провинции. Но е възможно и по-дребно разделение. Раздробим ли регионите на територии, равни на германските административни области, броят им ще достигне 276.
Ако пък в приемането на политически решения в ЕС участват единици като един германски окръг или френски департамент, те вече ще са общо 1342. Подобен ЕС, ако се запазят и днешните му пълномощия, изобщо не би се поддавал на управление. Горепосочените данни впрочем са предоставени от статистическото ведомство на ЕС – Евростат.
Прилаганата система
NUTS прецизно дели регионите на три равнища; размерът на субсидиите и на структурната помощ от ЕС вече се пресмята въз основа на това доста дребно териториално деление. Ако се раздроби ЕС на отделни региони, това няма да реши политическите проблеми на Каталуния. Самопровъзгласените европейски нации, смятащи наред с част от каталунците, че са потискани, явно имат нужда по-скоро да им се обясни, че в наши дни суверенитетът и разпокъсването на страната на малки държавици не им обещават реален напредък. Вместо това каталунците нека потърсят начин да променят Испания, а шотландците – Великобритания. И тук Европа няма как да ги напътства.
––––
Коментарът изразява личното мнение на автора. То може да не
съвпада с мнението на руската редакция и на „Дойче веле“ като
цяло – бел. на медията.
БТА