Милиони хора в Бразилия отново изпадат в бедност

П. Пренгмън, С. ди Лоренцо, Д. Триъли

Малчуган държи откраднат портфейл, докато приятелите му търсят следващи „клиенти“ близо до пистата „Интерлагос“. Престъпността е сред най-големите проблеми на Бразилия. Снимка: Ройтерс

Когато Летисия Миранда работела като продавачка на вестници, тя печелела около 160 долара месечно – точно колкото да плаща за малък апартамент, където живеела с осемгодишния си син в бедно предградие на Рио де Жанейро.
След като загубила работата си преди около шест месеца в разгара на най-тежката икономическа криза в Бразилия от десетилетия, Миранда нямала друг избор освен да се нанесе в изоставена сграда, където вече живеели неколкостотин души.
Цялото й имущество – легло, хладилник, печка и малко дрехи, са натъпкани в малка стая, която подобно на всички останали в сградата, е с прозорци без стъкла. Обитателите на постройката се къпят в големи кофи за боклук, пълни с вода, и правят всичко възможно, за да живеят с вонята на планините от боклук и ровещите прасета в средата на сградата.
„Искам да се махна, но няма къде да отида“, разказва 28-годишната Миранда, която се бори с жегата, облечена с горнище от бански, шорти и сандали.
„Кандидатствам за работа и ходих на две интервюта. Засега, нищо“, казва тя.
Между 2004 и 2014 година десетки милиони бразилци изплуваха от бедността и страната често бе посочвана като пример за света.
Високите цени на бразилските суровини и новоразработените петролни залежи допринесоха за финансирането на програми за социално подпомагане, които вкараха пари в джобовете на най-бедните.
Тази тенденция обаче се обърна през последните две години заради най-дълбоката рецесия в историята на Бразилия и съкращенията в програмите за субсидии. Това създаде усещането, че тази страна с размери на цял континент, е загубила посоката си в борбата с неравенствата, датиращи от колониалната епоха.
„Много хора, които се измъкнаха от бедността и дори издигналите се до средната класа, отново пропаднаха“, посочва Моника де Боле, старши сътрудник във вашингтонския институт за международна икономика „Питърсън“.
Световната банка оценява, че близо 28,6 милиона бразилци са излезли от бедността между 2004 и 2014 година. Според банката обаче от началото на 2016 година до края на текущата между 2,5 и 3,6 милиона отново ще изпаднат под линията на бедността, която е 140 бразилски реала месечно или около 44 долара по текущия валутен курс.

Тези данни вероятно са по-ниски от реалните цифри и не отразяват факта, че много бразилци от долната част на средната класа, които напреднаха през годините на икономически бум, отново са се приближили към бедността, отбелязва Боле.
Експерти посочват, че високата безработица и съкращенията по ключови програми за социално подпомагане могат да изострят проблемите. През юли, последния месец, за който има данни, безработицата е била близо 13 % – огромно повишение спрямо 4 % в края на 2004 година.
Опашките от търсещи работа, които се вият на няколко пресечки, станаха нещо обичайно всеки път, когато някоя компания обяви свободни позиции. Когато през септември университет в Рио де Жанейро предложи 400 долара месечно за нискоквалифицирани служители, се появиха хиляди кандидати, от които мнозина стояха под дъжда ден, преди да започне процедурата за подбор.
Междувременно бюджетният натиск и консервативните мерки на
президента Мишел Темер водят до орязвания в социалните услуги.
Сред засегнатите е програмата Bolsa Familia (семейно подпомагане), която отпуска малки субсидии всеки месец на хора с ниски доходи. С нея се свързва голяма част от намаляването на бедността през десетилетието на бум в Бразилия.

Луиш Игнасио Лула (в средата) като президент, сред президентите на Чили Мишел Бачелет (вдясно) и на Боливия Ево Моралес след пресконференция на срещата на Съюза на южноамериканските нации в Бразилия. Съюзът беше създаден по модел на ЕС и трябваше да гарантира икономическия растеж на региона. Снимка: Ройтерс

Приходите, които не идват от полагане на труд, включително социални програми като Bolsa Familia, допринесоха за близо 60 % от спада в броя на хората, живеещи в крайна бедност през десетилетието на бум, посочва Емануел Скуфиас, икономист на Световната банка и един авторите на доклада за „новите бедни“ на Бразилия.
Сега, макар загубата на работни места да тласка повече бразилци към програмата, тя обхваща по-малко хора.
„Всеки ден е борба за оцеляване“, казва 40-годишната Симоне Батиста. Сълзите текат по лицето на жената, която е била изключена от Bolsa Familia след раждането на едногодишния й син.
Тя иска да обжалва решението, но няма достатъчно пари за автобус до офиса на службата в центъра на мегаполиса. Батиста живее в Jardim Gramacho – бедняшки квартал в северната част на Рио, където тя и още стотици отчаяни граждани намират храна, ровейки в боклука, който незаконно се изхвърля в района.
При преглед на данните за Bolsa Familia, направен от АП, бе установен спад от 4 % в броя на обхванатите от програмата между май 2016 година, когато Темер започна да изпълнява длъжността президент, и май тази година. Администрацията на Темер обяви, че е открила „нередности“ в досиетата на 1,1 милиона получатели или около 8 % от 14-те милиона хора, които са били подпомагани от програмата. Сред нарушенията са констатирани случаи на семейства, които печелят над 150 долара месечно, което е горният праг за доходите на получателите.
„Правителството не бива да отклонява вниманието си от приоритета“ да държи хората извън бедността, посочва Скуфиас.
Bolsa Familia е едва 0,5 % от брутния вътрешен продукт на Бразилия и правителството би трябвало да се опитва да насочи към нея повече, а не по-малко средства, допълва той.
Въпреки това дискусията за увеличаване на разходите вероятно е обречена в Конгреса, който по-рано тази година прие ограничаване на разходите, а Темер оказва натиск за по-големи съкращения в пенсионната система. Бюджетната ситуация в много щати, включително в Рио, е още по-тежка.
Година след като бе домакин на летните олимпийски игри през 2016 година, Рио е толкова разорен, че на хиляди държавни служители не се плаща или им се плаща със закъснение на части.
Много дейности на бюджетна издръжка, включително събирането на боклук по обществена програма, са били силно свити. За мнозина, които живеят в стотиците фавели на Рио, и без това трудното им съществуване става все по-несигурно.
Мария де Пеня Суза живее с 24-годишния си син в малка къща с цинков покрив във фавелата Линс в западната част на Рио. Те искат да се изнесат, тъй като къщичката е на стръмен хълм, където често стават свлачища. Синът й обаче не може да си намери работа откакто е приключил военната си служба преди няколко години.
„Ще напусна, ако има начин, но такъв няма. Когато вали, не мога да спя“, разказва 59-годишната Суза.

Политическата стагнация видимо подхранва завръщането в политиката на бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, който между 2003 и 2010 година бе на власт през голяма част от икономическия бум. След като напусна поста си с рейтинг на одобрение от над 80 %, популярността на Да Силва се срина, тъй като той и партията му бяха въвлечения в разследвания за корупция. Да Силва обжалва осъдително решение и близо 10-годишна присъда за корупция. Въпреки това трайно е начело на анкетите за предпочитан кандидат за президентските избори догодина.
От предизборна платформа той обещава едновременно връщане на по-добрите икономически времена и подновено внимание към бедните.
„Лула не е просто Лула“, заяви Да Силва на митинг в Рио неотдавна, използвайки името, с което повечето бразилци говорят за него.
„Това е идея, представлявана от милиони мъже и жени. Подгответе се, защото работническата класа отново ще управлява тази страна“, каза бившият държавен глава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.