Защо българите наемат служители от Румъния?

До какво води липсата на комуникация между университетите и бизнеса

В България има остър недостиг на IT специалисти и хора, владеещи чужди езици. В Румъния е същото, но според румънски медии наши работодатели привличат румънци с по-голяма заплата. Снимка: архив e-vestnik

Не само компаниите в Румъния срещат трудности да попълнят свободните работни места с подходящи кандидати, но и тези в България – съседна държава, която на свой ред се сблъсква с голям дефицит на работна сила. За да запълнят празнината, българите дойдоха да наемат персонал при нас, предлагайки атрактивни заплати, приятна работна среда и искайки в замяна мотивация и интерес от страна на кандидатите.

Антонио Григоров е специалист по наемане на персонал във важна банка в България. Като всички други специалисти в тази сфера, гледа една биография най-много шест секунди. Чужди езици, опит на определена длъжност, начинът, по който е написано и структурирано CV-то, са основните елементи, които могат да отведат един кандидат пред работодателя.

„Ако погледнем статистиката, гледаме едно CV шест секунди. Онова, което търсим в едно CV, зависи от позицията, за която кандидатства съответният кандидат, но гледаме по-специално дали владее чужди езици, дали има опит на съответната позиция, дали CV-то е добре написано и добре структурирано. Важно е да няма грешки и да бъде ориентирано към детайлите“, обясни за „Адевърул“ Антонио Григоров.
Според него не само Румъния се сблъсква с дефицит на качествени кадри. България идва с пълна сила след нея. В основата стои същият проблем: липсата на комуникация между бизнеса и университетите.

„Трудовият пазар страда заради образователната система. Няма комуникация между образователната система и бизнес средата, така че съществуват много несъответствия. Смятам, че това е основен проблем, защото при липсата на такава комуникация, образователната система не произвежда професионалистите, от които се нуждае пазарът на труда“, обясни специалистът по наемане на персонал.

Също като Румъния, България произвежда много адвокати, специалисти по маркетинг и икономисти. „Но няма свободни места, защото трудовият пазар се нуждае от IT-специалисти, от специалисти по човешки ресурси, от хора, които да владеят чужди езици; английският език вече не се смята за чужд език, а е вече универсален език. Виновна е образователната система, остаряла още от училище, която няма връзка с дигиталната среда, в която живеем“, посочи българинът.

Той обръща специално внимание на мотивацията на кандидата. „Образователната система е толкова остаряла, че не предлага нищо от онова, от което се нуждаем на пазара за наемане на персонал.
И не предлага дори на кандидатите необходимото отношение и необходимите знания след напускане на университетските скамейки“, каза Григоров. Той посочи, че от гледна точка на финансово възнаграждение, разликите между България и Румъния не са много големи.

Ако Румъния е на трето място в класацията на страните, които регистрират най-голям недостиг на качествени кадри, в топ 10 успява да влезе и България, където 62 процента от работодателите не намират подходящите кандидати.

И в световен план нещата не стоят по-добре: 40 процента от работодателите заявяват, че не намират специалистите, от които имат нужда, когато търсят работна ръка, като това е най-високият процент от 2007 г. до момента. Страните, които регистрират най-голям недостиг на таланти, са Япония (86 процента), Тайван (73 на сто), Румъния (72 процента), Турция (66 процента), България (62 процента) и Гърция (59 процента).

По отношение на причините, които са довели до тази ситуация, организациите казват, че на първо място е липсата на свободни кандидати за попълване на съответните длъжности, следвана от липса на кандидати, които да имат търсените способности, както и липсата на опит.

БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.