Грамади от стъкло ни заплашват. Как тъмните бутилки от вино станаха голям проблем

И в България, и по света изкупуват само шишета от бира

Цветните стъклени шишета от вино не могат да се използват за безцветно стъкло, няма как да се махне оцветителят. Затова отиват на сметища, малка част се рециклират, защото излиза по-скъпо да се произвеждат бутилки от събрано стъкло, отколкото от изходни суровини. Снимка: архив e-vestnik

Пиячите на бира могат да спят с по-спокойна съвест от пиячите на вино поне в едно отношение – те по-малко създават екологични проблеми. Защото от бирените бутилки в развитите страни се рециклират и използват повторно 50-60%. Докато бутилките от вино отиват предимно на сметища. Само 20-30 процента се рециклират и то само в страните производителки на вино. В останалите е просто катастрофа. Има ред технологични и икономически причини за това. И по света, и у нас.

Най-ярък пример е Великобритания. Там годишно се внасят около 2 млрд. бутилки вино – вторият голям вносител на вино след САЩ. Във Великобритания, също така, се произвежда много малко вино в Южна Англия, при това основно бяло, защото толкова на север червено грозде не може да узрее добре. И затова зелените и тъмни бутилки от червено вино са огромен проблем. Те не могат да се използват втори път. Могат да се рециклират за други цели само онези бутилки за бели вина, които са от безцветно или светло стъкло. Затова на Острова годишно се изхвърлят на сметища 1,4 млн. тона бутилки от вино. Няма какво да ги правят. Скъпо е някой да ги транспортира във Франция, примерно, където винарската индустрия може да ги употреби.

Един от

абсурдите на съвременния икономически ред

е, че производството на една бутилка за вино излиза по-евтино от първични суровини (пясък, варовик и натриев карбонат), отколкото да се рециклира от стъкло от събрани бутилки. Въпреки че при топенето на събрано стъкло се прави икономия на енергия, вода и др.
Има изследване на американски институт за рециклиране от 2011 г., според което рециклирането на 1000 тона стъкло създава заетост за малко повече от 8 работни места, а производството на 1000 тона стъкло от първични суровини създава заетост за по-малко от едно работно място. Тоест – съвсем нерентабилно е да се произвежда стъкло от събрани бутилки.

И така огромни количества бутилки за вино отиват на сметища, малка част ги трошат ги на дребно стъкло и ги вкарват в настилки и строителни пълнежи. Дори има термин на английски „глазфалт” – glassphalt – пътна настилка с добавки на натрошено стъкло.

В Калифорния например рециклирането на винени бутилки достига над 70%. Но това е щат, в който се произвеждат годишно към 1,6 млрд. бутилки вино. В други щати на САЩ рециклирането е към 20%.
Във винарската индустрия се правят опити да се употребяват втори път бутилки, но неуспешно. Досега не е създадена система и организация за това, както с бирените бутилки. Системите за миене не могат да гарантират пълна хигиена, а това за виното е много важно.

Във винарството се използват много различни бутилки, раздробено е на множество малки изби и производители, които имат малки бутилиращи линии и не могат да инвестират в големи инсталации. Докато бирените концерни произвеждат огромни количества, използват стандартни бутилки, от които се намират големи количества втора употреба, създадена е организация за изкупуване. И заводите им са с големи поточни линии и инсталации за миене и дезинфекция.
Как една средна изба у нас или по света, която прави годишно по половин до един милион бутилки вино, може да си организира изкупуване на шишетата и да инвестира в инсталации за измиване и дезинфекция? А с малките изби пък е съвсем немислимо.

И затова на пазара се вижда

следното – бутилките от бира се изкупуват и заменят пълно за празно. Но от вино – не. В повечето магазини у нас като си купуваш бира, ти прихващат в цената 20 ст. за бутилката. Но малцина търговци изкупуват бутилки на тази цена. В „Кауфланд” например ги изкупуват, но по 10 ст. В други магазини могат да ги заменят пълно за празно. Но така или иначе върви някакъв оборот на бирени шишета. Докато с виното не е така. Никъде не изкупуват винени бутилки, никъде не заменят пълно за празно.
Това е така и в други страни по света. В САЩ например изкупуват бутилките от бира по 5 или 10 цента, според обема. Но за вино никъде не дават и цент.
Единственото решение с празните бутилки от вино е да ги хвърляш в контейнерите за разделно събиране, само за стъкло. Но у нас и това не правят. Разделното събиране в България е на ниско равнище. По данни екологичното сдружение „За земята” дори в град като София, където има уредено разделно събиране  на отпадъци, се рециклират около 4% от събраните стъклени бутилки.


Колко стъкло има в една бутилка?

Една стандартна винена бутилка 0,75 л тежи около 500 грама. Но има различни видове бутилки, при които теглото варира между 300 и 900 грама. От десетина години има световна тенденция във винопроизводството да се използват по-леки бутилки. Това поевтинява транспорта в контейнери при износ, поевтинява и транспортирането до магазините. Но това се отнася за по-масовите вина. Някои скъпи вина се бутилират в тежки бутилки, така изглеждат по-престижно.

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.