Банките крадат пари на клиенти и не ги връщат. Ще подаде ли оставка Левон Хампарцумян?
Крадат и от трезорите с ценности. E-vestnik кани ощетени да разкажат историята си
В България дълги години председател на Асоциацията на банките е Левон Хампарцумян, шеф на банка, в която са откраднали 3,8 млн. лева от сметката на клиент и не искат да ги върнат. Сега Хампарцумян е член на управителния съвет на Асоциацията на банките.
Може ли такъв човек да олицетворява банковата система в България?
А окраденият е известен футболист – Мартин Петров. И въпросният футболист културно и без истерия по медиите се опитал да си възвърне окрадените пари от банката – преговаря с нея, заедно с адвоката си, от август насам. Напълно безрезултатно. Чак сега е решил да съобщи пред медиите, чрез спортния журналист Памуков от в. „Труд” (виж тук).
Банката не иска да му върне парите, макар че е ясно, че са откраднати по схема, организирана от тяхна служителка, вече бивша. Ще протакат, докато излезе съдебно решение и съдия изпълнител наложи запор. След няколко години дела. При един подобен случай в бившата „Евробанк”, служителят, откраднал 14 хил. долара от сметка на клиент, е осъден, но банката 7 години не връща парите на окрадения. После е купена и преименувана на банка „Пиреос“ и още 5 години не ги връща – виж тук.
И сега става точно това – ще се опитват да не върнат нищо, като прехвърлят топката на клиента, ще доказват, че сам си ги е изтеглил, че е в сговор със служители от банката и т. н. Както се е случвало и друг път. Не е за пръв път в българските банки – имало е кражби от сметки на клиенти, със завлечени стотици хиляди и милиони. И банките пари не връщат. Оспорват, чакат съдебно решение, обжалват. А всяка банка има резервен фонд, който да покрива кражби, грешки, при които са ощетени клиенти. Не искат да го ползват, колкото може ще прехвърлят топката, докато не ги осъдят.
Тактика на крадци и мошеници. Крадат ти парите в уж най-сигурната институция – и после не ги връщат.
Пишещият тези редове от години описва
кражбите в „Инвест банк” на Петя Славова
Милиони откраднати от сметки на клиенти, а банката оспорва, води дела, обжалва, хвърля вината върху окрадените и т. н. Медии като в. „24 часа”, „Пик” и др., я защитават и злепоставят жертвите. Има дори осъден бивш главен счетоводител в тази банка, който с подписа си е източвал пари от сметки на клиенти, но банката не връща парите (въпросният счетоводител твърди пред съда и разследващите, че го е правил по нареждане на банкерката Петя Славова, а тя – че няма нищо общо). Банката прави всичко възможно да не възстанови откраднатото (виж още тук).
Шефът на „Уникредит Булбанк” Хампарцумян, като шеф на Асоциацията на банките, а сега член на управителни съвет, говори от името на всички банки. Банки, които се оказват крадци.
Футболистът Мартин Петров е най-скромният от всички звезди, прославили българския футбол в Европа и по света. Играл е и във Великобритания, и в Германия, и в Испания, и в Швейцария. Могъл е да вложи спестените си пари в швейцарска банка. Или в която и да е европейска банка. Човекът предпочел България, тук се прибрал да живее, обича си страната. И това получил като награда. Крадливите български банки му взели парите. И няма да ги върнат, докато не ги принуди съдът.
Случаят с Мартин Петров и „Уникредит Булбанк” е типичен
– щом досега не са му възстановили сумата, значи го чака няколкогодишна съдебна разправия.
Левон Хампарцумян в една цивилизована държава щеше да подаде оставка не само като член на управителния съвет на Асоциацията на банките, ами и от „Уникредит Булбанк”. Защото това е грамаден скандал и нагло поведение на банката. Която на питане на медиите отказва да каже каквото и да е. Няма никакво оправдание, че служител нещо е мамил, фалшифицирал. Клиентът дава парите си на банката и тя носи отговорност за тях, тя е длъжна да му ги пази и възстанови, ако ги откраднат. И има резервен рисков фонд за такива случаи.
И БНБ защитава тези кражби, при всеки случай, който стига до нея със сигнали, жалби и документи. От БНБ в такива случаи казват, че това е частно правен спор. А БНБ има всички механизми да принуди банките да възстановят окраденото. Може дори да вкара квестори в тях, защото това е драстично нарушение на банковите практики. БНБ не го прави, а защитава крадците. Така беше във всички описани случаи с „Инвест банк”. Така е и с много други неизвестни публично случаи с други банки.
Матрин Петров е внесъл сигнал в прокуратурата за кражбата. Както в други случаи, БНБ ще каже, че докато не завърши разследването, няма да се намесва. И като завърши пак няма да се намеси, а ще обясни, че това е частно-правен спор и най-много да направи предписания на банката за методите на работа.
Хората трябва да знаят още нещо – в много банки има трезори с касети за съхранение на ценности. За които клиенти си плащат наем, за да държат в тях, уж на сигурно, пари в брой или скъпоценности. И в няколко големи банки се е случвало
от касетите на клиентите да изчезват пари
Тъй като окрадените, които държат пари в трезор, а не по сметка, най-често са ги укрили от данъци, те не са ги описали и нямат застраховка. И не искат и да се оплакват в полицията. Така че най-добре е всеки съхраняващ пари и ценности в трезори по банките да си провери съдържанието и да прецени риска. Това не е държава на банкова почтеност и сигурност, а на крадци.
Сега вероятно вместо оставка, Левон Хампарцумян ще продължи да бъде шеф и на „Уникредит Булбанк”, и на Асоциацията на банките. Защото той ги защитава в грабителската им политика години наред. „Уникредит Булбанк”, заедно с „Пощенска”, са с най-много присъди за неправомерно повишаване на лихвите по кредити на клиенти. Стотици дела, почти всичките спечелени от клиенти.
Хампарцумян написа писмо до Висшия адвокатски съвет, в което поиска да бъде наказана дисциплинарно адвокатката Веска Волева за нейните изказвания срещу банките пред медиите. Волева е адвокат по няколко дела на ощетени клиенти на банки, които са вдигнали самоволно лихвите си по кредитите. До пролетта на 2010 г. тази политика на банките беше незаконна, след това със закон ГЕРБ узакони техния произвол. Но ощетени клиенти водят дела за минал период и Хампарцумян поиска разправа с една от най-активните адвокатки по тези дела (виж тук за случая).
Кариерата на Левон Хампарцумян се дава като пример
как политическата власт преминава в икономическа, и като пример за плутокрация.
В правителството на Иван Костов той е зам.-министър на икономиката и шеф на Агенцията по приватизацията. Сделката за продажбата на държавната „Булбанк” протича със скандал. Правителството отстранява екипа, който преговаря с италианската „Уникредито”. В него е и банкерът Чавдар Кънчев, тогавашен шеф на „Булбанк”, който преговаря за по-реалистичната цена от 450 млн. евро. Тогава банката има активи за около 2 млрд. долара и собствен капитал от около 360 млн. долара. Банката е наследник на Българска външнотърговска банка и е изправена на крака от екипа на Кънчев, който е бил и един от преговарящите за външния дълг на страната. Към момента на продажбата „Булбанк” държи 1/5 от всички банкови капитали в България. Правителството на Костов постига цена на продажба на „Булбанк” от 360 млн. евро (според различни информации става дума и за по-ниска цена – 550 млн. лева). Малко по-късно правителството на Костов приключва мандата си и зам.-министърът Левон Хампарцумян и шеф на Агенция по приватизация, преговарящ за продажбата, става шеф на „Уникредито Булбанк”.
Бел. ред. – e-vestnik кани клиенти на банки, чиито пари са откраднати от сметките, да разкажат своята история.